Селото е много старо, в непосредствена близост до него са открити римско, грьцко и турско селище.
Средина е село от състава на Община Генерал Тошево, географски се намира срещу с. Великово и по пряка линия е на около 4 км от него. В Средина живеят около 75 души, като значителен е дяла на английската диаспора, която е представена от 6 големи семейства в добруджанското селце. Старото име на селото е Орта куюсу. Средина е едно от най-богатите в археологически план села в този район на Добруджа. Северозападно от него, на около 1000 м има останки от голям и благоустроен римски град. Намерени са мраморни и каменни колони, архитектурни детайли, колони от врати и римски монети от III – IV век. По време на Първата българска държава тук също е имало селище. Намерена е средновековна българска керамика, оръдия на труда, оръжия. В най-ранен писмен документ селото е споменато през 1526-1527 год. В списък на вакъфа от покойния султан Селим, е записано Орта, от което се очаква приход от 1320 акчета. Времето съвпада с турската колонизация на Североизточна България. През 1676 год. е отразено в регистъра за данък авариз – Орта кую, с около десетина къщи. През 1873 год. село Средина е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път и има 10 къщи – 8 мюсюлмански и 2 български. С името Орта кую селото просъществува почти четири века. Като Орта кую се превежда на български като среден кладенец или кладенецът по средата.Интересен е факта , че селото се намира точно по средата на два големи български града в исторически план, а именно – Варна и Кюстенджа ( дн.Румъния). Може би от там идва и мотива за днешното му име, смятат някои краеведи.
В днешно време село Средина е едно от селата из генералтошевско, в които времето сякаш е спряло и късметлии са тези, които имат възможност да живеят или посетят селото, за да усетят този дух. Потънало в зеленина, обградено с гора и тучни пасища, с землище около 17 000 дка Средина характеризира много точно природното богатство на Добруджа. Изключителна гордост за средичани е и църквата «Св. Димитър» в селото, която отваря врати за миряните през 2010 год.
