Първаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пренасочване към Протисти |
Премахнато пренасочване към Протисти Етикет: Премахване на пренасочване |
||
Ред 1:
[[Файл:Protozoa collage 2.jpg|мини|upright=1.5|По часовниковата стрелка от горе вляво: ''[[Blepharisma japonicum]]'', [[Ресничести]], ''[[Giardia|Giardia muris]]'', [[Камшичести]], ''[[Centropyxis|Centropyxis aculeata]]'', [[амеба]], ''Peridinium willei'', ''Chaos carolinense'', ''Desmerella moniliformis'', ''[[Choanoflagellata]]''.]]
'''Протозоите''' (Protozoa) са група едноклетъчни [[еукариоти]], самостоятелни или [[Паразитизъм|паразитни]], които се хранят с органични вещества, като например други [[микроорганизми]] или органични тъкани и остатъци.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=sYgKY6zz20YC&pg=PA130&lpg=PA130&dq=panno+the+cell#v=onepage&q=panno%20the%20cell&f=false|title=The Cell: Evolution of the First Organism|last=Panno|first=Joseph|date=14 май 2014|publisher=Infobase Publishing|isbn=9780816067367}}</ref><ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=2zVqBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=bertrand+microbiology#v=snippet&q=endocytosis&f=false|title=Environmental Microbiology: Fundamentals and Applications: Microbial Ecology|last=Bertrand|first=Jean-Claude|last2=Caumette|first2=Pierre|last3=Lebaron|first3=Philippe|last4=Matheron|first4=Robert|last5=Normand|first5=Philippe|last6=Sime-Ngando|first6=Télesphore|date=26 януари 2015|publisher=Springer|isbn=9789401791182}}</ref> Исторически, протозоите се разглеждат като „едноклетъчни животни“, тъй като те често имат поведение като това на животните, като например [[моторика]] и [[хищничество]], и нямат [[клетъчна стена]], каквато присъства в растенията и много [[водорасли]].<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=RawZTwEACAAJ&dq=brock+biology+of+microorganisms+13th|title=Brock Biology of Microorganisms |last=Madigan |first=Michael T. |date=2012 |publisher=Benjamin Cummings |isbn=9780321649638}}</ref><ref>{{Cite book |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK8325/ |title=Protozoa: Structure, Classification, Growth, and Development |last=Yaeger |first=Robert G. |date=1996 |publisher=NCBI|access-date=23 март 2018|isbn=9780963117212 }}</ref> Въпреки че традиционната практика на групиране на протозоите с животните вече да не се счита за валидна, терминът продължава да се използва свободно за идентифициране на едноклетъчни организми, които могат да се движат самостоятелни и да се хранят [[хетеротроф]]но.
В някои системи за биологична класификация, протозоите се явяват [[таксон]]омична група от високо ниво. Когато са въведени за пръв път през 1818 г., протозоите представляват таксономичен [[клас (биология)|клас]],<ref name = "Goldfuß"/> но в по-късните схеми на класификация са издигнати до по-високи категории, включително [[тип (биология)|тип]], подцарство и [[Царство (биология)|царство]]. След поредица от класификации, предложени от [[Томас Кавалиър-Смит]] и колегите му след 1981 г., протозоите се считат за царство.