Никита Хрушчов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Детство и образование: перевод, "Хрущёв стал учеником слесаря на Машиностроительном и чугунолитейном заводе Э. Т. Боссе, с 1912 года работал слесарем на шахте и как шахтёр не был взят на фронт в 1914 году. "
Ред 82:
През 1908 Сергей Хрушчов се мести в Юзовка (наречен така до 1924 на името на откривателя си Джон Хюс, след което прекръстен на Сталино и [[Донецк]] през 1961) в областта Донбас. Година по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Никита се мести при баща си, малко, след което го последват майка му и сестра му. Юзовка се е намирала в центъра на един от най-индустриализираните региони в рамките на Руската империя. След многобройни опити в различни сфери, родителите на Никита му намират работа като помощник-монтьор. Към края на своето обучение, Хрушчов е нает на работа в машиностроителен завод “Едуард Босе". Той губи мястото си, след като организира подписка за събиране на помощи за жертвите от [[Ленски разстрел|Ленския разстрел]], и бива нает да преправя екипировки в мина, в близост до [[Рутченково]], където организира и разпространява статии за „[[Правда]]“ (руски вестник, тогавашно издание на комунистическата партия до 1991). По-късно става ясно, че иска да емигрира към САЩ за по-добро заплащане.
 
ПриПреди избухването на Първата световна война Хрущёв бил чирак-шлосер в Машиностроителния и чугунолеен завод на '''Едуард Теодор Боссе''' (''Эдуард Артурович Боссе, Хрушчоврусски еинженер освободени отпредприемач, военнаедин повинностиз основателите на промишленоста на Донбас и град Донецк)'', бидейки1912 опитенгодина ковач.работел Наемникшлосер в ателие,мина притежаващои материалакато отминьор дузинане бил взет на фронта 1914 год. мини, тойТой взима участие в множество стачки, борещи се за по-високи заплати, по-добри условия за работа и за края на войната. През 1914 г. той се жени за [[Ефрозиния Писарева]], дъщеря на отговорник в мината на Рутченково. Те имат две деца, дъщеря Юлия, родена 1915 и син Леонид, роден 1917 г.
 
След абдикирането на [[Николай II (Русия)|Николай II]] през 1917, новото временно правителство в [[Петербург]] има слабо влияние върху Украйна. Хрушчов е избран от работническия съвет на Рутченково да го оглавява от май същата година. Той не се присъединява към Болшевиките преди 1918, когато избухва [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] (военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.). Неговият биограф, Уилиам Таубман предполага, че Хрушчов се е чувствал по-близък до [[Меншевики]]те, които са акцентирали върху икономическия напредък и че именно това обяснява неговото по-късно присъединение към [[Болшевики]]те, които преди всичко се стремят към политическа власт.