Войната е неотменна част на гръцкия свят преди всичко поради икономически причини. Тъй като плодородните земи са твърде малко, те предизвикват апетитите на съседи, лишени от земя или имащи твърде голямо население. Например Атина си служи със сила, за да настани извън [[Атика]] колонии с военен характер – клерухии[[клерух]]ии. Спарта завладява [[Месенски войни|завладява Месения]] по силата на вътрешната логика на политическата и социалнатапоробва сижителите системаѝ. Необходимостта да се поддържа отворен някой важен търговски път също може да доведе до война: в продължение на един век Атина води войни за запази контрола над Протоците, откъдето минават доставките на жито от Южна Русия в продължение на един век. Стремежът да се завладеят мините в [[Тракия]] води до немалко въоръжени конфликти в района на [[Тасос]] и на планината [[Пангей]].
Но за войнолюбивия дух на гърците има и психологически причини, свързани с гръцката концепция за държавата. За онези, които влизалинаселявали в неговия съставполиса, полисъттой представлява върховната власт. Негов закон е абсолютната независимост: ако той влиза в някой съюз, това става на равни начала с другите съюзници. Когато няма признат и от двете страни арбитър, който да разрешава разногласията, всеки сблъсък или спор лесно се превръща във [[въоръжен конфликт]]. Любовта към свободата, вдъхновила толкова пламенни призиви на оратори и поети, предполага, че войната се приема и дори се води с ентусиазъм; само държава, която знае да се бори за свободата си, заслужава да остане свободна. Ето защо първа задача на държавната организация е да подготви гражданите за неизбежната възможност от война. Гражданинът е преди всичко войник и дори държавникът трябва често да се превръща във военачалник.
Кампаниите се провеждат сезонно – от една страна фермерите трябва да се грижат за реколтата, а от друга е добре да се попречи на врага да събере своята. Затова често военните действия се провеждат през лятото. Набезите в полето целят да изкоренят посевите и дърветата и да изгорят домовете на земеделците. Битките са планирани с внимателно разположение на силите и целят окончателна победа. В сравнение с по-късните сражения броят на жертвите е неголям, но сред тях често са лични граждани и военачалници, които се бият в предните редици.