<ref>{{Cite journal |last=Cavalier-Smith |first=Thomas |date=1981 |title=Eukaryote kingdoms: seven or nine? |journal=Bio Systems |volume=14 |issue=3 – 4 |pages=461 – 481 |doi=10.1016/0303 – 2647(81)90050 – 2 |pmid=7337818}}</ref><ref>{{Cite journal |last=Cavalier-Smith |first=Thomas |date=December 1993 |title=Kingdom protozoa and its 18 phyla |journal=Microbiological Reviews |volume=57 |issue=4 |pages=953 – 994 |pmc=372943 |pmid=8302218}}</ref><ref>{{Cite journal |last=Cavalier-Smith |first=Thomas |date=23 юни 2010 |title=Kingdoms Protozoa and Chromista and the eozoan root of the eukaryotic tree |url=http://rsbl.royalsocietypublishing.org/content/6/3/342 |journal=Biology Letters |volume=6 |issue=3 |pages=342 – 345 |doi=10.1098/rsbl.2009.0948 |pmc=2880060 |pmid=20031978}}</ref> През 2015 г. е предложена схема, поставяща осем типа под царството: [[Euglenozoa]], [[Amoebozoa]], [[Metamonada]], [[Choanozoa]], [[Loukozoa]], [[Percolozoa]], [[Microsporidia]] и [[Sulcozoa]].<ref name=":1" />
== История ==
[[Файл:Georg_August_Goldfuss_Protozoa_Infusoria_Monades.jpg|мини|upright=1.35|Класът Protozoa от [[Георг Август Голдфус]], {{около}} 1844]]
Терминът ''протозои'' е въведен през 1818 г. от зоолога [[Георг Август Голдфус]] като гръцки еквивалент на немското ''Urthiere'', означаващо „примитивни“ или „първични животни“. Той го въвежда като [[клас (биология)|клас]], съдържащ това, което той счита за най-прости животни.<ref name = "Goldfuß">{{cite journal |last1=Goldfuß |title=Ueber die Classification der Zoophyten |journal=Isis, oder, Encyclopädische Zeitung von Oken |date=1818 |volume=2 |issue=6 |pages=1008 – 1019 |url=https://www.biodiversitylibrary.org/item/47614#page/530/mode/1up |trans-title=On the classification of zoophytes |lang=de}}</ref> Първоначално категория включва не само едноклетъчни микроорганизми, но и някои по-нисши многоклетъчни животни, като например [[ротифери]], [[корали]], [[водни гъби]], [[медузи]], [[ектопрокти]] и [[многочетинести червеи]].<ref>{{cite book |last1=Goldfuß |first1=Georg August |title=Handbuch der Zoologie. Erste Abtheilung. |trans-title=Handbook of Zoology. First Part. |date=1820 |publisher=Johann Leonhard Schrag |location=Nürnberg, (Germany) |pages=XI–XIV |url=https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015070878148;view=1up;seq=11 |lang=de}}</ref> Употребата на протозоите като формален таксон не се одобрява от всички учени, основно защото терминът загатва родство с животните<ref name="Hogg">{{Cite journal |last=Hogg |first=John |date=1860 |title=On the distinctions of a plant and an animal, and on a fourth kingdom of nature |url=https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=hvd.32044089575245;view=1up;seq=232 |journal=Edinburgh New Philosophical Journal | series=2nd series | volume=12 | pages=216 – 225}}</ref><ref>{{Cite journal |last=Scamardella |first=J. M. |date=декември 1999 |title=Not plants or animals: a brief history of the origin of Kingdoms Protozoa, Protista and Protoctista |journal=International Microbiology |volume=2 |issue=4 |pages=207 – 216 |pmid=10943416}}</ref> и в същото време насърчава произволното разделяне на „животно-подобни“ от „растително-подобни“ организми.<ref>{{Cite journal |last=Copeland |first=Herbert F. |date= 1947 |title=Progress Report on Basic Classification |journal=The American Naturalist |volume=81 |issue=800 |pages=340 – 361 |doi=10.1086/281531 |jstor=2458229}}</ref>
