Разлика между версии на „Иван Асен II“

м
Премахнати редакции на 85.187.32.144 (б.), към версия на Kerberizer
(Заместване на съдържанието на страницата с „{{Монарх | име=Йоан Асен II<br>Іѡаннъ Асѣнь<ref>Според Търновски...“)
Етикети: Заместване липсва шаблон в раздел Източници
м (Премахнати редакции на 85.187.32.144 (б.), към версия на Kerberizer)
Етикет: Отмяна
| име=Йоан Асен II<br>Іѡаннъ Асѣнь<ref>Според [[Търновски надпис на цар Иван Асен II|Търновския надпис на цар Иван Асен II]]</ref>
| описание=Цар на българи, гърци и власи
| изображение за личността=[[Файл:Tsar Ivan Asen II cropped.png|център|200px]]
| изображение за личноса до убеждението, че му е предопределено да изгони латинците от [[Константинопол]] и да седне на престола на византийските василевси. Същата цел преследва обаче и владетелят на [[Никейска империя|Никейската империя]] [[Йоан III Дука Ватаций]]. За да подсигури своя тил, Теодор Комнин сключва съюз с Иван Асен II. След това епирските войски настъпват в Западна Тракия и завладяват редица градове, като Мосинопол, [[Ксанти]], Грацианопол и [[Димотика]]. След това се насочват към Одрин, където по това време се намират никейските войски на Йоан 3. С., 201
| описание на изображението=портрет от [[Георги Данчов]] (1846 – 1908), неизвестна дата
| управление=[[1218]]-[[24 юни]] [[1241]]
| коронация=
| пълно име=
| други титли=Цар на българи и гърци<ref>[http://www.ibdp.hit.bg/Orizmo_IA_bg.HTM Матеев, Михаил, „''Оризмо на цар Иван Асен II''“ (В Дубровнишката грамота)]</ref><br/>Цар на българи и власи
| кръщене=
| място на раждане=
| място на смъртта=
| погребан=
| предшественик=[[Борил]]
| потомство=
| наследник=[[Коломан I Асен]]
| съпруга=Анна (Анисия)
| втори брак=[[Анна-Мария Унгарска|Анна-Мария]]
| трети брак=[[Ирина Комнина|Ирина]]
| династия=[[Асеневци|Асен]]
| баща=[[Иван Асен I]]
| майка=[[Елена (Иван Асен I)|Елена]]
| герб = Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg
}}
[[Файл:Ivan-asen-II-zograf-portrait.jpg|мини|240п|Цар Иван Асен II, фреска в [[Зографски манастир]]]]
[[Файл:Forty Martyrs Church Svik.jpg|мини|240п|Царски мемориален храм-мавзолей [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]], въздигнат в чест на голямата победа на Иван Асен II при [[Клокотница]]]]
[[Файл:BULGARIA under Iwan ASSEN II.jpg|мини|280п|Българската държава след 1230 г. според атласа на [[Димитър Ризов]]]]
[[Файл:Ivan Asen II of Bulgaria Column.jpg|мини|240п|Колоната на Иван Асен II във [[Велико Търново]], отбелязваща съкрушаването на византийския император [[Теодор Комнин]], когато България получава излаз на три морета – [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]]]]
 
'''Йоа̀н Асѐн II''' или '''Йоан II Асен''' ('''Иван Асен II'''; * ок. [[1190]]; † [[24 юни]] [[1241]]) е [[цар]] на [[България]] от [[1218]] г. до [[1241]] г. Той е син на цар [[Иван Асен I]].
 
== Възкачване на престола ==
През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно [[бродници]],<ref>{{cite web | last = Павлов | first = Пламен | authorlink = Пламен Павлов | year = 2005 | url = http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ruski.htm | title = Руски „бродници“, политически бегълци и военачалници през XII-XIV в. | work = Бунтари и авантюристи в средновековна България | publisher = LiterNet | accessdate = 20 март 2016 | lang = bg }}</ref> за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, вероятно по течението на [[Сирет]], [[Прут]] или [[Днестър]], а след това нагоре по [[Дунав]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 45 – 47 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> Цар Борил своевременно се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен. <ref>Андреев Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 20004, с. 184, с. 186 ISBN 954427216X </ref>. През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.
 
