Хип-хоп: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Хип-хоп“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:48, 11 декември 2018 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:48, 11 декември 2018 (UTC)))
→‎top: неточности , претрупване
Ред 1:
{{уикифициране}}
[[Файл:Hip hop icon.svg|мини|210x210пкс]]
 
'''Хип-хоп'''<ref>''[[Нов правописен речник на българския език]]''; 2002 г.</ref> е течение в [[култура]]та, което възниква през [[1960-те|60-те]] и [[1970-те|70-те години]] в [[Ню Йорк]], в средите на [[афроамериканци]]те и [[латиноамериканци]]те. Хип-хоп е понятие, включващо четири елемента: [[диджей]]стване, [[графити]], [[Брейк денс|брейк танца]] и [[рап]]иране. Други вплетени изразни и музикални средства са ритмуването (англ. ''beatboxing'', 'бийтбоксинг'), хип-хоп модата, модерните хип-хоп танци, [[групов говор|груповият говор]] и жаргон.
 
== Съдържание на термина хип-хоп ==
[[Файл:DJ Hypnotize and Baby Cee.jpg|мини|Хип хоп диджеи.]]
 
=== Диджейинг ===
В началото, на популярните партита в [[Общежитие|общежития]] и квартали се пуска предимно [[фънк]], [[диско]] и [[соул]] музика. [[Диджей|Диджеите]] постепенно осъзнават, че [[песен]]та може да въздейства върху [[публика]]та с най-[[танц]]увалната си и приятна част. Те разширяват и наслагват [[ритъм]]а ѝ, използвайки [[аудио миксер]]и и [[Плоча|плочи]]. По това време техниката вече е позната в карибската страна [[Ямайка]], произвеждаща звученето на [[Дъб (музикален стил)|дъб музиката]]. Разпространява се чрез имиграционните среди в [[Ню Йорк]], благодарение на „кръстника на хип-хопа“ [[DJ Kool Herc]] (Диджей Кул Хърк). Използването на този метод по-късно довежда до развитието на [[микс]]ирането, [[семпъл|семплирането]], [[ремикс]]ирането, а и на ''скрачинг'' (''scratching'') техниката в лицето на [[DJ Grandmaster Flash]] (Диджей Грандмастър Флаш). Първичните дискотеки на тези партита на открито се отличават със следната особеност: подвижна инструментална екипировка. Тази звукова система замества изпълненията на ямайските музиканти, чиято музикална техника и звучене на т. нар. дъб степ музика пренася културата на Ямайка в Ню Йорк. Принос за това има диджеят от ямайски произход [[Кул Хърк]]. Басът трябва да се чува възможно най-силно, като по този начин слушателите изпитват усещането, че се намират в истинска [[дискотека]]. Тогавашните диджеи носят „златна“ корона на главата си по време на цялата тази церемония на музика и забава. Най-вече той се съревновава с друг като него.<sup>''неясно''</sup> С откъслечни викове и повелителни възклицания те подканват публиката да се енергизира под звуците на повтарящи се откъси от въртящата се плоча. Друга подобна техника е „рязането“ на части между строфите, докато в този момент подреждат като фон силен [[Бас (музикален термин)|бас]] и височини на тонове и [[трептене]]. Кул Хърк рядко дава възможност на тълпата да дочака края на цялата песен, и вместо това ги сменя често, като акцентира върху най-„горещите“ (пикови) моменти. За около трийсет секунди оставя звученето на [[барабани]], бас и [[Струна|струни]] да въздейства на танцуващите. Този момент се нарича ''break'' ('пауза'). С повторения от две еднакви копия на плоча и обръщане на други две, той изобретява техниката ''breakbeat'' (' брейкбийт ').
[[Файл:Hip-Hop Montage.jpg|мини]]
 
=== Брейкденс ===
Line 11 ⟶ 14:
 