През 1848 г. в резултат от напредването на [[Клетъчна теория|клетъчната теория]], развивана от [[Теодор Шван]] и [[Матиас Шлайден]], зоологът [[Карл фон Зиболд]] предлага, че телата на протозои като [[ресничести]] и [[амеба|амеби]] са съставени от една единствена клетка, подобна на тези, от които са съставени многоклетъчните тъкани на растенията и животните. Фон Зиболд преогранизира протозоите така, че да включват само едноклетъчни форми на живот.<ref>{{cite book |last1=Siebold (vol. 1) |last2=Stannius (vol. 2) |title=Lehrbuch der vergleichenden Anatomie [Textbook of Comparative Anatomy] |date=1848 |publisher=Veit & Co. |location=Berlin, (Germany) |volume= vol. 1: ''Wirbellose Thiere'' (Invertebrate animals) |page=3 |url=https://www.biodiversitylibrary.org/item/41783#page/21/mode/1up |lang=de}}</ref> В същото време той повишава класа до [[тип (биология)|тип]], съдържащ два големи класа микроорганизми: Infusoria (основно ресничести и камшичести) и Rhizopoda (основно амеби). Определението на протозоите като тип или подцарство, съставено от едноклетъчни организми, е прието и от зоолога [[Ото Бючли]], който понякога е наричан „архитект на протозоологията“.<ref>{{Cite journal|last=Dobell|first=C.|date=април 1951|title=In memoriam Otto Bütschli (1848 – 1920) „architect of protozoology“|journal=Isis; an International Review Devoted to the History of Science and its Cultural Influences|volume=42|issue=127|pages=20 – 22 |pmid=14831973|doi=10.1086/349230}}</ref> Бидейки тип от царството на животните, протозоите се застъпват силно в старата класификация на живота от две царства, според която всички живи същества се класифицират или като животни, или като растения. Докато тази схема преобладава, протозоите се считат за животни и се изучават в департаментите по зоология.<ref name=":0">{{Cite journal |last=Taylor |first=F. J. R. 'Max' |date=11 януари 2003 |title=The collapse of the two-kingdom system, the rise of protistology and the founding of the International Society for Evolutionary Protistology (ISEP) |url=http://ijs.sgmjournals.org/content/53/6/1707 |journal=International Journal of Systematic and Evolutionary Microbiology |volume=53 |issue=6 |pages=1707 – 1714 |doi=10.1099/ijs.0.02587-0 |pmid=14657097}}</ref>
Критиките срещу тази система започват през втората половина на 19 век, когато започва да се разбира, че много организми отговарят на критериите за включване както при растенията, така и при животните. Например, водораслите ''[[Euglena]]'' и ''[[Dinobryon]]'' имат [[хлоропласти]] за [[фотосинтеза]], но могат да се хранят и с органични вещества и са подвижни. През 1860 г. биологът Джон Хог се обявява срещу употребата на групата на протозоите, поради разделението на натуралистите относно статутът на тези организми като животни или растения.<ref name="Hogg" /> Според него, царствата на животните и на растенията са като две големи пирамиди, свързани една с друга в основите си.
Шест години по-късно, [[Ернст Хекел]] предлага трето царство на живите организми, което нарича [[протисти]]. Първоначално той включва няколко многоклетъчни в това царство, по-късно ограничава протистите до само едноклетъчни организми или прости колонии, чиито индивидуални клетки не са от различни тъкани.
