Т-55: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: редуктор → Механичен редуктор using Dab solver |
||
Ред 83:
Пускът на двигателя, както и при Т-54, се осъществява с помощта на сгъстен въздух от две бутилки, разположени на левия борд до механик-водача. Новото тук е двуцилиндровият [[Нагнетител|компресор]] АК -150С, който нагнетява въздух в бутилките, вместо да се подменят празните. Общият обем на резервоарите е 960 l – 680 l във вътрешните четири и 280 l – в трите външни резервоари, разположени на листа над дясната верига. Допълнително на задната част на корпуса могат да се монтират и 2 варела с гориво с общ обем 400 l. Разходът на гориво по шосе 190 – 210 l на 100 km, а по пресечен терен – 300 – 330 l. Запасът от ход по шосе е 485 – 500 km, а по пресечена местност – до 320 km. С допълнителните резервоари запасът от ход съответно нараства на 700 km и 570 km.
Трансмисията на Т-55 се състои от повишаващ [[Механичен редуктор|редуктор]] с предавателно число 0,7, петстепенна [[скоростна кутия]] (5 + 1), главен многодисков (17 диска) фрикцион със сухо триене стомана в стомана, два планетарни механизма за завиване и лентови спирачки, 2 бордови предавки и приводи за вентилатора и компресора. С помощта на два лоста с приводи механик-водачът осъществява двустепенно завиване или спиране на танка. При поставяне на един лост от нулево в I положение въртящият момент на съответното водещо колело се забавя с 1,42 пъти, което спомага за плавното завиване на машината. При поставяне на лоста във II положение се блокира водещото колело и машината завива около оста си. Поставянето на двата привода във II положение спират танка на място. Минималният радиус при завиване на танка с лостове в I положение е 8,91 m, а при II положение – 2,64 m.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор“, 4 (79), 2008, с. 26 – 27.</ref>
[[Файл:T54 Training Parola Tank Museum 5.jpg|alt= Мястото на мерача в Т-54. Вижда се прицелът ТШ-2А-22, вляво – механизмът за завъртане на куполата, а вдясно – за възвишение на оръдието.|мини|Мястото на мерача в Т-54. Вижда се прицелът ТШ-2А-22, вляво – механизмът за завъртане на куполата, а вдясно – за възвишение на оръдието.]]
Ред 109:
В началото на 60-те са правени опити да се монтира в задната част на куполата комплекс за изстрелване на противотанкови управляеми ракети „Малютка“, но разработката е изоставена.
След 1983 г. в модернизираните версии Т-55М и Т-55 АМ е добавено и управляемо оръжие – системата „Бастион“ 1К13-22, която може да изстрелва управляеми ракети 9М117 – в боекомплекта са включени 3 броя. Далекобойността им е 4000 m, а разпознаването на цели е до 5000 m в дневен режим и 800 m в нощен.<ref name="feodosia1">[http://fkoz.feodosia.com.ua/main3.phtml?link=29 fkoz.feodosia.com.ua]</ref>
[[Файл:T-55AM2B at Panzermuseum Munster.jpg|alt= Т-55АМ-2Б със система за управление на огъня Kladivo|мини|Т-55АМ-2Б със система за управление на огъня Kladivo]]
Ред 119:
На танковете Т-55 от първите години се монтира прицел ТШ2Б – 32ПВ, също с 3,5 и 7-кратно увеличение. Същият е и нощният инфрачервен прицел – ТПН-1-22-11. Стабилизаторът е СТП-2М „Циклон“. От 1975 г. на Т-55А се монтира лазерен далекомер КДТ-1 (в България тези танкове бяха известни като Т-55АЖ).
