Ечемик: Разлика между версии

В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в [[климат]]а и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI век намаля с повече от 2 пъти50%. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с [[пшеница]]та, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600 – 700 кг/дка.

Коренова система, подобно на тази при всички житни, е от брадест тип. Зърното покълва и пониква с 5 до 10 зародишни коренчета. Допълнителните корени започват да се формират във фаза братене и наброяват около 60 и повече. В сравнение с [[ръж]]та, [[овес]]а и [[пшеница]]та, ечемикът развива по-слаба по мощност и усвояваща способност коренова система. Основната част от нея (70 – 80%) се развива в почвения слой на дълбочина до 25 cm и радиално на около 20 – 30 cm. Поради тази причина ечемикът се оказва като по-взискателен към наличието на хранителни вещества в почвата.

Стъблото има метамерно устройство. Съставено е от 5 – 6 подземни и още толкова надземни възли и междувъзлия. ДостигаНа височина додостига 150 cm. Листата са съставени от влагалище и петура. На границата между тях се образуват и ушичките и безцветно езиче. Ушичките са силно развити, дълги и се кръстосват. Съществува правопропорционална връзка между площта на листната маса на растението и неговата продуктивност. На декар посев листната площ достига около 6000 m². [[Фотосинтеза]]та при първите три листа продължава около 30 дни, а от четвърти до шести лист е от 40 до 65 дни.

Ечемикът е една от първите култури засявана от човечеството. Това станало в района на [[Плодороден полумесец|Плодородния полумесец]] – район с относително изобилие от вода и районите около река [[Нил]] в североизточна [[Африка]].<ref>{{cite journal|author=Badr, A.; M, K.; Sch, R.; Rabey, H.E.; Effgen, S.; Ibrahim, H.H.; Pozzi, C.; Rohde, W.; Salamini, F.|year=2000|title=On the Origin and Domestication History of Barley (''Hordeum vulgare'')|journal=Molecular Biology and Evolution|volume=17|issue=4|pages=499 – 510|url=http://mbe.oxfordjournals.org/content/17/4/499.abstract}}</ref> Одомашняването на растението протекло успоредно с [[Еднозърнест лимец|еднозърнестия]] и [[Двузърнест лимец|двузърнестия лимец]].<ref>-Saltini Antonio, ''I semi della civiltà. Grano, riso e mais nella storia delle società umane,'', prefazione di Luigi Bernabò Brea Avenue Media, Bologna 1996</ref> Дивият ечемик (''H. vulgare'' ssp. ''spontaneum'') расте в обширни райони от [[Северна Африка]] и [[Крит]] на запад, до [[Тибет]] на изток.<ref name = Zohary>{{cite book|last=Zohary|first=Daniel|coauthors=Maria Hopf|title=Domestication of Plants in the Old World: The Origin and Spread of Cultivated Plants in West Asia, Europe, and the Nile Valley |url=http://books.google.com/?id=C1H6_XWJS_gC&pg=PA59&vq=barley&dq=Domestication+of+Plants+in+the+Old+World:+The+Origin+and+Spread+of+Cultivated+Plants+in+West+Asia,+Europe,+and+the+Nile+Valley|edition=3rd |year=2000|publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-850357-1|pages= 59 – 69}}</ref> Най-ранните археологически доказателства за употребата на хората на див ечемик идват от [[епипалеолит]]ния паметник [[Охало]], намиращ се в южния край на [[Галилейско езеро|Галилейското езеро]]. Останките са датирани около 8500 г. пр. Хр.<ref name = Zohary/> Най-ранните доказателства за появата на одомашнен ечемик са от [[неолит]]а в [[Близкия изток]] – открити при разкопките на тепето Абу Хурейра в [[Сирия]]. Ечемикът е донесенпренесен на Корейския полуостров в периода около 1500 – 850 г. пр. Хр. заедно с други култури като просо, пшеница и бобови растения.<ref>{{cite journal | last = Crawford | first = Gary W. | authorlink = | coauthors = Gyoung-Ah Lee | year = 2003 | month = | title = Agricultural Origins in the Korean Peninsula | journal = Antiquity | volume = 77 | issue = 295 | pages = 87 – 95 | issn =0003-598X | url = | accessdate = | quote = }}</ref>