=== Графити ===
[[Файл:BandeauPortailHipHop.jpg|мини]]
[[Подпис]]ите по време на [[1960-те|60-те]] и [[1970-те|70-те]] (както и през [[1950-те|50-те]]) служат за [[маркиране]] на територия и загатване за това „кой е“ в загубващия приемствеността, малки традиции и човечно лице [[Ню Йорк]]. Няма данни за точния произход на графитите, както и от кога датират те. През [[1969]] година нещо се променя – графитите започват да служат като [[код]]ове, сборни пунктове, [[жаргон]] ([[Сленг|slang]]) и [[Естетика|естетически]] стандарти за стотици младежи. Подписът (''tag'', 'тег') обозначава името на „престъпника“, който го изписвал (най-често нощем) с [[маркер]] бързо, дори само при небрежното преминаване покрай хубава гладка и чиста повърхност. Трудно е да бъде открит авторът на подписа, защото те крият своите псевдоними, които са разпознаваеми само в собствените им среди. С течение на времето [[Анонимност|анонимните]] подписи развиват облик (style – композиции от преплетени и въртящи се линии и bombing техника); прерастват в пъстри [[спрей]]картини, разказващи за случки, мечти и реалности. Заформят се съревноваващи се групи, crews, или самостоятелни творци като най-често ги съблазняват цели от рода на [[Паркинг|подземни паркинги]], [[Канализация|стените на градския канал]] и най-вече [[Гара|гари]] и [[вагон]]и на [[влак]]ове. Даден член на група може да бъде част от други групи. [[Стенопис]]ите обаче никак не били виждани като [[изкуство]], затова още през [[1977]] година властите предприемат масова акция за почистване с [[нефт]]ен [[хидроокис]] на градския фон от тези „драсканици“, като изхарчват над 400&nbsp;000 долара. Така биват обезкуражени доста от младежите, запалени по графитите, които престават да търсят изява чрез този род изкуство. Но все пак графитите добиват статут на изкуство и получават известна степен на =[[легализация]], благодарение на множество [[Изложба|изложби]] и демонстрации през следващите десетилетия.
 
Line 34 ⟶ 38:
 
=== Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.) ===
Старата школа на хип-хопа (Old School of Hip Hop) е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. блок партита в квартала [[Бронкс]]. Започва през 70-те с настъпването на deejaying-aдиждейте в лицето на ''DJ Kool Herc, Afrika Bambaata, DJ Grandmaster Flash.'' Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата.
 
=== „Златният век“ на хип-хопа (1986 – 1992) ===
Line 57 ⟶ 61:
Здравите връзки вътре в общността са водещ мотив за хип-хопа в средата на 90-те. Отстояващ позицията си на социален протест и съобщителен източник, хип-хоп културата окончателно се превръща в сложно културно тяло, със своя мисия и насоченост, че дори и философия. Пререканията, относно комерсиализацията срещу поддържането на истинския дух (keepin` it real), внасят нова чувствителност в хип-хоп културата и значителна част от творческите идеи започват да се раждат и виреят в underground пространствата, като се появява Underground хип-хоп.
 
Тъкмо в разгара на Новата школа през 1996 г., когато непрекъснато се изтъква положителността и четирите елемента, които хип-хоп културата притежава и нарича за свои, група ХипХоп дейци от зората и настоящето (KRS-One, Chuck D, Big Daddy Kane, Kool Herc, Afrika Bambaataa, Fat Joe и др.) създават общност за опазването и разширение на диапазона на културата в култивиращ смисъл. Организацията, наречена ''Temple of Hip Hop'', има за цел да предпазва ХипХоп поколението, като изгражда хип-хоп културата като легитимна общност от проспериращи и миролюбиви личности. Учи на древна спиритуална посветеност и знание чрез езика на модерната хип-хоп култура. Членовете се стремят да надскочат своето изкуство като просто забавление, а да се култивира знанието, достойнството и самоуважението...Въпросът, който задават обвързаните с организацията е „що е хип-хоп?“, да се подкрепи положителното влияние на гласа на хип-хопа – политически активен, духовно развиващ се, обществено активен. Насърчава се познанието за хип-хоп културата. Други приоритети представляват дискусии около корпоративната алчност и безразборното и егоистично експлоатиране на интелектуалния заряд на хип-хоп културата. Наричан още Учителя (the Teacha), ''KRS-One'' посвещава дейността си освен на музиката, и на училищни беседи на полезни социални теми, опазването на същността на хип-хоп културата и моралните ценности, които тя предлага. Днес на организацията Temple of Hip Hop с помощта на „ХипХоп декларацията за мир“ (the Hiphop Declaration of Peace) се дължи хип-хоп културата да бъде официално призната от ООН и ЮНЕСКО за „международна култура на мира и просперитета“. Днес хип-хопът се анализира като двигател за интелектуални особености и не единствено съществуване на четири елемента. Същността на Temple of Hip Hop подхранва идеята за взаимопомощ между ХипХоп творците, стремеж към себеактуализация на жизнено равнище, поемане на отговорност за съдържанието на посланията и образите, възпитателна функция. Според KRS-One хип-хоп културата към наши дни би трябвало да се разглежда в дефиницията си по следния начин: “ХипХоп експанзията включва: BreakdanceБрейкденс, Emceeing (rap), GraffitiГрафити (изкуство), Deejaying,Доджеи BeatboxingБийтбокс, улична мода, улично познание, уличени език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот."
 