[[Файл:ТКН-1СМ.jpg|alt= Командирският уред за наблюдение ТКН-1|мини|Командирският уред за наблюдение ТКН-1]]
От 1983 г. модификациите Т-55М и Т-55АМ вече са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна“, която включва: прицел ТШСМ – 32ПВ; лазерен далекомер КДТ-2 с обхват 500 – 4000 m и точност на измерването 10 m; балистичен изчислител БВ-55 с два режима на работа – автоматичен и полуавтоматичен, задаващ поправки за износване на ствола, температурата на въздуха и заряда, атмосферното налягане и скоростта на страничния вятър; двуплоскостен стабилизатор „Циклон“ М1 с подобрена стабилизация; нов прицел на мерача – ТШСМ-32ПВ, който има стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. <ref
Чехословашките версии Т-55АМ1 и Т-55АМ2 са оборудвани със система за управление на огъня Kladivo („Кладиво“). Нейният балистичен изчислител може да въвежда скоростта и посоката на вятъра; температура на въздуха; скоростта, износването на зарядната камера; заряд на боеприпаса; температурата в цевта на оръдието; посоката и ъгловото отклонение на целта. На танковете се монтира и система SDIO за засичане и оповестяване при облъчване с лазерен прицел от противников танк.
Ред 137:
Мерачът след 1956 г. от Т-54Б нататък разполага освен с дневния и нощния прицел и с призмен прибор за наблюдение ТНП-165, а пълначът – с призмен перископичен прибор за наблюдение МК-4. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“, с. 10 – 14</ref>
[[Файл:Funkstation R-173 IMG 1389.JPG|alt= Радиостанция Р-173|мини|Радиостанция Р-173]]
За наблюдение при водене на танка в бойно положение през деня механик-водачът използва два призмени перископични прибора МК-4, а през нощта – бинокулярен перископичен уред за наблюдение ТВН-2 и два фара с инфрачервени филтри ФГ-125 (ФГ-100). <ref name="autogenerated1969"> Руководство по материальной части и эксплуатации танка Т-54. М: Военное издательство, 1969.</ref> При движение в среда с ограничена видимост или преодоляване на водно препятствие механик-водачът използва жирополукомпас ГПК-48, разположен пред него на горния челен брониран лист. <ref
За външна радиовръзка се използва радиостанция. На първите версии на Т-54 това е късовълновата 10-РТ-26 – приемо-предавателна, телефонна, симплексна, с 4-метрова мачтова антена АМ-4, а за вътрешна радиовръзка – танкоразговорно устройство за четири абоната ТПУ-47 с комутатори и ларингофони. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“, с. 8</ref> От Т-54А тя е заменена с УКВ радиостанцията Р-113 – приемо-предавателна, с честотна модулация и три режима на работа – симплекс, полудуплекс и дежурно приемане, с 4-метрова мачтова антена. Първоначално на танковете Т-55 също се монтира радиостанцията Р-113, но от 1974 г. е заменена от Р-123 с два режима на работа: дежурно приемане и радиотелефонна свръзка – симплекс. Радиостанцията позволява фиксирането на 4 честоти, сменяни с превключватели. Р-123 се монтира и на модифицираните Т-54М от 1977 г. На командирските танкове се монтира допълнителна радиостанция Р-112. За вътрешна връзка се използват танкови разговорни устройства Р-124 за четири абоната. Модернизираните танкове Т-55М, Т-55АМ, Т-55АМВ, Т-55МВ и Т-55АД от 1983 – 1985 г. имат нова УКВ радиостанция – Р-173.
Ред 280:
'''Израел'''
* '''Tiran-5''' – модификация на пленени Т-55. Запазено е оригиналното 100-mm оръдие, но се направени дребни промени по куполата – добавени са нови сандъци за оборудване в задната ѝ част, допълнителни туби с вода, нов изход за антената, капакът на пълнача се отваря назад. Над оръдието се монтира 12,7-mm картечница Browning M2HB. Сдвоената картечница е заменена с 7,62-mm [[Browning M1919
* '''Tiran-5Sh''' (Sh – от sharir – силен) – модификация на пленени Т-55. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7M68, прицел от американския танк „Шърман“, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и за нощно виждане. На някои машини се монтира отпред и гребло.
Ред 540:
== Източници и бележки ==
{{reflist|colwidth=30em}}
* {{икона|ru}} Барятинский, М. Все танки СССР. Самая полная энциклопедия. М.: „Яуза“ „Эксмо“, 2012.
* {{икона|ru}} Барятинский, М. Т-54 и Т-55 „Танк-солдат“. М.: „Яуза“ „Эксмо“, 2015.
| |||