119 726
редакции
DjulianaA. (беседа | приноси) м (Допълване на информацията) Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
== Население ==
=== Брой ===
<!-- Моля, не променяйте. Таблицата за населението се унифицира и поставя при всички градове в България. -->
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[Втората световна война]] (1946 – 2016):<ref name="statistika"/><ref name="population" /><ref name="pop-stat"/>
=== Етническа принадлежност ===
Според официалното преброяване от 2011 г. населението на град Бяла се състои от: <ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България]
* българи – 6892 (81,5 %)
* турци – 301 (3,56 %)
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"/>
В Главната квартира в Бяла Генералният щаб провежда 2 военни съвета, които взимат стратегически решения за цялостния ход на войната. В първия съвет, на 2 август, участват императорът Александър II, военният министър [[Дмитрий Милютин]], главнокомандващият на Балканския фронт Николай Николаевич, наследникът на императора
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село [[Горна Студена]], Великотърновско, а на 13 август 1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.
== Икономика ==
Бяла е център на обширна плодородна [[селско стопанство|селскостопанска]] област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата [[Москва]] – [[Букурещ]] – [[Русе]] – [[Велико Търново]] – [[Истанбул]] и [[София]] – [[Плевен]] – [[Шумен]] – [[Варна]]. До 1990 г. е с много добре развита [[лека промишленост]], най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и [[електроника]]та – завод за печатни платки. [[Химическа промишленост|Химическото производство]] и [[машиностроене]]то са осигурявали работа на голяма част от населението в региона. В днешно време шивашката промишленост е отново възродена, като предоставя препитание на над 200 работници
Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 [[Винарство|винпрома]], [[мандра]], месодобивни фирми, машиностроителен завод „Модул АД“ (производител на редуктори, съединители, зъбни колела, улични фенери) и др.
|