== Управление ==
При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета <ref>[http://www.macedoniainfo.com/docs/BULGARIA-ASSEN-II.jpg Карта на България при Иван Асен II след 1230 г.]</ref>. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.
 
=== Вътрешна политика ===
QKOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO
С възкачването на престола на Иван Асен II вътрешните междуособици в [[България]] затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на [[Борил]] успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява търпимост и не преследва еретиците (в частност [[богомили]]те). В съответствие със започнатата миролюбива политика Иван Асен II установява приятелски отношения с унгарците – жени се за [[Анна-Мария Унгарска|Анна-Мария]], дъщеря на унгарския [[крал]] [[Андраш II]] (1204 – 1235 г.) и получава [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] област, които българите губят по времето на Борил. Добросъседски отношения се установяват и с [[Епирско деспотство|епирския]] владетел [[Теодор Комнин]].
 
Добри са отношенията на българската държава и с латинците, които по това време се намират в твърде тежко положение, заобиколени от всички страни с врагове. Мирът се поддържа и на западната граница със [[Велико княжество Сърбия|сърбите]]<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= „''Западни български земи и Сърбия''“ |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.
 
=== Външна политика ===
==== Битката при Клокотница ====
{{Основна|Битка при Клокотница}}
В началото на XIII в. се очертават два важни центъра на съпротива срещу латинските завоеватели: [[Никейска империя|Никейската империя]] (претендираща за пряк наследник на Византия) в Мала Азия и Епирската държава на Балканския полуостров. Създаването им е в резултат преди всичко на борбата на византийците срещу латинското нашествие и на тяхната решимост да отхвърлят чуждото господство – обстоятелство, което е умело използвано от византийската аристокрация. Положителна роля за укрепването на двете държави изиграва българо-латинската война от [[1205]] – [[1207]] г. Поражението на [[Балдуин I|Балдуин I Фландърски]] при [[Одрин]] и на [[Бонифаций Монфератски]] в Родопските теснини близо до [[Мосинопол]] отслабват значително боеспособността на латинската войска.
 
При [[Теодор Комнин]] (1215 – 1230) [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] постига за кратко време големи териториални придобивки. В пределите му са включени Средна и Северна [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]]. През [[1224]] г. Теодор Комнин напада и успява да превземе [[Солун]]. С освобождаването на този град от латинската власт самочувствието му нараства, той се провъзгласява за император и достига до убеждението, че му е предопределено да изгони латинците от [[Константинопол]] и да седне на престола на византийските василевси. Същата цел преследва обаче и владетелят на [[Никейска империя|Никейската империя]] [[Йоан III Дука Ватаций]]. За да подсигури своя тил, Теодор Комнин сключва съюз с Иван Асен II. След това епирските войски настъпват в Западна Тракия и завладяват редица градове, като Мосинопол, [[Ксанти]], Грацианопол и [[Димотика]]. След това се насочват към Одрин, където по това време се намират никейските войски на Йоан III Дука Ватаций.
 
Вместо да обединят силите си за общи действия срещу [[Константинопол]], двамата владетели влизат в конфликт помежду си. Теодор Комнин успява да изтласка никейците от Одрин и превзема града. След това епирските войски стигат до [[Виза]]. Латинците се затварят в [[Константинопол]], но Теодор Комнин не се решава да обсади силната крепост, тъй като не разполага с флот, с чиято помощ да отреже водния път за продоволствия и подкрепления откъм [[Златен рог|Златния рог]].
 
По това време настъпва и разривът в отношенията му с българите. Нарастващото влияние на Иван Асен II върху [[Сърбия]] и [[Латинската империя]] започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун (василопатор) на малолетния император [[Балдуин II]], като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план можел да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва армията си срещу България, като се надява, че ще може да постигне бърза и лека победа.
 
Трудно е да се каже със сигурност дали Иван Асен II може би не е очаквал това нападение. Той тръгва срещу нашествениците вероятно с малобройна войска, в която са включени и 1000 кумани. Теодор Комнин разполага с видимо числено превъзходство, за което свидетелстват думите на [[Георги Акрополит]], че той „тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италиици“. Срещата между двете войски, както съобщава същият автор, става на [[9 март]] [[1230]] г. при река [[Клокотница]], недалеч от днешно [[Хасково]]. Тук ромеите се разполагат на стан източно от реката, като преди това вероятно превземат близката крепост Трапезица. Сведенията на Георги Акрополит за развитието на сражението са съвсем оскъдни: „Теодор Комнин бил решително разгромен от българите и скитите (куманите). Бил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните, заедно с всичките им вещи“. От следващия текст се вижда, че българите пленяват и много обикновени войници. От това личи, че българската войска успява да обкръжи противника, отрязвайки пътя му за бягство.
 