Въпреки тези предложения, протозоите стават предпочитания таксономичен ред за хетеротрофни микроорганизми като амеби и ресничести и остават такъв повече от век. През 20 век, обаче, старата система от две царства започва да отслабва с нарастващите доказателства, че гъбите не принадлежат към растенията и че повечето едноклетъчни протозои са по-тясно свързани с животните, отколкото с растенията. Към средата на столетието някои биолози започват да подкрепят възраждането на идеята за протистите на Хекел като царство на еукариотите редом с растенията, животните и гъбите.<ref name=":0" /><ref>{{Cite journal |last=Whittaker |first=R. H. |date=10 януари 1969 |title=New concepts of kingdoms or organisms. Evolutionary relations are better represented by new classifications than by the traditional two kingdoms |journal=Science |volume=163 |issue=3863 |pages=150 – 160 |bibcode=1969Sci...163..150W|doi=10.1126/science.163.3863.150 |pmid=5762760|citeseerx=10.1.1.403.5430 }}</ref><ref>{{Cite book|last=Margulis |first=Lynn |date=1974 |publisher=Springer |isbn=978-1-4615-6946-6 |editor-last=Dobzhansky|editor-first=Theodosius |pages=45 – 78 |editor-last2=Hecht |editor-first2=Max K.|editor-last3=Steere |editor-first3=William C. |doi=10.1007/978-1-4615-6944-2_2 |chapter=Five-Kingdom Classification and the Origin and Evolution of Cells |title=Evolutionary Biology}}</ref><ref>{{cite journal |author=Cavalier-Smith, Thomas |date=август 1998 |title=A revised six-kingdom system of life |journal=Biological Reviews |volume=73 |issue=3 |pages=203 – 266 |doi=10.1111/j.1469-185X.1998.tb00030.x |pmid=9809012}}</ref> И докато много учени днес са отхвърлили протозиите като група от високо ниво, други все още я подкрепят в ролята ѝ на царство.<ref name=":1">{{Cite journal |last=Ruggiero |first=Michael A. |last2=Gordon |first2=Dennis P. |last3=Orrell |first3=Thomas M. |last4=Bailly |first4=Nicolas |last5=Bourgoin |first5=Thierry |last6=Brusca |first6=Richard C. |last7=Cavalier-Smith |first7=Thomas |last8=Guiry |first8=Michael D. |last9=Kirk |first9=Paul M. |date=29 април 2015 |title=A Higher Level Classification of All Living Organisms |journal=PLoS ONE |volume=10 |issue=4 |pages=e0119248 |bibcode=2015PLoSO..1019248R|doi=10.1371/journal.pone.0119248 |pmc=4418965 |pmid=25923521}}</ref> Тъй като протозоите, с традиционното им определение, не могат вече да се считат за примитивни животни, често се предпочита термина „протисти“.<ref>{{cite web |url=http://protozoa.uga.edu/artman/publish/article_37.shtml |title=New President's Address|website=protozoa.uga.edu |accessdate=1 май 2015}}</ref>
== Характеристики ==
[[Файл:Spirostomum.jpeg|мини|Ресничестотто ''Spirostomum ambiguum'' може да достигне дължина от 3 mm.]]
=== Размер ===
Размерът на протозоите, според традиционното им определение, варира от 1 [[Микрометър (единица)|микрон]] до няколко [[Милиметър|милиметра]] или повече.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=pddpAAAAMAAJ|title=Dictionary of microbiology and molecular biology|last=Singleton|first=Paul|last2=Sainsbury|first2=Diana|date=2001|publisher=Wiley|isbn=9780471941507}}</ref> Сред най-големите се нареждат дълбоководните гигантски едноклетъчни ''[[Xenophyophorea]]'', чиято обвивка може да достигне 20 cm в диаметър.<ref name="Gooday2011">{{cite journal |last=Gooday |first=A.J. |last2=Aranda da Silva |first2=A. P. |last3=Pawlowski |first3=J. |title=Xenophyophores (Rhizaria, Foraminifera) from the Nazaré Canyon (Portuguese margin, NE Atlantic) |journal=Deep-Sea Research Part II: Topical Studies in Oceanography|date=1 декември 2011 |volume=58 |issue=24 – 25 |pages=2401 – 2419 |bibcode=2011DSRII..58.2401G |doi=10.1016/j.dsr2.2011.04.005 }}</ref>
