Николай Райнов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 67:
През периода 1922 – 1927 г. работи като главен библиотекар в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Народната библиотека]] в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г.
 
Написал е и книгата „Светите братя“. {{факт|През 1933 г. (заедно с проф. [[Благой Мавров]] и [[Никола Трифонов]]) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров [[Малта]]. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България.|2019|04|07}} През 1930 г. основава [[Българска асоциация Рьорих|Българската асоциация „Рьорих“]].<ref>Даниела Кънева, [http://bnt.bg/bg/news/view/98096/unikalen_album_s_tvorbi_na_nikolaj_riorih „Уникален албум с творби на Николай Рьорих“], БНТ, 30 март 2013.</ref>
 
Заради романа му „[[Между пустинята и живота]]“, посветен на живота на [[Исус Христос]], е [[Отлъчване от църквата|отлъчен]] от [[Православна църква|Православната църква]]. През [[1924]] г. става главен редактор на новото списание „Орфей“<ref>{{cite journal | author = [[Бойко Златев]] | year = 2003 | title = Теософската периодика в България | journal = Палитра | volume = 1 | issue = 2 | month = декември | url = http://www.palitrabg.net/2t.htm | accessdate = 13.08.2012 }}</ref>, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей“.<ref>Николай Генов, [https://web.archive.org/web/20171024210006/http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/01/history/s3145_5.htm „Теософското общество е универсална религия“], в. „Стандарт“, 1 октомври 2001.</ref> Списанието излиза само две години.