Поражението на Теодор Комнин предизвиква бърза и неудържима разруха на обширната му, но вътрешно слаба държава. Без да срещнат каквато и да е съпротива, войските на Иван Асен II започват настъпление по всички направления и за кратко време стават господари на [[Одринска Тракия]], на беломорската област от Галиполския полуостров до планината [[Олимп]], а също и цяла Македония и Албания – от [[Пинд]] до [[Шкодренско езеро|Шкодренското езеро]].<ref>[http://www.macedoniainfo.com/docs/BULGARIA-ASSEN-II.jpg Карта на България при Иван Асен II, след 1230 г.]</ref>
 
Иван Асен II постъпва необичайно хуманно за онази епоха, като освобождава повечето от пленените войници „...и ги отпратил по селата и градовете им...“. Освен това оставя в някои от завладените градове старите управители, като по този начин си подсигурява подкрепата на местните аристократи и велможи. Само в по-важните градове са поставени български гарнизони и нови ръководители на военните и финансовите ведомства. Също така местният клир е заместен с български духовници.
 
Голямата победа на българските войски е ознаменувана с [[Търновски надпис на цар Иван Асен II|възпоменателен надпис]] върху паметна мраморна колона, поставена в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата Св. Четиридесет мъченици]] във [[Велико Търново]], който гласи:
 
{{цитат|''В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.''}}
 
==== Войната с Унгария от 1232 – 1233 ====
'''Съюзът между [[Втора българска държава|България]] и [[Никейска империя|Никея]]''', насочен срещу [[Латинската империя]], провокира репресивни мерки от страна на [[Папска държава|папата]] и [[Кралство Унгария]] . През [[1232|1232 г.]] унгарците превземат района на [[Белград]] и атакуват [[София|Средец]] (София), но са победени от цар Иван Асен II Александър. През 1233, под ръководството на бъдещия крал [[Бела IV]], унгарците отново нахлуват, като този път завземат Малко или Западно Влашко ([[Олтения]]) и създават [[Банат]] на [[Северински Банат|Северин]] . Не е ясно колко време унгарците успяват да задържат своите завоевания, но те ​​са били възстановени от Иван Асен II преди монголското нашествие от 1240 – 1241. И двата региона Белград и [[Банат]] на [[Северински Банат|Северин]] са отново възстановени от Унгария през [[1246]].
 
==== Войната от 1235 – 1236 г. ====
След [[битката при Клокотница]] Иван Асен II практически става най-силният владетел на Балканския полуостров. {{hrf|Biliarsky|2011|19}}
 
Засилването на България започва да тревожи нейните съседи. Особено обезпокоени са латинците, които се страхуват за своята [[столица]]. Към [[1231]] г. отношенията между България и Латинската империя се изострят и поради това българският цар започва да укрепва южната граница. Обновена и допълнително укрепена е крепостта при Станимака ([[Асеновград]]) както личи от намерения там надпис. Като се отказват окончателно от намеренията си за съюз с българите, латинците избират за опекун на [[Балдуин II]] бившия йерусалимски крал [[Жан дьо Бриен]] и се свързват още по-здраво с [[папа]]та.
 
Владетелят на Никейската империя [[Йоан III Дука Ватаций]] решава да потърси съюз с българите, за да бъде по-успешна борбата му с [[латинци]]те. Към такъв съюз се стреми и Иван Асен II, тъй като се надява той да му донесе нови териториални придобивки. Преговорите завършват успешно и през [[1235]] г. в град [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван Асен II [[Елена Асенина|Елена]] и сина на Ватаций [[Теодор II Ласкарис]]. Спогодбата предвижда да се признае пълната независимост на Българската църква, чийто глава – търновският [[архиепископ]] [[Йоаким I|Йоаким]] – получава титлата [[патриарх]]. Така е възстановена разрушената от [[Василий Българоубиец|Василий II]] [[Търновска патриаршия|Българска патриаршия]], като това означава окончателен отказ на българската държава от сключената през [[1204]] г. [[Калоянова уния|уния]] с [[Римска курия|Римската курия]]. Предвижда се съвместна борба срещу латинците за окончателното им прогонване от [[Тракия]].
 