Ечемикът е взискателен към предшественика. За отглеждане на зимен фуражен ечемик най-подходящи са култури, които рано освобождават посевната площ. В такъв случай са подходящи всички окопни, а зимните житни и тези, които освобождават късно площта са неподходящи. Пивоварният ечемик се отглежда най-добре след окопни ([[захарно цвекло]], [[царевица]], [[памук]]). Неподходящи за отглеждане на ечемик са [[Зърнено-бобови култури|бобовите растения]], които увеличават азотното съдържание в почвата, от там се увеличава белтъчното съдържание и се влошават технологичните му качества на зърното. Интензивното азотно торене предизвиква прекомерно сгъстяване и полягане на посевите от ечемик като създава условия за развитие на болести и ненормално зреене на зърното.

Оптималният срок на сеитба в Северна България е от 25 септември до 5 октомври, по Северното Черноморие и Южна България от 5 до 15 октомври, а в най-южните райони на страната и Южното Черноморие от 15 до 20 октомври, по високите полета от 20 до 30 септември. Пролетният ечемик се засява при първа възможност напролет. Засява се на междуредия от по 12 – 15&nbsp;cm. Сеитбената норма при зимниятзимния ечемик е 400 – 500 кълняеми семена на 1&nbsp;m². Пролетният пивоварен ечемик се засява с 550 – 600 семена на 1&nbsp;m². Дълбочината на сеитба за зимния ечемик е 3 – 5&nbsp;cm, а за пролетния – 5 – 6&nbsp;cm.

Ечемикът се прибира рано и е много добър предшественик за всички култури и е един от най-подходящите предшественици за втори култури. Пивоварният се прибира в пълна зрялост, а фуражният – в края на восъчна и начало на пълна зрялост. Овършаното зърно от фуражния ечемик се почиства, изсушава до 14% влажност и се съхранява. Сламата от се прибира чрез балиране със [[сламопреса|сламопреси]]<ref>[http://agronet.bg/agro/otglejdane/570-otglejdane-echemik.html Отглеждане на ечемик – технология], agronet.bg</ref><ref>[http://www.agro-consultant.net/zemedelie/semena-i-posadachen-material/1025-echemik-tehnologiya-na-otglezhdane.html Ечемик – технология на отглеждане], agro-consultant.net</ref>.

** Пшеничена щрихова мозайка<ref>[http://agronet.bg/agro/plant-protection/2033-shtrihova-mozajka-po-pshenitzata.html Agronet.bg, Щрихова мозайка при пшеницата] (Достъп от 30.08.2011)</ref>. Вирусно заболяване причинено от ''[[Wheat streak mosaic virus]]''. Пренася се по механичен начин (чрез сок) и основно чрез няколко вида акари. В България най-разпространените преносители са ''[[Aceria tulipae]]'' и ''[[Aceria tossicella]]''. Боледува основно [[пшеница]]та, но поразява и ечемика. Проявява се с появата на дребни петна, които по-късно прерастват в надлъжни линии до върха на петурата. Болните растения придобиват хлоротичен вид. Братята на болните растения са слаби, изостанали и почти никога не достигат до фазата изкласяване.

Обработката на почвата трябва да е съобразена с почвения тип, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, изборътизбора на подходящи сортове, срокътсрока на сеитба. Това създава условия за конкурентоспособни посеви по отношение на плевелите. Морфологичните и биологичните особености на даден сорт ечемик – височина, братимост, студоустойчивост, жизнеспособност, оказват съществено влияние върху конкурентоспособността му срещу плевелите. Пролетният ечемик притежава и по-слаба конкурентност по отношение на плевелите. Преобладаващите видове плевели в посевите от ечемик принадлежат към следните биологични групи<ref>[http://www.stenli.net/nsrz/files/orz/praktika/2-zarneno_jitni.pdf Добра растителнозащитна практика при царевица], НСРЗ, стр.35 – 50</ref>: