Петър I (България): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 95.42.111.28 (б.), към версия на Ian Етикет: Отмяна |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Петър|Петър (пояснение)}}
{{Монарх|име= Петър I
| описание=цар на България
| изображение за личността=[[Файл:Att-4530f2b0d0708riza.jpg|дясно|250px|]]
| описание на изображението=<small>Печат на Св. цар Петър I Български</small>
| управление=[[927]] – [[969]]
| коронация=
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли=
| кръщене=
| роден=[[912]] или ок. [[900]]
| място на раждане=
| починал=[[30 януари]] [[969]] г.
| място на смъртта= като монах
| погребан=
| предшественик=[[Симеон I Велики]]
| потомци=Борис II </br> Роман
| наследник=[[Борис II]] </br> [[Роман (цар)|Роман]]
| съпруга= Мария Лакапена [[Ирина Лакапина]]
| втори брак=
| трети брак=
| династия=[[Крумова династия]]
| баща=[[Симеон I Велики]]
| майка=[[Сестра на Георги Сурсувул]]
|общомедия =Peter I of Bulgaria
}}
'''Свети цар Пѐтър''' (* [[912]] г. или около [[900]] г., † [[30 януари]] (или [[29 януари]]) [[969]] г.) е български [[цар]] и [[светия]], управлявал [[България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Петър е вторият син на цар [[Симеон Велики]].
== Биография ==
Петър сключва църковен брак на [[8 октомври]] [[927]] г. в [[Константинопол]] с внучката на [[император]] [[Роман I Лакапин]], дъщерята на [[Император на Византия|император]] [[Христофор Лакапин]] и на [[Августа София]] – ''[[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]]'', прекръстена при венчавката на ''Ирина'' ([[Гръцки език|гр.]]" мир") в чест на възстановения ''„дълбок мир“'', който настъпва между двата народа и продължава 36 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната в ранг на самостоятелна [[Българска патриаршия]] и [[архиепископ]]ът на [[Дръстър]] (дн. [[Силистра]]) – [[Дамян Български|Дамян]], става първият всеобщопризнат български [[патриарх]]. Също така Византия окончателно официално признава [[Цар|царската титла]] на българския владетел.<ref>В дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. "''Пиги",'' [http://poblizo.com/?p=34142 днес скромен патриаршески манастир в Истамбул]) разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на [[Константинопол|Цариград]] на [[8 октомври]] [[927]] г. ''Цар Петър I'' се венчава за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфлния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромейте окончатлно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|Партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]]. лит.: [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др.</ref> Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар [[Борис II]]. Те имат и още един син – [[Роман (цар)|Роман-Симеон]], кръстен на славните си прадеди.
[[Файл:Central and Eastern Europe around 950 AD.png|мини|ляво|265п|Отсамдунавска България при цар Петър I]]
С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в [[преслав]]ския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През [[928]] г. [[Иван]] (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през [[930]] г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, [[Михаил Български|Михаил]], като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна [[Струма]]. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.
Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] избягва от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. [[Маджари]]те нахлуват моногократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]] г. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу [[Византия]].
През [[968]] и [[969]] г. [[Балкански походи на княз Светослав|в България нахлуват руските дружини]] на киевския [[княз]] [[Светослав I]], подстрекаван от император [[Никифор II Фока]]. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.
Цар Петър е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава.
== Българската църква ==
{{Светец
| |||