Турция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 83.228.72.33 (б.), към версия на Kerberizer Етикет: Отмяна |
||
Ред 14:
| управление = [[Президентска република]]
| лидер1 = [[Президент на Турция|Президент]]
| настоящ-лидер1
| лидер2 = [[Вицепрезидент]]
| настоящ-лидер2 = [[Фуат Октай]]
| събитие1 = Независимост<br>от [[Османската империя]]
| събитие-дата1 = [[29 октомври]] [[1923]]
| площ =
| площ-място = 36-то
| води% = 1,3
| население-година = [[2018]]
| население = {{повишение}} 80 810 525
| население-източник = <ref>[http://www.turkstat.gov.tr/HbGetirHTML.do?id=27587 Турски статистически институт]</ref>
| население-място = 16-то
Ред 34:
| БВП-ном-общо = {{понижение}} $713.513 млрд.<ref name="IMFWEOTR"/>
| БВП-ном-на-човек = {{понижение}} $8,715 (2018)<ref name="IMFWEOTR"/>
| Джини-година = [[2016]]
| Джини = 41.9<ref>{{cite web |url=https://databank.worldbank.org/data/reports.aspx?source=2&series=SI.POV.GINI |title=GINI Index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |accessdate=3 Февруари 2019}}</ref>
| Джини-категория = <span style="color:orange;">среден</span>
Ред 56:
{{основна|География на Турция}}
=== Разположение ===
Турция оформя мост между [[Югоизточна Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], като азиатската и европейската част на страната са разделени от [[Мраморно море]] и проливите [[Босфор]] и [[Дарданели]]. В Европейска Турция, включваща [[Източна Тракия]] с по-голямата част от град [[Истанбул]] и няколко острова в Мраморно и [[Егейско море]] ([[Мармара]], [[Авша]], [[Пашалиман]], [[Имврос]] и други), влизат 3% от територията на страната.
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос [[Авлака]] на остров Имврос) и най-източната точка (край град [[Аралък]]) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров [[Тавшан]] на север и нос [[Анамур]] на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос [[Баба]], който е също и най-западната точка на континента [[Азия]]. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – [[България]] и [[Гърция]] на северозапад, [[Сирия]] и [[Ирак]] на югоизток и [[Иран]], [[Азербайджан]], [[Армения]] и [[Грузия]] на изток.
Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и [[Черно море]]) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до [[Средиземно море]]. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
<gallery align="center" perrow="4" widths="180px">
Image: Istanbul and Bosporus big.jpg|Спътникова снимка на Босфора, направена от [[Международната космическа станция]] през април 2004 г.
Image: Pontic Panorama.jpg|Панорама от Понтийските планини
Image:Demirkazik Crest of Aladag Mountains in Nigde Turkey.jpg|Връх Демирказик
</gallery>
=== Релеф ===
Line 128 ⟶ 139:
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, [[малка дропла]], фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.
== История ==
{{основна|История на Турция}}
Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави [[История на Грузия|Грузия]] ([[Колхида]] и [[Иверия]]), [[Ахеменидско царство|Персия]], [[История на Армения|Армения]], [[Древен Рим|Рим]] и [[Византийска империя|Византия]].
=== Древна история ===
[[Файл:Walls of Troy (1).jpg|мини|250п|Част от стените на древния град Троя]]
Полуостров [[Мала Азия]] (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. [[Неолит]]ните селища, като [[Чаталхьоюк]], [[Чайоню]], [[Невалъ Чори]], [[Хаджълар]], [[Гьобекли тепе]] и [[Мерсин]], са едни от най-старите известни в целия свят.<ref name="AnatoliaNeolithic">{{Cite web | url = http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | title = Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia | last = Thissen | first = Laurens | publisher = CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop | format = PDF | accessdate = 21 декември 2006 | date = 23 ноември 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | archivedate =5 юни 2007 | deadurl=yes | lang = en }}</ref> Селището [[Троя]] възниква през неолита и се използва без прекъсване до [[Желязна епоха|желязната епоха]].
