Георги Стрезов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
== Биография ==
Роден е в [[Охрид]]. Син е на видния български просветен деец [[Янаки Стрезов]] и братовчед на [[Кузман Шапкарев]]. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 88">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=88 }}</ref> Между 1887-1890 година преподава в българско училище в [[Битоля]], а след това в [[Серско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Сяр]] през 1891 година. Завършва право в [[Женева]] през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в [[Пловдив]], [[Варна]] и [[София]]. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“<ref name="il103">Илюстрация Илинден, бр.103, стр.5-7</ref>, а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия македонски конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref> Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891.]</ref><ref>Попстоилов, Антон. Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, в сп. „Училищен преглед“, кн. 3, ноември 1913, стр. 199 – 206.</ref><ref>Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 44 – 51.</ref> В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за [[XII Обикновено народно събрание]] в Трънската избирателна околия.<ref>Централен държавен архив, ф. 173К, оп. 2, а.е. 528, л. 38, 40.</ref>
През 1911 година е избран за народен представител във [[5 Велико Народно събрание|V Великото народно събрание]]. Между 1912-1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в [[Швеция]] и [[Норвегия]]. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref> През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева<ref name="il103"/>.
| |||