{| class="wikitable"
!Вид
!Тип клетка
!Размер в микрони
|-
|''[[Plasmodium falciparum]]'' || [[Малария|малариен]] паразит, трофозоидна фаза<ref>{{Cite web|url=http://www.microbiologybook.org/parasitology/blood-malaria.htm|title=Blood and Tissue Protozoa|last=Ghaffar|first=Abdul|website=Microbiology and Immunology On-Line}}</ref>
|1 – 2
|-
|''[[Massisteria|Massisteria voersi]]'' || свободно живеещ [[амебоид]]<ref name="Mylnikov">{{Cite journal|last=Mylnikov|first=Alexander P.|last2=Weber|first2=Felix|last3=Jürgens|first3=Klaus|last4=Wylezich|first4=Claudia|date=август 2015|title=''Massisteria marina'' has a sister: ''Massisteria voersi'' sp. nov., a rare species isolated from coastal waters of the Baltic Sea|journal=European Journal of Protistology |volume=51 |issue=4 |pages=299 – 310|doi=10.1016/j.ejop.2015.05.002|pmid=26163290}}</ref>
|2.3 – 3
|-
|''[[Bodo saltans]]'' || свободно живеещ камшичест [[кинетопластиди|кинетопластид]]<ref>{{Cite journal|last=Mitchell|first=Gary C.|last2=Baker|first2=J. H.|last3=Sleigh |first3=M. A. |date=1 май 1988|title=Feeding of a freshwater flagellate, ''Bodo saltans'', on diverse bacteria |journal=The Journal of Protozoology |volume=35 |issue=2 |pages=219 – 222 |doi=10.1111/j.1550-7408.1988.tb04327.x}}</ref>
|5 – 8
|-
|''[[Plasmodium falciparum]]'' || малариен паразит, гаметоцитна фаза<ref>{{Cite web|url=http://www.microbiologybook.org/parasitology/blood-malaria.htm|title=Blood and tissue Protozoa|last=Ghaffar|first=Abdul |website=Microbiology and Immunology On-Line |accessdate=23 март 2018}}</ref>
|7 – 14
|-
|''[[Trypanosoma cruzi]]'' || паразитен кинетопластид, [[Болест на Шагас]]<ref>{{Cite web |url=http://parasite.org.au/para-site/text/brucei-text.html |title=''Trypanosoma brucei'' |website=parasite.org.au |access-date=2018-03-23}}</ref>
|14 – 24
|-
|''[[Entamoeba histolytica]]'' || паразитен [[Amoebozoa|амебозоид]]<ref>{{Cite web|url=https://msu.edu/course/zol/316/ehisscope.htm |title=Microscopy of ''Entamoeba histolytica''|website=msu.edu|access-date=21 август 2016}}</ref>
|15 – 60
|-
|''[[Balantidium coli]]'' || паразитно камшичесто<ref>{{Cite web |url=http://www1.udel.edu/mls/dlehman/medt372/B-coli.html |title=Diagnostic parasitology |last=Lehman |first=Don |website=University of Delaware|accessdate=23 март 2018}}</ref>
|50 – 100
|-
|''[[Paramecium caudatum]]'' || свободно живеещо камшичесто<ref>{{Cite web|url=http://eol.org/pages/484358/overview|title=''Paramecium caudatum''|last=Taylor|first=Bruce|date=|website=Encyclopedia of Life|archive-url=|archive-date=|dead-url=|access-date=2018-03-23}}</ref>
|120 – 330
|-
|''[[Amoeba proteus]]'' || свободно живеещ амебозоид<ref>{{Cite web|url=http://www.arcella.nl/amoeba-proteus|title=''Amoeba proteus'' {{!}} Microworld|website=www.arcella.nl|access-date=2016-08-21}}</ref>
|220 – 760
|-
|''[[Noctiluca scintillans]]'' || свободно живеещи [[динофлагелати]]<ref>{{Cite web|url=http://www.imas.utas.edu.au/zooplankton/image-key/noctiluca-scintillans|title=''Noctiluca scintillans''|last=|first=|date=2011-11-30|website=University of Tasmania, Australia|archive-url=|archive-date=|dead-url=|access-date=23 март 2018}}</ref>
|700 – 2000
|-
|''[[Syringammina fragilissima]]'' || [[фораминифери|фораминиферен]] амебоид<ref name="Gooday2011"/>
|до 200 000
|-
|}
=== Местообитание ===
[[Файл:Isotricha intestinalis.jpg|мини|''[[Isotricha intestinalis]]'', ресничесто, живеещо в [[търбух]]а на овцете.]]
