Разлика между версии на „Памир“

4272 bytes added ,  преди 1 година
редакция без резюме
* '''Зона на Централен Памир'''. Тази зона има покривен страеж. Автохтона (основата) е изграден от кристалинни шисти и слабо метаморфозирани наслаги от горния докамбрий, мощни вулканогенни наслаги с предимно морски произход и частично бокситоносни със среднопалеозойска и горнокредна възраст. Алохтона е образуван от маломощни палеозойски наслаги и по-мощни мезозойски (миоценски) такива с хоризонтални вулканогенни породи. Скалите на автохтона са пронизани от палеоген-неогенови интрузии и едновременно с това саподложени на интензивна метаморфоза. Има и гранитоиди с палеоген-неогенова възраст.
* '''Рушанско-Пшартската зона''' е изградена от теригенно-карбонатно-силициеви наслаги от горния палеозой и мезозой, съдържащи пачки от диабази и спилити. Те са смлени и нагънати и придвижини на север. Тези скали също са пронизани от гранитоидни интрузии с юрска, кредна и еоценова възраст.
* '''Зоната на Югоизточен Памир''' е известна с мощните си теригенни морски наслаги от горния палеозой, триаски и юрски силициево-карбонатни и флишови породи и кредни (миоценски) пъстроцветни пясъчници, конгломерати и червеноцветни теригенно-туфогенни наслаги, всички те пронизани от гранитоиди с горнокредна и еоценска възраст. Югоизточен Памир представлява голям синклинорий, усложнет от епейрогенни движения.
* '''Зоната на Югозападен Памир''' е изградена от докамбрийски кристалинни шисти, гнайси и мрамори, пронизани от гранитоидни интрузии с кредна и олигоцен-неогенска възраст. от някои геолози се приема, че Югозападен Памир представлява средищшвия масив на цялата планина.<ref name="bse"></ref>
 
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
Релефът на Памир се характеризира в съчетанието на планински хребети разположени в паралелно (основно на запад) и меридианално направление. Първите съвпадат с големите нагънати структури (антиклинали), а вторите са обусловени от наслагването върху тези основни простирания на напречни издигания. На север, разположеният по паралела [[Заалайски хребет]] достига в пик [[Абу Али ибн Сина (връх)|Абу Али ибн Сина]] 7134 m при средна височина на гребена около 6000 m. Южно от Заалайския хребет се простират меридионалните хребети (от запад на изток): [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Зулумарт]] и [[Сариколски хребет|Сариколски]], разделящи водосборните басейни на [[Тарим]] и [[Амударя]]. Хребета [[Академия на науките (хребет)|Академия на науките]] достига максимална височина при пик '''[[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m)''', най-високата точка на Памир. Източният склон на хребета е скрит под снегове, ледове и фирнови полета, а западния се обръща като висока стена към редица хребети, разположени по паралела (от север на юг): [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] с пик Москва (6785 m), [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] с пик Арнавад (5992 m), [[Ванчки хребет|Ванчки]] с пик Ванчек (5428 m) и [[Язгулемски хребет|Язгулемски]] с пик Революция (6974 m). На изток от [[Язгулемски хребет|Язгулемския хребет]],в централната част на Памир, е разположеният по паралела хребет [[Музкол]] с пик Съветски офицери (6233 m). На юг него се простира хребет под названието [[Рушански хребет|Рушански]] (пик Патхор 6083 m) на запад и [[Североаличурски хребет|Североаличурски]] (пик Сарезки 5951 m) на изток. Южно се простират хребетите [[Шугнански хребет|Шугнански]] (пик Скалисти 5707 m) и [[Южноаличурски хребет|Южноаличурски]] (връх Богчигир 5716 m). Крайния югозапад на Памир се заема от разположения по паралела [[Шахдарински хребет]] (пик Карл Маркс 6723 m) и меридионалния [[Ишкашимски хребет]] (пик Маяковски 6095 m). В крайния югоизток, между двете съставящи на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] – Вахандаря (лява) и [[Памир (река)|Памир]] (дясна) се простира [[Вахански хребет|Ваханския хребет]] (6421 m).<ref name="bse"></ref>
 
