Разлика между версии на „Военно дело в Древна Гърция“

 
[[Файл:Hoplite_grave_relief.jpg|мини|250п|Древногръцки мраморен [[Релеф (скулптура)|релеф]] от ок. 330 г. пр. Хр., изобразяващ войник в битка, държащ оръжието си над главата, докато се готви да удари падналия враг; релефът може би е бил част от официален атински мемориал; от колекцията Ny Carlsberg Glyptotek]]
Военни действия се водят в [[Древна Гърция]] през цялата ѝ история, от [[Ранножелязна епоха (Гърция)|ранножелязната епоха]] нататък. С нейния край населението значително нараства и се развива урбанизирана култура, довела до възхода на [[полис]]ите (''Poleis''). Разпокъсаният характер на древногръцкото общество е предпоставка за непрекъснати конфликти между враждуващите полиси, но докато преди периода на [[Архаична Гърция]] (800 – 480 г. пр. Хр.) те се изразяват в епизодични нападения, например за кражба на добитък и зърно, след това започват организирани военни действия. Участниците в тях не са професионални войници, а хора с мирни професии. Поради това войните имат ограничен характер по отношение на разстоянията, сезона и мащаба. Нито една от враждуващите страни не може да си позволи тежки жертви или продължителни кампании, така че конфликтите сякаш са били разрешавани само с по една битка.
 
С възхода на полиса еволюира и нов стил на война: създава се [[хоплит]] [[Фаланга (формация)|фалангата]]. Хоплитите са тежко въоръжени [[Пехотинец|пехотинци]] с копия и щитове, а фалангата е тяхната бойна формация с припокрити щитове и насочени напред копия. На вазата Чиги, датирана около 650 г. пр. Хр., е най-ранното изображение на хоплити в пълен боен ред. При тази еволюция в стила на войната битките се състоят предимно в сблъсък на хоплитните фаланги от враждуващите полиси. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]], но постепенно колесницата излиза от употреба<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://istorianasveta.eu/index.php/история/древният-свят/гърция/154-геометричната-цивилизация-или-омирова158-епохаполемос.html | заглавие= Полемос|достъп_дата = 27 март 2018 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= Из „Гръцката цивилизация“, Франсоа Шаму|издател= |цитат= |език= }}</ref>.
 
Мащабът на военните действия се променя драстично след [[Гръко-персийски войни|гръко-персийските войни]], които бележат началото на [[Класическа Гърция]] (480 – 323 г. пр. Хр.). Да се бори с огромните армии на [[Ахеменидско царство|империята]] на [[Ахеменидско царство|Ахеменидите,]] действително е било извън възможностите на един-единствен полис. Окончателният триумф на гърците е постигнат чрез съюзяването им в невиждан дотогава мащаб. Възходът на [[Древна Атина|Атина]] и [[Древна Спарта|Спарта]] по време на този конфликт довежда директно до [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], която отново поражда диверсификация на военното дело. Акцентът се пренасочва към [[Морска битка|военноморски битки]] и стратегии за изтощение като блокади и обсади. След разгрома на атиняните през 404 г. пр. Хр. и разформироването на доминирания от Атина [[Делоски морски съюз]] Древна Гърция попада под [[спартанска хегемония]]. Но положението е нестабилно и Персийската империя спонсорира гръцки бунт от страна на обединените сили на Атина, [[Тива (полис)|Тива]], [[Древен Коринт|Коринт]] и [[Аргос]], завършил с [[Коринтска война|Коринтската война]] (395 – 387 г. пр. Хр.). Когато Персия сменя отношението си, на войната е сложен край, като персите възобновяват влиянието си в градовете от [[Йония]], а спартанците обещават да не се месят в [[Мала Азия]]. Спартанската хегемония продължава още 16 години, докато спартанците са разбити от тиванския генерал [[Епаминонд]] в [[Битка при Левктра|битката при Левтра]] (371  г. пр. Хр.).
 
Тиванците искат на свой ред да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива не разполага с достатъчно човешки и други ресурси и издържа само десет години начело. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в [[Битка при Мантинея|битката при Мантинея]] тиванската хегемония е прекратена. Загубите отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на [[Древна Македония|македонското царство]], въздигнало се на север. С новаторска тактика [[Филип II Македонски]] успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на „познатия свят“ от сина си [[Александър III Македонски|Александър Велики]]. Възходът на македонското царство се приема като начало на [[Елинистическа епоха|елинистическия период]] и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция.