Турция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 83.228.72.33 (б.), към версия на Спасимир Етикет: Отмяна |
||
Ред 143:
Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави [[История на Грузия|Грузия]] ([[Колхида]] и [[Иверия]]), [[Ахеменидско царство|Персия]], [[История на Армения|Армения]], [[Древен Рим|Рим]] и [[Византийска империя|Византия]].
=== Древна история ===
[[Файл:Walls of Troy (1).jpg|мини|250п|Част от стените на древния град Троя]]
Полуостров [[Мала Азия]] (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. [[Неолит]]ните селища, като [[Чаталхьоюк]], [[Чайоню]], [[Невалъ Чори]], [[Хаджълар]], [[Гьобекли тепе]] и [[Мерсин]], са едни от най-старите известни в целия свят.<ref name="AnatoliaNeolithic">{{Cite web | url = http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | title = Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia | last = Thissen | first = Laurens | publisher = CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop | format = PDF | accessdate = 21 декември 2006 | date = 23 ноември 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | archivedate =5 юни 2007 | deadurl=yes | lang = en }}</ref> Селището [[Троя]] възниква през неолита и се използва без прекъсване до [[Желязна епоха|желязната епоха]].
[[Файл:Celsus-Bibliothek2.jpg|мини|Библиотеката в [[Ефес]], датираща от 135 г. пр. Хр.]]
В Древността жителите на Анатолия говорят [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], [[Семитски езици|семитски]] и [[картвелски езици]], както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските [[Хетски език|хетски]] и [[лувийски език]], някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.<ref name="AnatoliaIndoEuropean">{{Cite journal | last = Balter | first = Michael | title = Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? | journal = Science | volume = 303 | issue = 5662 | page = 1323 | date = 27 февруари 2004 | doi = 10.1126/science.303.5662.1323 | pmid = 14988549 | lang = en }}</ref>
[[Хати]]те са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците [[хети]], заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. [[Асирия|Асирийците]] завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от [[Вавилония]].<ref>{{cite web | url = http://www3.uakron.edu/ziyaret/timeline_3period.html | title = Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site | publisher= uakron.edu | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.aina.org/articles/assyrianidentity.pdf | title = Assyrian Identity In Ancient Times And Today' | format = PDF | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref>
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват [[фригийци]]те, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на [[кимерийци]]те.<ref name="TroyHittiteEmpirePhrygians">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/03/waa/ht03waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. | work = Timeline of Art History | publisher = The Metropolitan Museum of Art, New York | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> След падането на [[Фригия]] в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са [[Лидия]], [[Кария]] и [[Ликия]].
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски [[гърци]]. Те основават там множество колонии, сред които [[Милет]], [[Ефес]], Смирна (днес [[Измир]]) и Византион (днес [[Истанбул]]). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името [[Армения]]. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското [[Ахемениди|Ахеменидско царство]], а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на [[Александър Македонски]].<ref name="PersiansInAsiaMinor">{{cite web | url = http://www.wsu.edu/~dee/GREECE/PERSIAN.HTM | title = Ancient Greece: The Persian Wars | last = Hooker | first = Richard | publisher = Washington State University, WA, United States | accessdate = 22 декември 2006 | date = 6 юни 1999 | lang = en }}</ref> След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави ([[Витиния]], [[Кападокия]], [[Пергамско царство|Пергам]], [[Понтийско царство|Понт]]), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от [[Римска република|Римската република]].<ref name="AlexanderToRome">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/04/waa/ht04waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in ''Timeline of Art History.'' | publisher = New York: The Metropolitan Museum of Art | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref>
=== Римска и Византийска епоха ===
| |||