Николай Райнов: Разлика между версии

| роден-място = [[Кесарево]], [[Княжество България]]

| починал-място = [[София]], [[НРБ|НР България]]

| деца = [[Богомил Райнов]]<br>[[Боян Райнов]]

| работил =

През периода 1922 – 1927 г. работи като главен библиотекар в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Народната библиотека]] в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г.

 

 

Заради романа му „[[Между пустинята и живота]]“, посветен на живота на [[Исус Христос]], е [[Отлъчване от църквата|отлъчен]] от [[Православна църква|Православната църква]]. През [[1924]] г. става главен редактор на новото списание „Орфей“<ref>{{cite journal | author = [[Бойко Златев]] | year = 2003 | title = Теософската периодика в България | journal = Палитра | volume = 1 | issue = 2 | month = декември | url = http://www.palitrabg.net/2t.htm | accessdate = 13.08.2012 }}</ref>, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей“.<ref>Николай Генов, [https://web.archive.org/web/20171024210006/http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/01/history/s3145_5.htm „Теософското общество е универсална религия“], в. „Стандарт“, 1 октомври 2001.</ref> Списанието излиза само две години.

 

След 9 септември 1944 г. Райнов първоначално е на страната на Отечествения фронт, но няколко години по-късно изпада в немилост. Идеологическите различия със сина му, писателя [[Богомил Райнов]], водят впоследствие до разрив между тях.<ref>[http://www.mediapool.bg/bogomil-rainov-izbran-za-nositel-na-darzhavna-nagrada-za-2006-g-news122911.html „Богомил Райнов избран за носител на държавна награда за 2006 г.“], mediapool.bg, 31 октомври 2006 г.</ref>

 

== Произведения ==