Военните действия започват още същата година, като българските и никейските войски нападат и завладяват [[Източна Тракия]], след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Никейците получават [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]] с гр.[[Малит]] и други градове по северозападното крайбрежие на [[Мраморно море]], както и крепостта [[Кисос]]. Границата между тях и българите в Тракия се простира на запад до р. [[Марица]], а на изток до планината [[Ган]] и близо до крепостта [[Цурулон]]. Българите получават областите, намиращи се на север, т.е. голяма част от Източна и [[Южна Тракия]] със земите около [[Пловдив]], които са присъединени към българската държава още след [[Клокотнишка битка|Клокотнишката битка]].
 
След това съюзниците, към които се присъединява и солунският владетел [[Мануил]] и [[кумани|кумански]] отряди, се отправят към [[Константинопол]] и го обсаждат по суша и море. Според [[Алберик]] те действат с 300 бойни кораба, до 25 от тях са български.<ref>Le Beau (Льобо, Lebeau) „Histoire du bas empaire“, 1757, изд. на Френската академия на науките, 1804 и 1834</ref> Това е първата организирана българска флота, корабостроителницата ѝ е била на Камчия. Латинската столица е сериозно застрашена. Император [[Балдуин II]] заминава за [[Франция]], за да търси помощ. Отбраната на столицата е поверена на [[Жан де Бриен|Жан дьо Бриен]]. Намесва се [[папа]]та, който се опитва да склони унгарския крал [[Бела IV]] ([[1235]] – [[1270]] г.) да подкрепи латинците, но не постига успех.
[[Файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|370п|Походи на цар Иван Асен II и обхват на Второто българско царство при управлението му]]
 
В началото на [[1236]] г. [[Жофроа дьо Вилардуен]], по това време владетел на [[Пелопонес]], се притича на помощ на обсадения Константинопол със 120 бойни кораба. Той успява да пробие морската блокада, като потопява 15 кораба и навлиза в [[Златен рог|Златния рог]], след което настъпват зимните студове. При това положение съюзниците се оттеглят.
 
В историографията от XIX век се появяват твърдения, че Иван Асен II е построил 25 нови галери, но за товя няма никакви първични източници. Съществуването на български флот не е изключено, но няма сведения той да е играл съществена военна роля. Освен това царят неколкократно отказва срещи със свои съюзници на азиатския бряг, вероятно опасявайки се от слабостта си във военноморско отношение.<ref name="вълканов"/>
 
==== Военните действия от 1237 г. ====
Скоро след неуспешната обсада на [[Константинопол]] Иван Асен II променя своята политика, прекъсва съюза си с [[Йоан III Дука Ватаций]], сближава се с латинците и повежда заедно с тях обща борба за прокуждане на [[никейци]]те от [[Тракия]]. Царят е подтикнат към тези си действия под заплахата от готвения с благословията на [[папа]]та [[кръстоносен поход]] за спасяване на [[Латинската империя]], както и от опасността от [[татари|татарско]] нахлуване.
 
Под натиска на татарите през [[1237]] г. големи кумански отряди преминават [[Дунав]] и [[Стара планина]], проникват в [[Източна Тракия]] и започват да я опустошават.
 
Българските войски, начело с Иван Асен II и латински войски обсаждат крепостта [[Цурулон]], главна опора на никейците в [[Източна Тракия]]. В обсадата участват и кумански отряди. [[Никифор Тарханиот]], който е начело на отбраната на града, успява да я организира добре и отблъсва настъпленията на обсадните войски. И все пак овладяването на крепостта остава въпрос на време.
 
Но съвсем неочаквано Иван Асен II получава известие за смъртта на царицата, на едно от децата си и на патриарха, вероятно дължаща се на чумната епидемия. Той възприема това нещастие като Божие наказание за нарушения договор с Никея, след което изгаря [[обсадни машини|обсадните машини]] и бързо се завръща в столицата. Разбира се, не само личните мотиви го подтикват да прекрати военните действия, а преди всичко надвисналата над българските земи монголо-татарска опасност, която постепенно ще застрашава почти цяла Европа. Латинците също се оттеглят. Наскоро след тези събития Иван Асен II се помирява с никейците, но запазва добрите си отношения с латинците.
 