[[Файл:Ameba_001.jpg|мини|''[[Paramecium bursaria]]'', ресничесто, което си набавя хранителни вещества от [[ендосимбионт]]и от рода ''[[Chlorella]]''.]]
Свободноживеещите протозои често изобилстват както в сладка, така и в солена вода. Срещат се и в други влажни среди, като например почви и мъхове. Някои видове могат да процъфтяват в среди с тежки условия, като например горещи термални извори<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=mJAxvgAACAAJ&dq=yellowstone+microorganisms|title=Seen and Unseen: Discovering the Microbes of Yellowstone|last=Sheehan|first=Kathy B.|date=2005|publisher=Falcon|isbn=9780762730933}}</ref> или изключително солени езера и лагуни.<ref>{{Cite journal|last=Post|first=F. J.|last2=Borowitzka|first2=L. J.|last3=Borowitzka|first3=M. A.|last4=Mackay|first4=B.|last5=Moulton|first5=T.|date=1 септември 1983|title=The protozoa of a Western Australian hypersaline lagoon|journal=Hydrobiologia|language=en|volume=105|issue=1|pages=95 – 113|doi=10.1007/BF00025180|issn=0018 – 8158|bibcode=2004HyBio.524..167W}}</ref> Всичките протозои се нуждаят от влажен хабитат, макар някои да могат да оцеляват в продължение на дълго време в суха среда, образувайки кисти, които им позволяват да изпаднат в летаргия, докато условията се подобрят.
Паразитните и [[Симбиоза|симбиотичните]] протозои живеят върху или заедно с други организми, включващи [[гръбначни]] и [[безгръбначни]], както и растения и други едноклетъчни организми. Някои са безвредни или благоприятни за гостоприемника си, докато други могат да го заразят с болети като [[бабезия]], [[малария]] и [[токсоплазмозма]].
Връзката между прозойните симбионти и гостоприемниците им може да е взаимоизгодна. Камшичести прозои като ''[[Trichonympha]]'' и ''[[Pyrsonympha]]'' живеят в храносмилателната система на [[термити]]те, където те помагат на насекомото да смила дърво, като разграждат сложни [[захари]] до по-малки и по-лесно смилаеми молекули.<ref>{{Cite web|url=http://www.kennethnoll.uconn.edu/nsf-termite-project/termite-gut-microbes.html|title=Termite gut microbes {{!}} NOLL LAB|website=www.kennethnoll.uconn.edu|language=en|access-date=21 март 2018}}</ref> Широк набор от прозои живеят [[Коменсализъм|коменсално]] в търбусите на преживни животни като говеда и овце. Такива са ''[[Trichomonas]]'', ''[[Isotricha]]'' и ''[[Entodinium]]''.<ref>{{Cite book|title=The Rumen Microbial Ecosystem|last=Williams|first=A. G.|last2=Coleman|first2=G. S.|date=1997|publisher=Springer, Dordrecht|isbn=9789401071499|pages=73 – 139|doi=10.1007/978-94-009-1453-7_3}}</ref> Подкласът камшичести ''Astomatia'' е съставен изцяло от симбионти без усти, адаптирани за живот в червата на [[прешленести червеи]].<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=hY0WAQAAIAAJ|title=An illustrated guide to the protozoa: organisms traditionally referred to as protozoa, or newly discovered groups|last=Lee|first=John J.|last2=Leedale|first2=Gordon F.|last3=Bradbury|first3=Phyllis Clarke|date=25 май 2000|publisher=Society of Protozoologists|isbn=|location=|pages=634}}</ref>
=== Хранене ===
Всички протозои за [[хетеротроф]]ни, набяйки си хранителни вещества от други организми, като или ги изяждат, или консумират техните органични остатъци и вторични продукти. Някои протозои приемат храна чрез [[фагоцитоза]], поглъщайки органични частици чрез [[псевдопод]]и или чрез специален усто-подобен отвор, наречен [[цитостом]]. Други приемат храна чрез [[осмотрофия]], абсорбирайки разградени хранителни вещества чрез клетъчните си стени.
