Въздушен винт: Разлика между версии

:-метални  — поставят се на скоростни, леки или тежкотонажни самолети с различно предназначение. Изработват се в различен брой на лопатите и са с механизъм за промяна стъпката и реверса по време на експлоатация.

* Форма на лопатата в план. Има голямо значение за якостта на витлото. <ref name="Gorge"/>

Въздушният винт с фиксирана стъпка се нарича еднорежимен, защото конструктивно е заложен режима за получаване на ''максимален коефициент на полезно действие (КПД)'' и позволява на двигателя да развие пълната си [[мощност]]. Изчислението на конструкцията е направена за точно определена разчетна скорост '''(V_р)''' и при полет на точно определена височина '''(Hр)'''. Във всички останали режими работи по-неефективно. Така са обвързани въздушния винт и летателния апарат – ако самолетът трябва да развива максимална скорост, то аеродинамичните показатели на винта и неговата разчетна скорост трябва да съвпадат с тази на самолета. Когато винтът трябва да обезпечава най-добра характеристика при излитане, той се конструира така, че разчетната му скорост да е близка до нулата. Точно в този режим винтът ще развива най-голяма статична тяга. Такива аеродинамични характеристики са характерни и се залагат при изработката на въздушни винтове за глисери, аерошейни, мотоделтаплани, ултралеки самолети. <ref>Кондратьев, инж. В., Движитель-воздушный винт, сп. Моделист конструктор, бр. 12, 1988, с.3 – 6 </ref>

Бавноходните самолети използват бавнооборотни винтове с по-голям диаметър. Това налага в конструкцията на двигателите за тези самолети, да се постави понижаващ [[Механичен редуктор|редуктор]]. За мощните двигатели редукторите обикновено са със [[Зъбно колело|зъбни колела]]. При леките самолети и наземните транспортни средства се използват редуктори от по-евтините ремъчни предавки с трапецовидни ремъци или оразмерените за предаване на съответната мощност широки клиновидни ремъци.

На авиационното изложение „Бурже 85“ в [[Париж]] са изложени модели на нов вид въздушен вид – турбовитловентилаторни, разработени и представени от специализирани фирми производителки. Новата конструкция със структурата и профила на лопатите трябва да намери приложение в тежкотонажните самолети, като съчетае икономичността на турбовитловите самолети и скоростта на реактивната авиация. Новите, с особена форма многолопатни въздушни винтове, са наричани ''саблевидни'' или ''пропфан'' (витловентилатор). Концепцията за това на „[[Дженерал Илектрик]]“, наречена УДФ (според източници на английски език UHB – ultra high bypass – ултра висок байпас), по едно споразумение с „[[Douglas Aircraft Company|Дъглас]]“ и „[[Боинг]]“ ще се експериментира с поставяне на двигатели с този нов тип тяга. [[НАСА]] финансира проект на лидера за производство на витла „Хамилтон Стандарт“ и на „Алисън“ за изследване на класическия тип пропфан. На изложението е предложено и конструктивно решение на такъв „саблевиден“ вид витло от съветските самолетостроители. Показаният винт е сдвоен с диаметър 4,2 m и 16 тесни лопати (по 8 на пласт). Изработен е от високоякостни [[композитен материал|композитни материали]] с компактен механизъм за промяна стъпката и реверса. За самолетен двигател с мощност 10 000 hp (от категорията на Антей) при скорост М = 0,7, (където '''М''' е [[Число на Мах]]) и при 960 tr/min, винтът постига много висок [[КПД]] = 0,9. <ref>Чамурлийски, инж. Николай, Парадът на „Руслан“, сп. Криле, бр.11, 1985 </ref>