Разлика между версии на „Военно дело в Древна Гърция“

м
Тиванците действат усърдно, за да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива няма достатъчно човешки и други ресурси и не издържа дълго. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в [[Битка при Мантинея|битката при Мантинея]] тиванската хегемония е прекратена след десет години. Загубите през годините на тиванската хегемония отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на [[Древна Македония|македонското]] царство на север. С новаторска тактика крал Филип II успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на „познатия свят“ от сина си [[Александър III Македонски|Александър Велики]]. Възходът на македонското царство се приема като начало на [[Елинистическа епоха|елинистическия период]] и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция.
 
== ОсобеностиОбщ преглед ==
Войната е неотменна част наот гръцкия свят предина първо всичкомясто поради икономически причини. Тъй като плодородните земи са твърде малко, те предизвикват апетитите на съседи, лишени от земя или имащи твърде голямо население. Например Атина си служи със сила, за да настани извън [[Атика]] колонии с военен характер – [[клерух]]ии. Спарта [[Месенски войни|завладява Месения]] и, поробва жителите ѝ и ги превръща в [[илоти]]. Необходимостта да се поддържа отворенпроходим някой важен търговски път също може да доведе до война: Атина води войни в продължение на един век, за да запази контрола над Протоците[[Пропонтида]], откъдето минават доставките на жито от Южна Русия в продължение на един век. Стремежът да се завладеят мините в [[Тракия]] води до немалко въоръжениредица конфликтисблъсъци в района на [[Тасос]] и на планината [[Пангей]].
 
Но заЗа войнолюбивия дух на гърците има и психологически причини, свързани с гръцката концепция за държавата. За онези,гражданите които населявалина полиса, тойабсолютната представляванезависимост върховната власт. Негове закон е абсолютната независимост: ако тойполисът влиза в някой съюз, това става на равни начала с другите съюзници. Когато нямалипсва признат и от двете страни арбитър, който да разрешава разногласията, всеки сблъсък или спор лесно се превръща във [[въоръжен конфликт]]. Любовта към свободата, вдъхновила толкова пламенни призиви на оратори и поети, предполага, че войната се приема и дори се води с ентусиазъм; само държаваполис, коятокойто знае как да се бори зазащити свободата си, заслужава да останебъде свободнасвободен. Ето защоЗатова първаосновна задача на държавната организация е да подготви гражданите за неизбежната възможност от война. Гражданинът е преди всичко войник и дори държавникът трябва често да се превръща във военачалник.
 
Кампаниите се провеждат сезонно – от една страна фермеритеземеделците трябва да се грижат за реколтата, а от друга е добре да се попречи на врага да събереприбере своята. Затова често военните действия често се провеждат през лятото. Набезите в полето целят да изкоренят посевите и дърветата и да изгорят домовете на земеделците. Битките са планирани, с внимателно разположение на силите и целят окончателна победа. Преди всяка битка се извършва [[жертвоприношение]] и се тълкуват поличбите, а следпри неяпобеда победататя се отбелязваотпразнува с даровеголеми дарения за светилището на съответния бог-покровител. В сравнение с по-късни сражения броят на жертвите е неголям, но сред тях често са лични граждани и военачалници, които се бият в предните редици.
 
ПобедитеС носятвоенните придобиванепобеди насе придобиват нови земи и роби, което подобрява стопанството на полиса и той може да поддържа по-голяма армия. Плячкосването ена частпобедените оте войнатаобщоприета практика и подобрява финансите. Войната стимулира производството на оръжия и брони, а с развитието на морската война строителитестроителството на кораби преживяват голям разцветпроцъфтява.
 
== Военна структура и методи ==