Емил Кюлев: Разлика между версии

През 1993 г. става съосновател на [[Конфедерация на едрите индустриалци|Конфедерацията на едрите индустриалци]] Г-13, чрез която бизнесът за пръв път загатва за амбициите си да диктува политиката.<ref name="Тема, 24 май 2004">Павлина Живкова, Галин Плахойчев, [https://web.archive.org/web/20160305192005/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=345&aid=8324 „Къде са олигарсите“], сп. [[Тема (списание)|„Тема“]], бр. 20 (136), 24 май 2004 г.</ref>

През 1994 г. Кюлев заедно със [[Светослав Божилов]] участва в основаването на [[БРИБанк|Българо-руската инвестиционна банка]] (БРИБанк). Престоят в БРИБанк продължава до 1998 г., когато пътищата на Божилов и Кюлев се разделят. Кюлев купува почти неизвестната „[[Тракиябанк]]“ – Пловдив, преименува я на „[[Росексимбанк]]“, като запазва руската връзка не само в наименованието. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в [[Източна Европа|Източна]] и [[Средна Европа]] според класация на „''THOMSON Financial Bank Watch''“. Кюлев не крие, че за развитието на банката е важно участието на [[Майкъл Чорни]]. В интервю самият Кюлев заявява, че Чорни е вложил в „Росексимбанк“ 15 млн. долара, които впоследствие са му били изплатени. В надзорния съвет на „Росексимбанк“ дълго време участват [[Тодор Батков]], [[Владимир Грашнов]] и Валентин Златев, чийто „Агрохолд“ държи 12,5% от акциите. Едва през 2003 г. банката се освобождава от офшорните си акционери (сред които са и предполагаемите фирми на Чорни).<ref name="Тема">[http://wwwarchive.temanews.comis/index.php?p=tema&iid=184&aid=4700KDv0C „Булевард България – квартал Стрелбище“], сп. „Тема“, бр. 43 (211), 31 ноември 2005 г.</ref>