Келтско нашествие на Балканите: Разлика между версии

Главните сили на Брен продължават похода си към Гърция, а преминавайки през Македония побеждават събраната от новия македонски владетел [[Состен]] македонска армия. Оттам през Тесалия достигат до [[Термопили]]те, където ги чака събрана гръцка армия под водачеството на [[атиняни]]те. Галите я [[Битка при Термопилите (279 пр.н.е.)‎|побеждават и разпръсват]] и пътят им към богатствата на светилището на [[Аполон]] в [[Делфи]] бива отворен. Келтските пълчища не успават да го превземат и са прогонени от събраната под водачеството на етолийците при [[река]] [[Сперхей]] гръцка армия. Според античните автори за тази победа помогнали и боговете, като изпратили срещу настъпващите галати силна буря<ref>The Celts. A history. Daithi O Hogain. Boydell Press. ISBN 0-85115-923-0 </ref> <ref>Pannonia and Upper Moesia. A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. A Mocsy, S Frere </ref> <ref>[http://www.attalus.org/translate/memnon1.html Memnon: History of Heracleia] </ref>. Археологическите разкопки в Делфи поднасят материали, свързани с тази победа – портик, изграден от етолийците в чест на победата над галите. Той е украсен с ниши, в които е поставено трофейно келтско въоръжение. В някои от нишите са изобразени релефни латенски [[щит]]ове. Анализирайки големината на различните ниши, французинът П. Амандри смята, че там били изложени щитове, [[шлем]]ове, копия, [[меч]]ове, кнемиди, ризници. Павзаний по време на своите пътувания из Елада видял този портик и споменава в Х книга на „Пътувания по Елада“ за тези дарове. При почистването на портика е открит надпис, който не е запазен изцяло, но неговата възстановка е много правдоподобна: {{цитат|'''''Етолийците предоставят плячкосаното от галите оръжие.'''''|}}

Походите от Голямото келтско нашествие безспорно не са били прекратени след поражението при Делфи 279 г. пр.н.е. То свършва едва в 277 г. пр.н.е. с разгрома на галатите при [[Лизимахия]] от [[Антигон II Гонат]], но много келти остават на Балканите. Балканските владетели често организират цели галски военни гарнизони като постоянна военна сила за защита на властта си, а също и за заселване на опустошени от различни войни територии. За такива селища има сведения в Македония. Галатите от една такава колония в Еге ограбили богатите гробници на македонските царе. В град [[Фойнике]] пък в [[Епир]] колонисти от такова селище вдигнали бунт. Общо историята на келтските наемници е често свързана с размирици, бунтове и откази да се подчинят. Примери за това са бунтовете в армията на Антигон Гонат (277 г. пр.н.е.), на [[Мегара]] (266 г. пр.н.е.), ограбването на Еге (274 г. пр.н.е.) и [[Хараклея]], убийствата на [[Антиох Хиеракс]], [[Селевк II]]I и др.<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.). 1984.</ref>