Сибиле Берг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
м fixlink; козметични промени |
||
Ред 21:
| деца =
| подпис =
| сайт = {{URL|https://www.sibylleberg.com/de}}
| бележки =
}}
Ред 44:
Първият Роман на Сибиле Берг ''„Няколко души търсят щастието и се превиват от смях“'' („Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot“) излиза през 1997 г. в [[лайпциг]]ското издателство „Реклам“, след като е бил отхвърлен от общо 50 други издатели. Продадени са над 100 000 екземпляра. Също така голям успех има романът ѝ ''„Денят, когато жена ми си намери мъж“'' („Der Tag, als meine Frau einen Mann fand“) (2015), който веднага е преиздаден. При лекционните си пътувания Берг редовно е съпровождана от актьори и музиканти, което засилва интереса към нейните творби.
Романите на писателката са преведени на 34, а пиесите ѝ – на 26 езика.
От 2013 г. Сибиле Берг преподава в ''Цюрихския университет по изкуствата'' по предмета „[[драматургия]]“.
Ред 67:
=== Пиеси ===
* ''Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot'', 1999
* ''Helges Leben'',
* ''Hund, Frau, Mann'',
* ''Herr Mautz'', 2002
* ''Schau, da geht die Sonne unter'', 2003
Ред 87:
* ''Und dann kam Mirna'', 2015
* ''How to Sell a Murder House. Ein getanztes Immobilienportfolio'', 2015<ref>[http://www.tagesanzeiger.ch/kultur/theater/ein-abend-fuer-die-fans/story/23195956 Andreas Tobler: ''Männer, diese „verdammten Dings“'', ''Tages-Anzeiger'', 10. Oktober 2015]</ref><ref>[http://www.nzz.ch/feuilleton/der-mann-als-aussterbende-spezies-1.18627306 Katja Bagger: ''Der Mann als aussterbende Spezies'', In: ''Neue Zürcher Zeitung'', 9. Oktober 2015]</ref>
* ''Nach uns das All oder Das innere Team kennt keine Pause'',
* ''Wonderland Ave'', 2018
| |||