По-важни представители на Новата школа са: ''Wu-Tang Clan, Onyx, Bone-Thugs-n-Harmony, Cypress Hill, A Tribe Called Quest, Nas, Funkdoobiest, Fugees, Naughty By Nature, House of Pain'' и др.
Line 69 ⟶ 73:
 
== Bling Bling ерата/културата в хип-хопа ==
''Блин Блинг (Bling Bling)'' ерата е най-продължителният период в развитието на хип-хоп културата, започва през 1998 г. и продължава да съществува в настоящето, като проследява последните и текущи тенденции в хип-хоп културата. Характеризира се с хиперматериалност, показност на имущество, изобилие от бижута, нелепи бижутерски идеи, изместване на златото от платина и диаманти, нехарактертни тонове на дрехите (розово, жълто, бебешко синьо), пищни коли с излъскани до огледалност джанти, хеликоптери, „облицовани“ отвън с естествена кожа или пух, златни тоалетни чинии, почти ненатрапчив сексизъм (след 2000 г.), отсъствие на gangsta мотиви, скъсени поетични строфи, никакви оръжия и липса на идеология и бунт. За творците от изминалите ери, както и тези, които посвещават живота си, за да поддържат силата и духа на хип-хопа, Bling Bling ерата представлява позор и гибелна поквара за тяхното изкуство. Веднъж вече доказали се като мъже пред белокожите момчета, чернокожите MC-та прескачат изтърканото изискване да грабнат масите с бунта, дошъл от гетата.
 
В средата на 90-те WillУилл SmithСмит популяризира пъстротататанцът на „jiggy“ (динамично тресене на тялото, най-вече задните части) видеоклиповете и необичайните краски за облеклото, което привлича и Puff Daddy. Когато рап музиката бива лишена от гангстерските си атрибути и улично поведение, тя извежда на преден план наперено и хвалебствено поведение, но и динамични танци, които днес са се превърнали в доста добре отработена и специфична категория за хип-хоп културата. Bling-Bling е жаргонна дума за въображаем звук, предизвикан от светлина, отразена върху диамант. Понятието Bling Bling/Bling днес е присвоено и от популярната култура и отговаря на показване на безмерно богатство, като често част от веригата (нарича се ''iced out'') на рапъра струва, колкото внушителна частна собственост.
 
Звукозаписните компании инвестират в чернокожи момчета от средната класа, предоставяйки им охолство, което да рекламират – дизайнерски марки, коли, пищни мотоциклети, чудовищни яхти, дрехи, странни хрумвания за дизайн на производеителите на мобилни телефони и т.н. Bling Bling ерата извежда напред рап музиката като жанр, познат със специфично звучене на Southern/crunk (от crazy & drunk) стила – дълбокиниски басове, синтезатори – танцувални песни, предназначени предимно за клубовете, като се „рекламират“ във видеоклиповете скъп алкохол, VIP сепарета, тъмни очила, лъскави одежди, динамична хореография. След атентатите на 11.09.01 г. рап музиката в САЩ масово захвърля заплашителния и бунтарския дух назад в историята, за да зазвучат ритмите на Юга в лицето на Lil Jon – настървено заповядващ как да се забавляваме, как да потъваме в басове и възможно по-неглижираща лирика.
 
По-важни представители: ''Juvenile, B.G., Three 6 Mafia, Nelly, Lil Wayne, Ludacris, T.I.'' и др.