Окислително-редукционни процеси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Ted Masters (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Окислително-редукционни процеси''' представляват [[химична реакция]], при която се променя [[степента на окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони.
Такива са например процесите на взаимодействие на [[магнезий]] и [[кислород]] или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:
: <math>
: <math>2K^{+1}Br^{-1} + Cl^0_2 \rightarrow 2K^{+1}Cl^{-1}+ Br^0_2</math>
В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава Cl от 0 до -1, а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на [[електрон]]и.
: <math>2Mg^0 - 2.2e^-
: <math>2Br^- - 2.1e^-
Атомите и йоните, които при [[химична реакция|химичните реакции]] отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат [[химичен редуктор|редуктори]]
▲<math>2Br^- - 2.1e^- -->2Br^0 -->Br_2^0Cl^0 + 2.1e^- --> 2Cl^-</math>
▲Атомите и йоните, които при [[химична реакция|химичните реакции]] отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат [[редуктор]]и. В случая редуктори са магнезиевите атоми Mg и бромидните аниони Br<sup>-</sup>
Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат [[окислител]]и. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора.
Процесите се наричат съответно [[окисление]] и редукция.
== Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити ==
Разтворите на [[електролити]] могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция:
: <math>Fe^0 + 2Ag^{+1}Cl^{-1}
Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката.▼
▲<math>Fe^0-2e^- --> Fe^{+2}
В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли.▼
▲<math>2Ag^{+1} + 2e^- ->2Ag^0 </math>
▲Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката.
▲В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли.
За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали:
: <math>K, Ca, Na, Mg, Al, Zn, Fe, Ni, Sn, Pb, H, Cu, Hg, Ag, Au</math>
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто.
Line 43 ⟶ 37:
== Правила за определяне на степен на окисление ==
* Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: <math>O^0, Cl^0, Na^0 </math> и т.н.
В уравнение: <math>2Na^0 + Cl_2^0
* Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: <math>Na^+, Ca^{+2}, Al^{+3} </math> и т.н
* Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента.
* Кислорода <math>O_2</math> има -2 степен на окисление
▲* Кислорода <math>O_2</math> има -2 степен на окисление - <math>O^{-2}</math>. Изключение прави в оксида на флуора <math>O^{+2}F_{2}^{-1}</math> и пероксидите на I, II A група.
Примери: <math>H^{+1}_2O^{-1}_2, Na^{+1}_2O^{-1}_2, Ca^{+2}O^{-1}_2</math>.
* Водорода <math>H_2</math> има +1 степен на окисление
* Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например <math>H_2^{+1}S^{+6}O_4^{-2}, Na^{+1}Cl^{-1}</math> и т.н.
| |||