Разлика между версии на „Военно дело в Древна Гърция“

 
== Военна структура и методи ==
=== Родове войски ===
Основна бойна единица е тежковъоръжената пехота, съставена от хоплити, които се бият заедно във военни формации – [[Фаланга (формация)|фаланги]]. Появяват се към края на 8 в. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/hoplite | заглавие=Hoplite |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата=23 декември 2015 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref> и наименованието им произлиза от [[щит]]а, който носят – хоплон (''ст.гр.'': ὅπλον). Най-голяма слава са имали [[спарта]]нските хоплити. Тежките пехотинци трябва сами да си набавят скъпото въоръжение със собствени средства и принадлежат към богатото съсловие. Именно хоплитите са олицетворение на армията на класическа Атина, където се набират от десетте фили.
 
Освен тях има леко въоръжена пехота от стрелци с лъкове, къси копия, прашки, камъни и тояги. Те са много по-подвижни и се използват за бързи нападения и засади. Леките пехотинци са много по-малко познати от хоплитите, което се обяснява лесно с техния социален произход - – те се набират измежду по-бедните граждани. Те не се нуждаят от защитни оръжия, защото тяхната задача е не да нападат или отблъскват, а да безпокоят и преследват противника.
 
Леката пехота придобива по-голямо значение през IV век пр. Хр. Още през [[Пелопонеската война]] има няколко поучителни опита за ползата от нея. Например атинският пълководец [[Демостен (военачалник)|Демостен]], прочул се в [[Битка при Сфактерия|битката при Сфактерия]], претърпява малко преди това, през 426 г. пр. н. е. тежко поражение в теснините на Етолия от тамошните планинци. Те изненадали атинския експедиционен корпус в труден терен и му нанесли тежки загуби, като го обсипали със стрели и къси копия и го обърнали в паническо бягство. Тези уроци не били забравени и в началото на IV в. пр. Хр. атинският стратег [[Ификрат]] организира наемни части от [[пелтасти]] (леко въоръжени пехотинци), наричани на носения от тях лек щит от ракитак във форма на полумесец, пелта, подобен на щита, който според легендата носели [[Амазонки|амазонките]]. Тези части много пъти постигали успехи дори срещу спартанските хоплити<ref name="Шаму">{{Шаму|Пета глава: Полемос}}</ref>.
 
Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]]. Когато бойната колесница изчезва, нейното място заема конницата в същинския смисъл на думата. В Омировите поеми не се споменава никъде за участие на конници в сраженията и твърде малко се говори за езда. Но от VII в. пр. Хр. започват да се появяват изображения на въоръжени конници по вазите и барелефите. Постепенно значението ѝ нараства, по-специално през Пелопонеската война, когато се използва за тормоз и преследване на пехотата. Важен момент е използването на сиракузки коне срещу атиняните по време на катастрофалната [[Сицилийска експедиция]] от 415- – 413 пр. Хр., определила изхода на войната.
 
=== Организация ===
Организацията на военните сили е различна в различните полиси и през различните епохи. Относително добре са познати военните организации на Спарта и Атина през класическата епоха. Макар едни и същи названия да означават различни бойни единици (например ''лохос'' в спартанската пехота означава многобройна част, отговаряща на голям батальон, докато същата дума в Атина се употребява за по-малка бойна единица от порядъка на рота), принципите са същите: войникът се зачислява в бойни части, нарастващи по големина, подобни на взводове, роти и дружини, чийто наличен състав е кратен на 10. Чинът на командващите офицери произлиза обикновено от името на бойната единица: така ''еномотархът'' в Спарта командува взвод или ''еномотия'', ''лохагът'' е начело на ''лохос''; ''триакатиархът'' в [[Кирена]] командува рота от 300 човека; ''таксиархът'' в Атина е началник на дружина или ''таксис''<ref name="Шаму"/>.
 
== Източници ==