[[Файл:Celsus-Bibliothek2.jpg|мини|Библиотеката в [[Ефес]], датираща от 135 г. пр. Хр.]]
В Древността жителите на Анатолия говорят [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], [[Семитски езици|семитски]] и [[картвелски езици]], както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските [[Хетски език|хетски]] и [[лувийски език]], някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.<ref name="AnatoliaIndoEuropean">{{Cite journal | last = Balter | first = Michael | title = Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? | journal = Science | volume = 303 | issue = 5662 | page = 1323 | date = 27 февруари 2004 | doi = 10.1126/science.303.5662.1323 | pmid = 14988549 | lang = en }}</ref>
[[Хати]]те са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците [[хети]], заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. [[Асирия|Асирийците]] завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от [[Вавилония]].<ref>{{cite web | url = http://www3.uakron.edu/ziyaret/timeline_3period.html | title = Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site | publisher= uakron.edu | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.aina.org/articles/assyrianidentity.pdf | title = Assyrian Identity In Ancient Times And Today' | format = PDF | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref>
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват [[фригийци]]те, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на [[кимерийци]]те.<ref name="TroyHittiteEmpirePhrygians">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/03/waa/ht03waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. | work = Timeline of Art History | publisher = The Metropolitan Museum of Art, New York | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> След падането на [[Фригия]] в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са [[Лидия]], [[Кария]] и [[Ликия]].
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски [[гърци]]. Те основават там множество колонии, сред които [[Милет]], [[Ефес]], Смирна (днес [[Измир]]) и Византион (днес [[Истанбул]]). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името [[Армения]]. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското [[Ахемениди|Ахеменидско царство]], а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на [[Александър Македонски]].<ref name="PersiansInAsiaMinor">{{cite web | url = http://www.wsu.edu/~dee/GREECE/PERSIAN.HTM | title = Ancient Greece: The Persian Wars | last = Hooker | first = Richard | publisher = Washington State University, WA, United States | accessdate = 22 декември 2006 | date = 6 юни 1999 | lang = en }}</ref> След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави ([[Витиния]], [[Кападокия]], [[Пергамско царство|Пергам]], [[Понтийско царство|Понт]]), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от [[Римска република|Римската република]].<ref name="AlexanderToRome">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/04/waa/ht04waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in ''Timeline of Art History.'' | publisher = New York: The Metropolitan Museum of Art | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref>
=== Римска и Византийска епоха ===
* През 44 – 57 г. пътешествия на [[Апостол Павел]] през градовете на Анатолия.
* През [[326]] г. [[Константин Велики]] пренася столицата на [[Римската империя]] във [[Византион]], през 330 г. го преименува в [[Константинопол]].
* През [[395]] г. e в състава на [[Византийската империя]];
=== Възход на Османската империя ===
[[Файл:OttomanEmpireIn1683.png|мини|250п|Османската империя през XIV–XVII в.]]
* През [[1037]] – [[1109]] г. съществува държавата на ''Велики Селджук'' с център [[Иран]].
* През [[1288]] – [[1320]] г. започва създаването на Османската държава.
* През [[1326]] г. османците завладяват [[Бурса|Пруса]];
* През [[1371]] г. e [[Черноменска битка|битката при Черномен]] – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
* През [[1387]] г. e [[Битка при Плочник|битката при Плочник]] – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
* През [[1389]] г. e [[битка при Косово поле|битката при Косово поле]], поражение за православните страни, убити са [[княз Лазар]] и султан [[Мурад I]];
* През [[1393]] г. турците завладяват Велико Търново, столицата на [[Търновското царство]]. Царството на [[цар Иван Шишман]] става васално на Османлиите. През [[1395]] г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
* През [[1396]] г. Кръстоносната войска на [[Сигизмунд]] е разбита от [[Баязид I|Баязид]] край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на [[Видинско царство]]). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на Османлиите.
* През [[1402]] г. [[Баязид I|Баязид]] е разгромен от [[Тамерлан]] край [[Анкара]], наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат [[Въстание на Константин и Фружин|въстание]] за отвоюването на България.
