Разлика между версии на „Военно дело в Древна Гърция“

редакция без резюме
(Създадено чрез превод на страницата „Ancient Greek warfare“)
 
 
[[Файл:Hoplite_grave_relief.jpg|мини|554x554пкс| Древногръцки мраморен [[Релеф (скулптура)|релеф]] ок 330 г. пр. Хр., изобразяващ войник в битка, държащ оръжието си над главата си, докато се готви да удари паднал враг; релефът може би е бил част от официален [[Древна Атина|атински]] държавен мемориал; от колекцията Glyptotek на Ny Carlsberg . ]]
Военни действия се водят през цялата история на [[Древна Гърция]], от [[Ранножелязна епоха (Гърция)|гръцките тъмни векове]] нататък. С края на ранножелязната епоха значителното нарастване на населението позволява да се възстанови и развие урбанизирана култура, което води до възхода на [[Полис|полисите]] ( ''Poleis'' ). Тези събития започват в периода на [[Архаична Гърция|А]][[Архаична Гърция|рхаична Гърция]] (800- – 480 г. пр. Хр.). Те също така възвръщат способността за организирани военни действия между тези полиси (за разлика от епизодичните нападения, например за кражба на добитък и зърно). Разпокъсаният характер на древногръцкото общество изглежда е предпоставка за такъв непрекъснат конфликт в по-голям мащаб.
 
Заедно с възхода на полиса еволюира и нов стил на война: [[хоплит]] [[Фаланга (формация)|фалангата]] . Хоплитите са тежко въоръжени пехотинци с копия и щитове, а фалангата е тяхната бойна формация с припокрити щитове и насочени напред копия. На вазата Чиги, датирана около 650 г. пр. Хр., е най-ранното изображение на хоплити в пълен боен ред. При тази еволюция в стила на войната битките се състоят предимно в сблъсък на хоплитните фаланги от враждуващите полиси. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]], но постепенно излиза от употреба<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://istorianasveta.eu/index.php/история/древният-свят/гърция/154-геометричната-цивилизация-или-омирова-епоха.html | заглавие= Полемос|достъп_дата = 27 март 2018 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= Из „Гръцката цивилизация“, Франсоа Шаму|издател= |цитат= |език= }}</ref>. Тъй като войниците не са професионални, а граждани с други професии, войната има ограничен характер по отношение на разстоянията, сезона и мащаба. Нито една от двете страни не може да си позволи тежки жертви или продължителни кампании, така че конфликтите сякаш са били разрешавани само с една битка.
 
Мащабът и обхватът на военните действия в Древна Гърция се променят драстично след [[Гръко-персийски войни|гръко-персийските войни]], които отбелязват началото на [[Класическа Гърция]] (480- – 323 г. пр. Хр.). Да се бори с огромните армии на [[Ахеменидско царство|империята]] на [[Ахеменидско царство|Ахеменидите,]] действително е било извън възможностите на един-единствен полис. Окончателният триумф на гърците е постигнат чрез съюзяване на много полиси в невиждан дотогава мащаб. Възходът на [[Атина]] и [[Древна Спарта|Спарта]] по време на този конфликт довежда директно до [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], която пък поражда диверсификация на военното дело. Акцентът се пренасочва към военноморски битки и стратегии за изтощение като блокади и обсади. След разгрома на атиняните през 404 г. пр. Хр. е разформироването на доминирания от Атина [[Делоски морски съюз]] Древна Гърция попада под [[Spartan hegemony|спартанска хегемония]]. Но положението е нестабилно и Персийската империя спонсорира бунт от страна на обединените сили на Атина, [[Тива (полис)|Тива]] , [[Древен Коринт|Коринт]] и [[Аргос]] , завършил с [[Коринтска война|Коринтската война]] (395- – 387 г. пр. Хр.). Персия сменя отношението си, което слага край на войната, в замяна на градовете от [[Йония]] и спартанска ненамеса в [[Анадол|Мала Азия]]. Спартанската хегемония продължава още 16 години, докато в [[Битка при Левктра|битката при Левтра]] (371) спартанците са решително победени от тиванския генерал [[Епаминонд]] .
 
Тиванците действат усърдно, за да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива няма достатъчно човешки и други ресурси и не издържа дълго. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в [[Битка при Мантинея|битката при Мантинея]] тиванската хегемония е прекратена след десет години. Загубите през годините на тиванската хегемония отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на [[Древна Македония|македонското]] царство на север. С новаторска тактика крал Филип II успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на "познатия„познатия свят"свят“ от сина си [[Александър III Македонски|Александър Велики]]. Възходът на македонското царство се приема като начало на [[Елинистическа епоха|елинистическия период]] и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция .
 
[[Категория:Страници с непрегледани преводи]]
== Източници ==
<references />
{{превод от|en|Ancient Greek warfare|}}
[[Категория:Древна Гърция]]