Петър Берон (просветител): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
== Биография ==
Петър Берон е роден през 1799 г. в [[Котел]]. За кратко живее в [[Брашов]]. Учи в местно [[килийно училище]] и в [[елино-българско училище]] на даскал Андон Хаджи Кринчу<ref>[http://chitanka.info/text/5773/29 Стоянов, Иван. ''История на Българското възраждане. Преход към светско училище''. Велико Търново, 1999.]</ref>, а след завършването му започва работа.
Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български [[училища]]. Той учи и работи активно в [[Сорбона]]та (университет в Париж), където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. [[Французи]]те са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името „Пиер Барон“. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на [[султан]]а. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава хубава заплата, която влага в лаборатория по [[химия]] за експерименти. Продължава да живее в нищета.
Ред 33:
През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и [[Природни науки|природните науки]], плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напуска Париж и посещава Румъния по частни дела.
[[Файл:Nikolai Pavlovich - Portret na d-r Petar Beron.jpg|мини|260п|Портрет от [[Николай Павлович]]]]
През 1853 г. Берон прави завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на завещанието оставя на един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ [[Евлоги Георгиев]]. През 1871 г. Берон посещава за последен път Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по който има заведено дело пред румънските съдилища. Берон е намерен удушен на [[21 март]] [[1871]] г. в имението си до [[Крайова]], Румъния.
[[Файл:Petar Beron Gedenktafel bg.JPG|мини|260п|Паметна плоча на Петър Берон в [[Хайделберг]], детайл]]
През 1863 г. пише разработка за безжичния морски телеграф. След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част бива отделена за котленската община, а останалата – за постройката на [[Одринска българска мъжка гимназия|Българската мъжка гимназия в Одрин]].
| |||