Разлика между версии на „Памир“

5182 bytes added ,  преди 1 година
редакция без резюме
=== Климат ===
Климатът на Памир е високопланински, суров, остро континентален, особено в Източен Памир, където високите затворени котловини способстват за задържането и допълнителното охлаждене на въздуха. Поради факта, че Памир се намира в субтропичния пояс през зимата преобладава преноса на въздушни маси от умерените ширини, а през лятото – от тропичните ширини. Средната януарска температура в Източен Памир на височина около 3600 m е -17,8°С. Зимата продължава от октомври до април включително. Абсолютните минимални температури достигат до -50°С. Лятото е кратко и хладно, като летните температури рядко надвишават 20°С. Средната юлска температура (на същата надморска височина, както и през януари) е 13,9°С. В долините на река [[Бартанг]] (Мургаб, Оксу) и в безотточните котловини (езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и др.) е разпространена вечно замръзналата почва. В долините на Западен Памир средната януарска температура на височина около 2100 m е -7,4°С, средната юлска 22,5°С. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 223 денонощия в [[Хорог]] до 140 денонощия в Мургаб. За годишния ход на валежите съществено влияние оказват циклоналните процеси при преноса на въздушни маси от югозапад. В долините на Западен Памир годишната сума на валежите съставлява 92 – 260 mm, в Източен Памир – 60 – 119 mm. Във височина и по склоновете на хребетите количеството на валежите се увеличава (на ледника [[Федченко (ледник)|Федченко]] 1100 mm). Максимумът на валежите в Западен Памир е през март и април, а минимумът – през лятото. В Източен Памир съответно – през май и юни и през август. През лятото в Източен Памир са възможни влияния на влажни тропически въздушни маси, участващи в мусонната циркулация над [[Индия]].<ref name="bse"></ref>
 
=== Ледници ===
Площта на съвременните ледници в Памир е около 8400 km². Най-големи ледници има в хребетите [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Заалайски хребет|Заалайски]], [[Рушански хребет|Рушански]], [[Североаличурски хребет|Североаличурски]], [[Язгулемски хребет|Язгулемски]], [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]], [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] и [[Зулумарт]]. Снежната линия на северозапад се разполага на височина 4000 – 4400 m, в централните и източните райони на височина 5000 – 5200 m. Общото число на ледниците е около 3000. В Западен Памир преобладават долинните ледници. Най-големият ледник в Памир и най-дългият ледник извън [[Полярен кръг|полярния кръг]] е ледникът [[Федченко (ледник)|Федченко]] – 72 km в хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]]. В Северозападен Памир са разположени ледниците: Грум-Гржимайло (36,7 km), Гармо (27,5 km), Сугран (24 km), Географско Дружество (21,5 km), Фортамбек (20 km) и др. В [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] най-големият ледник е Голяма Саукдаря (25 km). За някои от ледниците на Памир са характерни периодичните бързи придвижвания на няколко километра надолу по долината със скорост до 100 m в денонощие (Мечи в горното течение на река Ванч, Ленин в [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] и др.). В Източен Памир преобладават малките долинни, склонови и карови ледници. Съвременното заледяване на планината значително отстъпва на древното както по размерите на отделните ледници, така и по общата им площ и разпространение, като са обхващали почти цялата територия на Памир.<ref name="bse"></ref>
 
=== Води ===
Речната система на Памир принадлежи основно към водосборния басейн на река [[Амударя]]. Най-голямата памирска река е [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]). Нейни основни десни притоци са: [[Гунт]] с Шахдаря, [[Бартанг]] (в средното течение Мургаб, в горното Оксу), Язгулем, Ванч. В Северозападен Памир се намират горните течения на реките Обихингоу и Муксу (горното течение на [[Вахш (река)|Вахш]]). Малко количество реки принадлежат към безотточни памирски басейн – Караджилга, Музкол и др., вливащи се в езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]]. От източните склонове на [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]] (на територията на [[Китай]]) водят началото си реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Тарим]]. Подхранването на памирските реки е предимно ледниково-снежно и се характеризират с ясно изразено лятно пълноводие. Най-голямото памирско езеро е [[Каракул (езеро)|Каракул]] (солено, безотточно), разположено в тектонска падина между хребетите [[Зулумарт]] на запад и [[Сариколски хребет|Сариколски]] на изток. Други по-големи езера са: Рангкул и Шоркул (солени, безотточни) и Зоркул (моренно-проточно). Езерата Яшилкул и Сарезко са възникнали през 1911 г., кагото в резултат на катастрофално земетресение от съседните хребети се свличат огромни земни маси, които преграждат теченията на реките Гунт и Мергаб.
 
== Историческа справка ==