Паразитните протозои използват широк набор от хранителни методи, а някои могат да сменят начина си на хранене в различни етапи от жизнения си цикъл. Например, маларийният паразит ''[[Plasmodium]]'' се храни чрез [[пиноцитоза]] през трофозоидната си (незряла) фаза, но развива специални [[органел]]и за хранене (цитостоми) в хода на узряването си в червена кръвна клетка на гостоприемника.<ref>{{Cite web |url=http://www.tulane.edu/~wiser/malaria/fv.html |title=Biochemistry of Plasmodium |last=Wiser |first=Mark F. |website=The Wiser Page |access-date=22 март 2018}}</ref>
Протозоите могат да живеят и като [[миксотроф]]и, допълвайки хетеротрофната си диета с [[автотроф]]ия. Някои протозои могат да образуват силна връзка със симбиотични фотосинтезиращи водорасли. Други прибягват до [[клептопластия]], крадейки [[хлоропласт]]и от организми жертви и задържайки ги като свои собствени клетки, докато те произвеждат хранителни вещества чрез фотосинтеза. Ресничестото ''[[Mesodinium rubrum]]'' може да задържа функциониращи [[пластид]]и от криптофидни водорасли и ги използва да се храни чрез автотрофия. Тези пластиди могат да бъдат откраднати и от рода ''[[Dinophysis]]'', който пък се храни с ''Mesodinium rubrum''. Попаднали в ''Dinophysis'', пластидите могат да продължат да функционират в продължение на месеци.<ref>{{Cite journal |last=Nishitani |first=Goh |last2=Nagai |first2=Satoshi |last3=Baba|first3=Katsuhisa |last4=Kiyokawa |first4=Susumu |last5=Kosaka|first5=Yuki |last6=Miyamura |first6=Kazuyoshi |last7=Nishikawa |first7=Tetsuya |last8=Sakurada |first8=Kiyonari |last9=Shinada |first9=Akiyoshi |date=май 2010 |title=High-Level Congruence of Myrionecta rubra Prey and Dinophysis Species Plastid Identities as Revealed by Genetic Analyses of Isolates from Japanese Coastal Waters |journal=Applied and Environmental Microbiology |volume=76|issue=9 |pages=2791 – 2798 |doi=10.1128/AEM.02566-09 |pmc=2863437 |pmid=20305031}}</ref>
=== Подвижност ===
Организмите, които традиционно се класифицират като протозои, обитават влажни среди. Групата включва камшичести, които се движат с помощта на [[камшиче]]та, ресничести, които се движат с [[реснички]], и амеби, които се движат с [[псевдопод]]и. Все пак, има и протозои, които са неподвижно закрепени и съвсем не се движат.
=== Жизнен цикъл ===
[[Файл:Toxoplasmosis life cycle en.svg|мини|Жизнен цикъл на паразитните протозои ''Toxoplasma gondii''.]]
Някои протозои имат жизнен цикъл от две фази, редувайки трофозоидна фаза и летаргична фаза (кисти). Под формата на кисти, протозоите могат да оцеляват при тежки условия (екстремни температури или вредни химикали) или в продължение на дълго време без достъп от хранителни вещества, вода или кислород. Именно като кисти паразитните видове могат да оцеляват извън гостоприемника си и се придвижват от един гостоприемник към друг. Под формата на трофозоиди, протозоите се хранят активно.
Всички протозои се възпроизвеждат безполово чрез делене. Много протозои обменят генетичен материал по полов начин, обикновено чрез сливане. Въпреки това, сексуалността обикновено не е част от процеса по възпроизвеждане и не води пряко до увеличаване на популацията.<ref>{{cite web|url=http://www.cambridge.org/ca/academic/subjects/life-sciences/evolutionary-biology/sex-and-death-protozoa-history-obsession|title=Sex and Death in Protozoa|website=Cambridge University Press|accessdate=9 юни 2015}}</ref>
== Класификация ==
Исторически, протозоите се класифицират като „едноклетъчни животни“, представляващи тип в царството на [[протисти]]те.<ref>{{Cite book|url=https://archive.org/details/protozoology1954kudo|title=Protozoology|last=Kudo|first=Richard R. (Richard Roksabro)|date=1954|publisher=Springfield, Ill., C. C. Thomas|others=MBLWHOI Library}}</ref> В старите системи за класифицикация типът Protozoa често е разделян на няколко подгрупи, отразяващи начина им на придвижване.<ref>{{Cite journal|last=Honigberg|first=B. M.|author2=W. Balamuth|author3=E. C. Bovee|author4=J. O. Corliss|author5=M. Gojdics|author6=R. P. Hall|author7=R. R. Kudo|author8=N. D. Levine|author9=A. R. Lobblich|date=февруари 1964|title=A Revised Classification of the Phylum Protozoa|journal=Journal of Eukaryotic Microbiology|volume=11|issue=1|pages=7 – 20|doi=10.1111/j.1550-7408.1964.tb01715.x|author10=J. Weiser}}</ref> Схемите се различава, но през по-голямата част от 20 век големите подгрупи на протозоите включват:
* [[Камшичести]]
* [[Ресничести]]
* [[Кореноножки]]
* [[Спорозоа]]
* [[Микроспоридии]]
* [[Хелиозои]]
* [[Радиоларии]]
С възникването на [[молекулярна филогенетика|молекулярната филогенетика]] и напредването на техниката, позволяваща на изследователите пряко да сравняват ДНК на различни организми, става ясно, че от основните подгрупи на протозоите, само ресничестите образуват естествена група или [[Монофилия|монофилен]] [[клад]] (т.е. отделно потекло от организми, споделящи общ прародител). Всички останалите подгрупи на протозоите се оказват полифилни, които, макар че имат визуални прилики и сходен начин на живот, не са задължително тясно свързани едни с други. В днешно време тези групи са прекласифицирани сред различни други категории.<ref>{{Cite journal |last=Adl|first=Sina M. |last2=Simpson |first2=Alastair G. B. |last3=Lane |first3=Christopher E. |last4=Lukeš |first4=Julius |last5=Bass |first5=David |last6=Bowser |first6=Samuel S. |last7=Brown |first7=Matthew W. |last8=Burki |first8=Fabien |last9=Dunthorn |first9=Micah |date=1 септември 2012 |title=The Revised Classification of Eukaryotes |journal=Journal of Eukaryotic Microbiology |volume=59 |issue=5 |pages=429 – 514 |doi=10.1111/j.1550-7408.2012.00644.x |pmid=23020233 |pmc=3483872}}</ref>
== Екология ==
Бидейки част от микро- и мейофауната, протозоите са важен източник на храна за микроскопичните безгръбначни организми. Поради това, екологичната роля на протозоите в обмена на бактерийни вещества към следващите [[Екологична пирамида|трофични нива]] е важна. Като хищници, те се хранят с едноклетъчни или влакнести водорасли, бактерии и микроскопични гъби. В известна степен те контролират популациите на бактерии.
=== Болести ===
Редица протозойни [[патоген]]и паразитират у човека, причинявайки болести като: [[малария]], [[амебиаза]], [[лямблиоза]], [[токсоплазмоза]], [[криптоспоридиоза]], [[трихомониаза]], [[болест на Шагас]], [[лайшманиоза]], [[африканска трипанозомоза]], [[акантамебен кератит]] и [[първичен амебен менингоенцефалит]].
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Еукариоти]]
| |||