* През [[1422]] г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
* През [[1453]] г. e превзет [[Константинопол]], с което [[Византия]] престава да съществува;
* През [[15 век|15]]-[[16 век]] са покорени [[Гърция]], [[Босна (област)|Босна]], [[Трапезунд]], [[Влашко]], части от Унгария, [[Крим]], [[Армения]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Хеджаз]], Северна Африка, [[Кипър]];
* 1514 – 1517 г. султан [[Селим I]] Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до [[Етиопия]], Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и [[халиф]].
* Периодът [[1520]] – [[1566]] г. е под управлението на султан [[Сюлейман I]] Кануни, наречен в Европа ''Великолепни'', а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.
=== Упадък и опити за модернизация ===
[[Файл:Young Turks 1909 2.jpg|мини|250п|Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.]]
[[Файл:TreatyOfSevres (corrected).PNG|мини|250п|Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор]]
* През [[1683]] г. е първо поражение на османците при [[Виена]] от обединената армия на австрийци и [[поляци]] – начало на териториални загуби и упадък на [[Османската империя]];
* През [[1783]] г. империята губи [[Крим]]; [[1800]] г. – [[Египет]]; [[1829]] г. – [[Сърбия]] и [[Влашко]]; [[1876]] – [[1909]] г. – управлението на султан [[Абдул Хамид II]], последния султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: [[1878]] г. – [[България]]; [[1882]] г. – Северна Африка; [[1912]] г. – [[Либия]]; [[1913]] г. – европейските си владения, в Балканската война;
* През [[1914]] – [[1918]] г. Османската империя търпи поражение в [[Първата световна война]] – ликвидация на Османската империя;
* Твърди се, че през [[1915]] – [[1916]] са извършени три геноцида: [[Арменски геноцид|арменският геноцид]] (Турция отхвърля термина ''геноцид'' като твърди, че убийствата били междуетнически), [[Понтийски гръцки геноцид|Геноцидът над Понтийските гърци]], и [[Геноцид на Сурйойо|Геноцидът над асирийския народ]] (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии).
=== Република Турция ===
* През [[1920]] г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише [[Севърски договор|Севърския мирен договор]] и властта в Истанбул е готова да го направи, но [[Кемал Ататюрк]], който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
* През 1921/22 г. [[Ататюрк]] отблъсква гръцки опит за настъпление с посока [[Анатолия|Централна Анатолия]]. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на [[Измир|Измир (Смирна)]]. Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. [[Гръцко-турска война (1919-1922)]])
* На [[24 юли]] [[1923]] г. е подписан [[Лозански договор|Лозанския мирен договор]]. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на [[Версайска система от договори|Версайските решения]] от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн гърци са принудени да напуснат [[Мала Азия]], а 400 хил. турци и помаци – [[Западна Тракия]] и [[Егейска Македония]].
* В резутат на национално-освободително движение на [[29 октомври]] [[1923]] г. Турция е провъзгласена за република – първа в [[Близкия Изток|Близкия]] и [[Средния Изток]], столицата е преместена в [[Анкара]] и е приета [[Конституция]].
* [[1923]] – [[1938]] г. [[Мустафа Кемал Ататюрк]] провежда [[Реформи на Ататюрк|коренни промени]] в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на [[фесове]]. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това [[мюсюлманите]] са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата ''Гази'' (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
* Ататюрк умира на [[10 ноември]] [[1938]] г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник [[Исмет Иньоню]], външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през [[Втората световна война]].
* Член на [[ООН]] от [[1945]] г.
* [[1946]] – [[1950]] г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
* През [[1948]] г. страната получава икономическа помощ по [[план Маршал|плана Маршал]].
* През [[1952]] г. Турция става член на [[НАТО]]
* През [[септември]] [[1980]] г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал [[Кенан Еврен]], продължава икономическите реформи.
* През 2013 г. избухват [[антиправителствени протести в Турция (2013)|антиправителствени протести]], а в края на годината и [[Корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал]].
* Между [[15 юли|15]] и [[16 юли]] [[2016]], в Турция се извършва [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016|опит за военен преврат]].
== Население ==
| |||