Злато: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
||
Ред 136:
Златото е най-[[Ковкост|ковкият]] метал – един грам от него може да бъде изкован в лист с площ един квадратен метър. Златното фолио може да бъде направено толкова тънко, че да стане прозрачно, като преминаващата през него светлина е зеленикавосиня, тъй като златото отразява силно жълтото и червеното.{{hrf|webexhibits.org|2009}} Такива полупрозрачни листове отразяват и голяма част от инфрачервената светлина, поради което се използват като инфрачервени щитове във визьорите на топлозащитни костюми и [[Скафандър|скафандри]].{{hrf|Mallan|1971|216}}
Златото е добър проводник на топлината и електричеството. То има голяма плътност – 19,3 тона на кубичен метър. За сравнение плътността на [[олово]]то е 11,34
Златото лесно образува [[сплав]]и с други метали. Това се използва за промяна на [[твърдост]]та и други свойства на метала, за контролиране на температурата на топене или за оцветяване в специфични цветове.{{hrf|Utilisegold.com|2000a}}
Ред 153:
=== Изотопи ===
Златото има само един стабилен [[изотоп]], <sup>197</sup>Au – единственият срещан в природата. Синтезирани са 36 други [[Радиоактивни изотопи|радиоактивни изотопа]] с [[атомна маса|атомни маси]] от 169 до 205. Най-устойчив сред тях е <sup>195</sup>Au, който има период на полуразпад 186,1 дена. Най-неустойчив е <sup>171</sup>Au, при който протича [[протонен разпад]] с период на полуразпад 30
Повечето радиоактивни изотопи на златото с атомна маса под 197 се разпадат чрез съчетание от протонен разпад, [[алфа разпад|алфа-разпад]] и позитронен [[бета разпад|бета-разпад]] (β<sup>+</sup>). Изключения са <sup>195</sup>Au, който се трансформира чрез поглъщане на електрони, и <sup>196</sup>Au, при който е налице най-често поглъщане на електрони (93%) с ограничен електронен бета-разпад (β<sup>-</sup>).{{hrf|National Nuclear Data Center|2012}} Всички радиоактивни изотопи на златото с атомна маса над 197 се разпадат чрез електронен бета-разпад (β<sup>-</sup>).{{hrf|Audi|2003|3 – 128}}
Освен тези изотопи са известни поне 32 [[Ядрен изомер|ядрени изомера]] с атомни маси от 170 до 200. В този диапазон само <sup>178</sup>Au, <sup>180</sup>Au, <sup>181</sup>Au, <sup>182</sup>Au и <sup>188</sup>Au нямат изомери. Най-устойчивият изомер на златото е <sup>198 m2</sup>Au с период на полуразпад 2,27 дни, а най-неустойчив е <sup>177 m2</sup>Au с период на полуразпад само 7
== Получаване ==
Ред 210:
=== Най-големите държавни златни запаси в света ===
В долната таблица са показани само '''държавните''' златни запаси (и златният запас на МВФ). Трябва да се отчете, че в много страни частни лица притежават значително по-голям по обем злато в сравнение със златният запас на съответните държави. Например, през декември 2011 г. частното злато в [[Индия]] е 18000 тона<ref>[http://gold.ru/articles/news/indusy-vladejut-18000-t-zolota-kitajcy-vsego-6000-t.html Обзор на пазарите за злато в
'''Най-големите златни запаси в света през април 2016 г.'''<ref>[https://www.gold.org/statistics#group5 Statistics | World Gold Council]</ref>.
|