Разлика между версии на „Келтско нашествие на Балканите“

редакция без резюме
От тази многобройна армия, която вероятно се спуснала на юг по долините на [[Велика Морава|Морава]] и [[Вардар]], се откъснала група от 20 000 души, както ни предава [[Тит Ливий]], под ръководството на [[Леонарий]] и [[Лутарий]]. Това е станало на територията на Дардания. Тази група се отправила през Пеония и Тракия към [[Византион|Бизантион]], откъдето по-късно преминава в Мала Азия.
[[Файл:07Delphi Theater03.jpg|дясно|мини|Амфитеатърът на [[Делфи]]]]
Главните сили на Брен продължават похода си към Гърция, а преминавайки през Македония побеждават събраната от новия македонски владетел [[Состен]] македонска армия. Оттам през Тесалия достигат до [[Термопили]]те, където ги чака събрана гръцка армия под водачеството на [[атиняни]]те. Галите я [[Битка при Термопилите (279 пр.н.е.)‎|побеждават и разпръсват]] и пътят им към богатствата на светилището на [[Аполон]] в [[Делфи]] бива отворен. Келтските пълчища не успават да го превземат и са прогонени от събраната под водачеството на етолийците при [[река]] [[Сперхей]] гръцка армия. Според античните автори за тази победа помогнали и боговете, като изпратили срещу настъпващите галати силна буря<ref>The Celts. A history. Daithi O Hogain. Boydell Press. ISBN 0-85115-923-0 </ref> <ref>Pannonia and Upper Moesia. A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. A Mocsy, S Frere </ref> <ref>[http://www.attalus.org/translate/memnon1.html Memnon: History of Heracleia] </ref>. Археологическите разкопки в Делфи поднасят материали, свързани с тази победа – портик, изграден от етолийците в чест на победата над галите. Той е украсен с ниши, в които е поставено трофейно келтско въоръжение. В някои от нишите са изобразени релефни латенски [[щит]]ове. Анализирайки големината на различните ниши, французинът П. Амандри смята, че там били изложени щитове, [[шлем]]ове, копия, [[меч]]ове, кнемиди, ризници. Павзаний по време на своите пътувания из Елада видял този портик и споменава в Х книга на „Пътувания по Елада“ за тези дарове. При почистването на портика е открит надпис, който не е запазен изцяло, но неговата възстановка е много правдоподобна: {{цитат|'''''Етолийците предоставят плячкосаното от галите оръжие.'''''|}}
Техният главен вожд Брен се самоубива поради получените тежки рани при Делфи, като преди това посочил за свой наследник Кихорий. Гърците преследвали огромната маса галати, която започнала да се изтегля на север, и при Термопилите отново ги атакували. Тук галатите загубили още 20 000 войни. Някъде по пътя, не знаем дали по време на предполагаемите разпри в Долна Македония, което е много вероятно, се сменил и вождът на завръщащата се група. До изходните точки ги довел Батанат и оттогава пътят на тяхното връщане се нарича ''Батанатов''. В съчинението на Помпей Трог има запазена информация, че:{{цитат|''след несполучливото нашествие срещу Делфи… и оставайки без вожда си Брен, едни се спасявали в Азия, а други в Тракия''|}}
[[Файл:Dying gaul.jpg|дясно|мини|[[Умиращият гал]]]]
 
== Последици ==
Походите от Голямото келтско нашествие безспорно не са били прекратени след поражението при Делфи 279 г. пр.н.е. То свършва едва в 277 г. пр.н.е. с разгрома на галатите при [[Лизимахия]] от [[Антигон II Гонат]], но много келти остават на Балканите. Балканските владетели често организират цели галски военни гарнизони като постоянна военна сила за защита на властта си, а също и за заселване на опустошени от различни войни територии. За такива селища има сведения в Македония. Галатите от една такава колония в Еге ограбили богатите гробници на македонските царе. В град [[Фойнике]] пък в [[Епир]] колонисти от такова селище вдигнали бунт. Общо историята на келтските наемници е често свързана с размирици, бунтове и откази да се подчинят. Примери за това са бунтовете в армията на Антигон Гонат (277 г. пр.н.е.), на [[Мегара]] (266 г. пр.н.е.), ограбването на Еге (274 г. пр.н.е.) и [[Хараклея]], убийствата на [[Антиох Хиеракс]], [[Селевк II]]I и др.<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.). 1984.</ref>
 
През 84 г. пр.н.е. [[скордиски]]те заедно с дарданците и [[меди]]те организирали голям поход срещу Македония и Гърция. Тогава те плячкосват няколко светилища, между които и делфийското. По този начин те постигнали това, което не успели техните прадеди
Анонимен потребител