Павел Поппетров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
Спомоществувател на книги. Виден деец на църковното движение и е в кореспонденция с [[екзарх Йосиф I]], [[Антим I]], [[Найден Геров]], [[Максим Пловдивски]] и [[Рилския манастир]]. Благотворител на семействата на заточениците от региона. Дарява средства на манастири и църкви, основава сиропиталище в родното си село.
 
В Учредителното народно събрание е „по избор“ от Орханийски окръг. Консерватор. Оттам е избран в Събранието на избор на княз (Първото Велико народно събрание). В Първото обикновено народно събрание е представител от Орханийската избирателна околия, а във Второто обикновено народно събрание от избирателната околия с център – Видраре. Гласува за избора на град София за столица на Княжество България, подписва [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и одобрява избора на [[Александър Батенберг]] за първи български княз след [[Освобождение на България|Освобождението на България]]. <ref>Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.</ref> [[File:Павел Попов - Патю Чорбаджи.jpg|thumb|Павел Попов – Патю Чорбаджи като депутат в Учредителното събрание.]]
 
Любител краевед и историк, Патю Чорбаджи събира редици митове и легенди от Орханийско и Тетевенско, като е първи откривател на църковния препис, че Гложенския манастир „Св. Георги“ е изграден от митичния украински княз [[Георги Глож]].<ref>Мутафчиев, Петър. „Из нашите старопланински манастири“, София, 1931 г.</ref>