Разлика между версии на „Военно дело в Древна Гърция“

(→‎top: изглаждане)
Организацията на военните сили е различна в различните полиси и през различните епохи. Относително добре са познати военните организации на Спарта и Атина през класическата епоха. Макар едни и същи названия да означават различни бойни единици (например ''лохос'' в спартанската пехота означава многобройна част, отговаряща на голям батальон, докато същата дума в Атина се употребява за по-малка бойна единица от порядъка на рота), принципите са същите: войникът се зачислява в бойни части, нарастващи по големина, подобни на взводове, роти и дружини, чийто наличен състав е кратен на 10. Чинът на командващите офицери произлиза обикновено от името на бойната единица: така ''еномотархът'' в Спарта командува взвод или ''еномотия'', ''лохагът'' е начело на ''лохос''; ''триакатиархът'' в [[Кирена]] командува рота от 300 човека; ''таксиархът'' в Атина е началник на дружина или ''таксис''<ref name="Шаму"/>.
 
Набирането на войскитевойници е тясно свързано със социалната и политическата организация на полиса. Общественото деление се запазва и във войската; в Атина това деление се спазва строго, като всяка от десетте фили дава за армията по една дружина хоплити, командвани от таксиарх. Същата процедура се прилага и за конницата: всяка фила дава по един ескадрон от 100 конници, командвани от изборен филарх, чиито пълномощия са като на таксиарха.
 
Гражданите получават специално военно обучение за военнацелите на службаопълчението. Това обучение е особено развито в Спарта, където всички усилия са насочени към превръщането на младежа във воин. Но дори атинската демокрация, чиито стремежи са различни, полага особени грижи за бъдещите войници. Тя създава за тази цел [[ефеб]]ията, характерна институция за военните задължения, които имат всички пълноправни граждани на Атина. По описанията на Аристотел това е задължителна военна служба за всички атински младежи от 18 до 20 години, които принадлежат към класите с имотен ценз, предоставящи конниците и хоплитите. Тези младежи, групирани по фили, преминават физическа и военна подготовка под ръководството на специални инструктори. Те се хранят заедно за сметка на държавата. През втората година на службата им ги изпращат на гарнизон в погранични крепости като Елевтера, Фила или Рамнунт и провеждат маневри на открито. В края на втората година те се освобождават и се смятат за обучени войници. От двадесет до шестдесет годишната си възраст те подлежат на мобилизиране; всеки набор, означен с името на [[Архонт|архонта-епоним]] на годината, в която той е бил записан в ефебските списъци, е могъл да бъде свикан изцяло или частично по инициатива на [[Стратег|стратезите]]. При това последните десет набора, в които влизат гражданите от 50 до 60–годишна възраст, се мобилизират само за самозащита, без да участват в походи извън Атика. Така атинянинът е военно задължен в продължение на 42 години: две години в ефебията, тридесет години на разположение на действуващата армия и десет години в териториалния запас<ref name="Шаму"/>.
 
Практиката на набиране на опълчение затихва през IV век пр. Хр., защото бедните граждани на полиса не разполагат със средства за въоръжение, а и не иска за се сражава в интерес на богатите, израз на намалелия граждански патриотизъм. Богатите на свой ред се страхуват да раздават оръжие поради страх, че ще бъде използвано срещу тях. Така основна военна сила стават [[Наемник|наемните войници]]. Макар наемничество да съществува и в предходни времена, през IV век пр. Хр. то добива широко разпространение<ref name="Попов">{{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} </ref>{{rp|253}}
 
== Източници ==