По своя характер релефа на Памир се дели на Източен и Западен. В Източен Памир господства древния среднопланински тип релеф, основата на който е силно издигната от нови тектонски движения. При абсолютни височини от 4000 – 6000 m, относителната височина не превишава 1000 – 1500 m. Планинските хребети и масиви имат предимно меки и закръглени очертания, а разделящите ги долини и безотточни котловини, разполжени на височина 3700 – 4200 m са широки, плоскодънни и изпълнени с дебели, рохкави и натрошени (пролувиални и моренни) наслаги. Отделни по-височи части (хребета [[Музкол]] и др.) в билните си части имат високопланински тип релеф. В Западен Памир преобладават формите със силно разчленен високопланински релеф: тесни, алпийски тип хребети, със снегове и ледници, редуващи се с дълбоки и тесни дефилета, по които протичат пълноводни и бурни реки. Превишенията на гребените на хребетите над дъната на долините достигат 2000 – 3500 m. В техния облик господстват голите скали и сипеи. Рохкавите наслаги във вид на наносни конуси, моренните валове, флувиоглациалните и алувиалните тераси имат ограничено разпространение. Наносните конуси и терасите служат предимно за удобни места за изграждане на селища и стопанска дейност на човека. Широко са разпространени ледниковите форми на релефа (трогови долини, „овчи хълмове“, планински прагове, кари, карлинги и др.).<ref name="bse"></ref>
=== Води ===
Речната система на Памир принадлежи основно към водосборния басейн на река [[Амударя]]. Най-голямата памирска река е [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]). Нейни основни десни притоци са: [[Гунт]] с Шахдаря, [[Бартанг]] (в средното течение Мургаб, в горното Оксу), Язгулем, Ванч. В Северозападен Памир се намират горните течения на реките Обихингоу и Муксу (горното течение на [[Вахш (река)|Вахш]]). Малко количество реки принадлежат към безотточни памирски басейн – Караджилга, Музкол и др., вливащи се в езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]]. От източните склонове на [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]] (на територията на [[Китай]]) водят началото си реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Тарим]]. Подхранването на памирските реки е предимно ледниково-снежно и се характеризират с ясно изразено лятно пълноводие. Най-голямото памирско езеро е [[Каракул (езеро)|Каракул]] (солено, безотточно), разположено в тектонска падина между хребетите [[Зулумарт]] на запад и [[Сариколски хребет|Сариколски]] на изток. Други по-големи езера са: Рангкул и Шоркул (солени, безотточни) и Зоркул (моренно-проточно). Езерата Яшилкул и Сарезко са възникнали през 1911 г., кагото в резултат на катастрофално земетресение от съседните хребети се свличат огромни земни маси, които преграждат теченията на реките Гунт и Мергаб.
 
=== Основни типове ландшафти (височинни зони) ===
В природно отношиние Памир като цяло принадлежи към Централна Азия и във физикогеографско отношение се отнася към Централноазиатските планински земи. Различните ландшафти на Памир се определят основно от височинната поясност, разпространението на релефа на източно- и западнопамирски тип, а също и от рязкото намаляване на валежите и увеличаването на континенталността на климата от северозапад на изток и югоизток. Растителната покривка е извънредно разредена, като преобладават голите скалисти или покрити с чакъли и валуни пространства.
 
В Източен Памир на обширни пространства господстват ландшафтите на студените високопланински пустини и каменисти високопленински земи. Дървестната растителност напълно отсъства. Растенията са ниски, приспособени към суровите условия на местообитания. По плоските дъна на долините и котловините и по сухите планински склонове растат ниски храсталаци от терескен, растения-възглавници (акантолимон, острогледка и др.), памирска вратига, астрагал, местни видове треви с развити ирисови и метликови степни формации. По дъната на най-увлажнените долини са разпространени осикови пасища, т.н. „сази“. Фауната на Източен Памир е бедна: планински козел – архар, дългокосмест мармот, безопашат заек, тибетски заек, тибетска планинска пуйка (улар), серпоклюн, тибетска врана, снежен гриф и др.
 
Ландшафтите на Западен Памир се отличават от източнопамирските с по-богатата си растителност, но и тук в долните части на планинските долини преобладават пустинните формации с господството на полини и саксаул. Над 3200 m са разпространени бодливи формации (акантолимон, бодлив астрагал). Над 3600 m се появяват степни участъци заети от типчак и коило. В пояса между 3800 и 4300 m е развита нискотревиста криофилна, а над 4500 – 4700 m – разредена субнивална растителност. Покрай коритата на реките в Западен Памир тук-таме се срещат малки горички от ива, зърнастец, топола, бреза, шипка. Дървесно-храстовата растителност е силно разредена и се изкачва до 3900 m височина (ива, бреза, арча). Върху напоявани земи (наносни конуси и речни тераси) се отглеждат културни насаждения: лозя, кайсии, ябълки, круши, гръцки орех, черници. В планините на Западен Памир обитават: планински козел (киик), кафява мечка, вълк, лисица, снежен барс, камчатска бялка, памирски заек, летяща мишка и др.
 
== Историческа справка ==