Семьон Челюскин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
м fixlink; козметични промени |
||
Ред 31:
През 1735 участва във [[Велика северна експедиция|Втората Камчатска експедиция]] като [[щурман]] в плаването на [[Василий Прончищев]] и [[Харитон Лаптев]] на корабчето „Якутск“. След смъртта на Прончищев на 29 август 1736 Челюскин става командир на „Якутск“ и експедицията се установява на зимуване в устието на река [[Оленьок]]. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за [[Якутск]], където пристига едва на 28 юли 1737 г. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва и кораба в Якутск.
През 1739 г. за командир на отряда е назначен лейтенант [[Харитон Лаптев]], а Челюскин за негов заместник. След гибелта на „Якутск“ през 1740 изследването на северното крайбрежие продължава по суша. На 17 март 1741 предприема поход с три [[
На 5 декември 1741 г. предприема поход от Туруханск до устието на Хатанга, като минава покрай платото [[Путорана]] и на 3 април 1742 се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На [[8 май]] [[1742]] открива най-северната точка на [[Азия]] ({{coord|77|43|N|104|15|E|}}) – нос, наименуван впоследствие на неговото име [[Челюскин (нос)|Челюскин]]. Оттам изследва брега на п-ов Таймир на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по [[Енисей]] на 20 юли пристига в Туруханск.
Ред 48:
== Източници ==
<references />
* [http://www.gpavet.narod.ru/ Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''.
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 519.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86.
| |||