Междувременно, вероятно през [[1239]] г., последва [[кръстоносен поход|кръстоносният поход]], организиран от [[папа]]та. Шестдесетхилядна католическа войска, преминала от северозапад през българските земи, напада никейците, които действат в Тракия, и превзема Цурулон.
 
Две години след този поход през [[1241]] г. цар Иван Асен II умира след като по рано същата година е разбил един отряд от монголо-татарските войски на [[хан Бату]]<ref> Mouskes, Philippe. publie par le baron de Reiffenberg, 2. Bruxelles, 1838. с. 30747 – 30762.</ref>
 
Племенницата на Иван Асен II, княгиня [[Виола Ополска|Велеслава]], е дадена за съпруга на Казимир I, княз на [[Ополе]] (1178/79 — 13 май 1230). Българката е княгиня на Ополе през периода 1218 – 1231 г. Тя е майка на княгиня Ефросиния Ополска (ок. 1229 – септември 1292/93) и баба на полския крал [[Владислав I Локетек]].
 
== Семейство ==
[[Файл:Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg|мини|200px|Герб на цар Иван Асен според Гелдернския гербовник около [[1370]] – [[1395]]]]
 
Първата жена на Иван Асен II е Анна (по-късно постъпва в манастир като монахиня Анисия), която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери:
* [[Мария Асенина Комнина|Мария]], омъжена ок. 1225 г. за [[Мануил Комнин (Епир)|Мануил Комнин]], брат на епирския деспот [[Теодор Комнин]] (1215 – 1230);
* [[Белослава Асенина|Белослава]] († сл. 1285), омъжена ок. 1233 г. за [[Стефан Владислав]], сръбски крал.
 
През 1221 г. Иван Асен II сключва брак с [[Анна-Мария Унгарска|Анна Мария]] (* ок. 1204; † 1237), наследничка на Белград и Браничево, дъщеря на унгарския крал [[Андраш II]] (1204 – 1235). От този брак той има:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html#A2 ''The house of Aseniden''], genealogy.euweb.cz</ref>
* [[Елена Асенина|Елена]] (* ок. 1224; † ок. 1254), омъжена 1235 г. за [[Теодор II Ласкарис]] (* 1222; † 1258), никейски император;
* [[Тамара Асенина|Тамара]] (* сл. 1220);
* [[Коломан I Асен]] (* ок. 1232; † 1246), цар на България (1241 – 1246);
* Петър, умира като бебе.
 
От следващата си съпруга от 1237/1238 г. [[Ирина Комнина]] (монахиня Ксения), дъщеря на епирския деспот [[Теодор Комнин]] (1215 – 1230), той има:
* [[Ана-Теодора Асенина|Ана-Теодора]], омъжена за [[Петър (севастократор)|севастократор Петър]];
* [[Мария Асенина|Мария]], омъжена за [[Мицо Асен]], български цар (1256 – 1257);
* [[Михаил II Асен]] (* ок. 1238; † убит 1257), цар на България (1246 – 1257), оженен 1255 г. за Елисавета Ростиславна († 1272 – 1298), руска княгиня.
 
== Икономически и културен възход ==
Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си – Иван Асен I и [[Калоян]], цар Иван Асен II пренася мощите на света [[Петка Българска|Петка Търновска]] в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им. Неговото управление дава тласък за развитието на Търновската [[Живопис на Търновската художествена школа|художествена]] и [[архитектура на Търновската художествена школа|архитектурна]] школа.
 
Иван Асен II е първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл [[старобългарски монети|собствени монети]]. Той е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че Иван Асен II възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи. Така например са налични сведения от византийския историк [[Скилица-Кедрин]] за влизането на [[Василий II Българоубиец|Василий II]] в [[Охрид]] по време на завоеванието на България<ref>''Като отворил съкровищниците намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; Всичко това изразходвал за заплата на войската си.''</ref><ref>Матанов, Христо - ИСторически очерци на Средновековните Балкани, 2003, ИК Парадигма</ref>. Изложени са и мнения, според които по българските земи още [[Аспарух]] сече монети<ref>[http://e-vestnik.bg/12688/mitko-stankov-napravi-senzatsiya-otkri-na-targ-v-nyu-york-zlatna-moneta-na-han-asparuh/ Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух]</ref>.
 
