Уилям Едуард Пари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
м fixlink; козметични промени
Ред 33:
В края на юни 1819 експедицията достига източния вход на протока [[Ланкастър (проток)|Ланкастър]] (между островите [[Бафинова земя]] на юг и [[Девън (остров)|Девън]] на север) и след като очаква няколко дена попътен вятър, навлиза в протока. На 88º з.д. открива северния вход на протока [[Принц Риджент]] (между островите Бафинова земя на юг-югоизток и открития от него [[Съмърсет (остров)|Съмърсет]] на север-северозапад). Прави неуспешен опит да се придвижи на юг по протока, но е спрян от непроходими ледове. Открива и изследва южния бряг на остров Девън, от нос Осбърн (80º 15` з.д.) до нос Райли (91º 54` з.д.) на запад на протежение над 300 km. Зад нос Райли Пари открива южния вход на протока [[Уелингтън (проток)|Уелингтън]] (между островите Девън на изток и [[Корнуолис]] на запад), който е напълно свободен от ледове, но опасявайки се от загуба на време за изследването му, Пари го пренебрегва и продължава на запад, спазвайки инструкциите за търсене на Северозападния проход. След 93º з.д. навлиза в протока [[Бароу (проток)|Бароу]] (между островите Корнуолис и [[Батърст (остров)|Батърст]] – открити от него, на север и Съмърсет и [[Принц на Уелс (остров, Канада)|Принц на Уелс]] на юг), където открива остров [[Ръсел (остров, Канада)|Ръсел]] ({{coord|74|00|N|98|25|W|}}, 940 km<sup>2</sup>). След 103º з.д. навлиза в протока [[Мелвил (проток)|Мелвил]] (между островите [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север и [[Виктория (остров)|Виктория]] на юг). На {{coord|75|012|N|104|17|W|}} открива остров [[Байам Мартин (остров)|Байам Мартин]] (1150 km<sup>2</sup>), намиращ се в южния вход на протока [[Байам]] (между островите Мелвил на запад и Батерст на изток) и югоизточната част на остров Мелвил. На 6 септември корабите подминават 110° з.д. и Пари обявява пред целия екипаж, че заслужават обявената от правителството премия от £ 5000. Открива южното крайбрежие на остров Мелвил (42 149 km<sup>2</sup>) до нос Провидънс (112º 25` з.д.), най-южната точка на остров Мелвил, на полуостров [[Дъндас (полуостров)|Дъндас]]. На 20 септември корабите достигат до меридиана 112º 51` з.д. и поради напредналото време поемат обратно. Експедицията зимува в залива [[Уинтър Харбър]] (110º 37` з.д.) на южното крайбрежие на Мелвил, като зимуването минава благополучно. [[Скорбут]] се появява само в лека форма благодарение на санитарно-хигиенните мерки, въведени от лекаря на експедицията Джон Едуардс и рационалното хранене. Умира само един човек от възпаление на [[Бели дробове|белите дробове]].
 
От 1 до 15 юни 1820 Пари с група от дванадесет души изследва централната част на остров Мелвил. Открива залива [[Лидон]] (на югозападното крайбрежие на Мелвил, северно от п-ов Дъндас), полуостров [[Сабин (полуостров)|Сабин]] ({{coord|76|25|N|109|15|W|}}, северната част на остров Мелвил) и на запад от него дълбоко врязания в сушата залив [[Хекла енд Грайпер]] (111º 10` з.д.). Изследва планинския полуостров Дъндас и [[Провлак|провлакапровлак]]а (широк около 40 km) между заливите Хекла енд Грайпер на север и Лидон на юг в централната част на остров Мелвил. След завръщането на групата корабите продължават да са в плен на ледовете още месец и половина. Едва на 1 август „Хекла“ и „Грайпер“ се освобождават от ледения плен и продължават на запад, отначало при благоприятни условия, но след като изминават около 100 km ледовата обстановка се усложнява. Бавно и лавирайки между ледовете, в средата на август експедицията достига до 113º 48` з.д. Още десет дни Пари безуспешно лавира сред ледовете, но не успява да се придвижи още на запад. На юг е открито североизточното крайбрежие на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] (70 028 km<sup>2</sup>), но не успяват да изследват вътрешността му. На 26 август Пари решава да отстъпи. Обратният път през новооткритите протоци до [[Бафинов залив|Бафиновия залив]] отнема пет дни. Връщайки се, на 31 август експедицията открива входа на залива [[Адмиралтейство (залив)|Адмиралтейство]], дълбоко врязващ се в [[Бафинова земя]] от север, между полуостровите [[Бродер]] на запад и [[Борден]] на изток и картографира голяма част от източното крайбрежие на Бафинова земя, като открива няколко залива. В края на септември „Хекла“ и „Грайпер“ навлизат в открито море и в средата на ноември 1820 се завръщат в [[Лондон]].
 
Експедицията на Пари постига изключително голям успех като открива, изследва и картографира над половината път от [[Гренландия]] до [[Берингов проток|Беренговия проток]], част от [[Северозападен морски път|Северозападния проход]]. След завръщането си е повишен в чин [[капитан-лейтенант]].
Ред 92:
== Източници ==
<references />
* [http://www.gpavet.narod.ru/ Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/]
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962, стр. 341, 343 – 349.