Разлика между версии на „Павел Поппетров - Патю Чорбаджи“

редакция без резюме
[[Файл:Letter from the Rila Monastery to Pavel Poppetrov.jpg|ляво|мини|Благодарствено писмо от Рилския манастир "Св. Иван Рилски" до Павел Поппетров (1869 г.)]]
{{Личност
| име = Павел Попов – Патю Чорбаджи
== Биография ==
Павел Попов или Поппетров е роден на 18 март 1823 г., в семейството на свещеника поп Петър Пелович от с. [[Видраре]] и Гена Радина от с. [[Батулци]]. Родът на баща му (Пеловци) е преселнически и според родови спомени пристига във Видраре от [[Егейска Македония]] през XVIII век. Брат е на поборниците Йосиф и Филип Поппетрови, ръководители на Видрарския частен революционен комитет, които са заточеници в [[Диарбекир]] с 6-годишни присъди по [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]]. Учи в килийното училище в [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]] „Св. Георги“ и в училището в Свищов. Владее отлично турски език. Известен е в региона като Патю Чорбаджи. Занимава се със земеделие, търговия на кожи, пашкули, коприна, бояджийство и лихварство. Откупвач на данъци в Тетевенско, Орханийско и Врачанско. Има големи регионални търговски контакти и контрагенти в [[Цариград]], [[Видин]], [[София]], [[Букурещ]], [[Виена]]. Собственик на Владишкия хан в Орхание и на няколко други хана в района и един от предприемачите, които имат огромна заслуга за изграждането на новия град през 1865 г., поради близкото си познанство с [[Мидхат Паша]]. <ref>Патев, Найден. „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско. Исторически опит.“, София, 1936 г.</ref> След основаването на новата окръжна касаба, Патю Чорбаджи финансира част от строежа на [[Часовникова кула (Ботевград)|часовниковата кула]] в града и подарява на Орхание камбана от [[Мюнхен]]. Османското управление отхвърля камбаната, тъй като тя е християнска, посветена на Свети Леонардо и впоследствие тя е преместена в църквата „Св. Параскева“ във Видраре, откъдето изчезва в края на XX век.
[[Файл:Letter from the Rila Monastery to Pavel Poppetrov.jpg|ляво|мини|Благодарствено писмо от Рилския манастир "Св. Иван Рилски" до Павел Поппетров (1869 г.)]]
 
През 60-те години на XIX в. сръбското разузнаване оценява фамилията му като една от онези, които държат окръга в свои ръце. <ref>Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.</ref> Заподозрян за участие в революционното движение, той е сред разпитваните в софийското следствие през 1872 г. след обира в Арабаконак.<ref>„Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд“, София, 1987</ref>
Анонимен потребител