[[Файл:JoanAsenDeed.jpg|ляво|мини|300px|[[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота]] на цар Иван Асен II]]
След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на [[Света Гора]], за което свидетелства [[патриарх Евтимий]] в „''Житие на Петка Търновска''“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само тази за [[Ватопед]] („''[[Ватопедска грамота]]''“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („''[[Дубровнишка грамота]]''“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, [[Девол (град)|Деволска]] и Арбанашка.
 
За могъществото и престижа на българския владетел свидетелства неговият златен печат, където царят е представен с всички символи на властта. Надписът на [[български език|български]] гласи: „''Йоан Асен, цар на българите и гърците''“.
 
== Родословие ==
{{align|center|
{{Familytree2
|style=font-size: 90%; line-height: 110%;
|border=1
|boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0;
|boxstyle_1=background-color: #fcc;
|boxstyle_2=background-color: #fb9;
|boxstyle_3=background-color: #ffc;
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_5=background-color: #fcb;
|1= '''Иван Асен II'''
|2= [[Иван Асен I]]
|3= [[Елена (Иван Асен I)]]
|4= Асен (родоначалник на династията Асеневци)
|5=
|6= [[Стефан Неманя]]
|7= [[Ана Неманя]]
|8=
|9=
|10=
|11=
|12= [[Завида]]
|13=
|14= наследник на [[Роман IV Диоген]] и [[Анна Алусиан]] ?
|15= наследница на [[Роман IV Диоген]] и [[Анна Алусиан]] ?
|16=
|17=
|18=
|19=
|20=
|21=
|22=
|23=
|24= [[Урош I]]
|25= [[Анна Диогениса]]
|26=
|27=
|28=
|29=
|30=
|31=
}}
}}
 
== Други ==
Името на Иван Асен II носят морският нос и заливът [[Цар Иван Асен (нос)|Цар Иван Асен]] на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
 
== Библиография ==
* Дуйчев, Иван. Приноси към историята на Иван Асен II. С., 1943.
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., Петър Берон, 1999.
* Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. С., Академично издателство „Марин Дринов“, 1994.
* Fine, Jr., John V. A. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press, 1987.
* Спасова, Мария. Кога се е състояла Клокотнишката битка – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. С., 2003, 435-4рроиии
* Стоян Авдев. Находките с билонови монета на цар Йоан Асен II (1218 – 1241). – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 7, 2011,
* Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), т. 3. С., 2012.
* {{cite book |title= Word and Power in Mediaeval Bulgaria |last=Biliarsky |first=Ivan |authorlink=Иван Билярски |year=2011 |publisher=Brill |location=Leiden, Boston |isbn=9789004191457 |pages=582}}
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Ivan Asen II of Bulgaria|Иван Асен II}}
* [http://fatherland.hit.bg/pobedi.htm Цар Калоян (1197 – 1207) и цар Иван П Асен (1218 – 1241): Renovatio Imperii Bulgarorum et Graecorum]
* [http://haskovo-online.com/content/view/8/4/lang,bg/ Битката при Клокотница]
* [http://ia700402.us.archive.org/7/items/bulgarskistarini11bulguoft/bulgarskistarini11bulguoft.pdf Ласкарис, М. Ватопедска грамота на цар Иван Асен II. София, 1930 (Български старини, XI)]
* [http://znanie.gymnasium-lom.com/IMG/pdf/_II_ASEN-2.pdf България по време на царуването на Иван II Асен]
* [http://web.archive.org/web/20110924040549/http://e-literatur.blogspot.com/2010/09/blog-post_10.html Пламен Павлов, „Сватбите на Йоан Асен...“]
* [http://pstgu.ru/download/1281001759.nikolov.pdf Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 – 127]
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:BG-gerb1483.png|център|40px|1483. Герб на императора на България, ''Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг'']][[Списък на владетели на Второ българско царство|цар на България]]|[[1218]]|[[1241]]|[[Борил]]|[[Коломан I Асен]]}}
{{пост край}}
 
{{Български владетели}}
 
[[Категория:Асеневци]]
[[Категория:Български владетели]]
[[Категория:Втора българска държава]]
[[Категория:Родени през 12 век]]
[[Категория:Починали през 1241 година]]