Памир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
Релефът на Памир се характеризира в съчетанието на планински хребети разположени в паралелно (основно на запад) и меридианално направление. Първите съвпадат с големите нагънати структури (антиклинали), а вторите са обусловени от наслагването върху тези основни простирания на напречни издигания. На север, разположеният по паралела [[Заалайски хребет]] достига в пик [[Абу Али ибн Сина (връх)|Абу Али ибн Сина]] 7134 m при средна височина на гребена около 6000 m. Южно от Заалайския хребет се простират меридионалните хребети (от запад на изток): [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Зулумарт]] и [[Сариколски хребет|Сариколски]], разделящи водосборните басейни на [[Тарим]] и [[Амударя]]. Хребета [[Академия на наукитеНауките (хребет)|Академия на наукитеНауките]] достига максимална височина при пик '''[[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m)''', най-високата точка на Памир. Източният склон на хребета е скрит под снегове, ледове и фирнови полета, а западния се обръща като висока стена към редица хребети, разположени по паралела (от север на юг): [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] с пик Москва (6785 m), [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] с пик Арнавад (5992 m), [[Ванчки хребет|Ванчки]] с пик Ванчек (5428 m) и [[Язгулемски хребет|Язгулемски]] с пик Революция (6974 m). На изток от [[Язгулемски хребет|Язгулемския хребет]],в централната част на Памир, е разположеният по паралела хребет [[Музкол]] с пик Съветски офицери (6233 m). На юг него се простира хребет под названието [[Рушански хребет|Рушански]] (пик Патхор 6083 m) на запад и [[Североаличурски хребет|Североаличурски]] (пик Сарезки 5951 m) на изток. Южно се простират хребетите [[Шугнански хребет|Шугнански]] (пик Скалисти 5707 m) и [[Южноаличурски хребет|Южноаличурски]] (връх Богчигир 5716 m). Крайния югозапад на Памир се заема от разположения по паралела [[Шахдарински хребет]] (пик Карл Маркс 6723 m) и меридионалния [[Ишкашимски хребет]] (пик Маяковски 6095 m). В крайния югоизток, между двете съставящи на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] – Вахандаря (лява) и [[Памир (река)|Памир]] (дясна) се простира [[Вахански хребет|Ваханския хребет]] (6421 m).<ref name="bse"></ref>
 
По своя характер релефа на Памир се дели на Източен и Западен. В Източен Памир господства древния среднопланински тип релеф, основата на който е силно издигната от нови тектонски движения. При абсолютни височини от 4000 – 6000 m, относителната височина не превишава 1000 – 1500 m. Планинските хребети и масиви имат предимно меки и закръглени очертания, а разделящите ги долини и безотточни котловини, разполжени на височина 3700 – 4200 m са широки, плоскодънни и изпълнени с дебели, рохкави и натрошени (пролувиални и моренни) наслаги. Отделни по-височи части (хребета [[Музкол]] и др.) в билните си части имат високопланински тип релеф. В Западен Памир преобладават формите със силно разчленен високопланински релеф: тесни, алпийски тип хребети, със снегове и ледници, редуващи се с дълбоки и тесни дефилета, по които протичат пълноводни и бурни реки. Превишенията на гребените на хребетите над дъната на долините достигат 2000 – 3500 m. В техния облик господстват голите скали и сипеи. Рохкавите наслаги във вид на наносни конуси, моренните валове, флувиоглациалните и алувиалните тераси имат ограничено разпространение. Наносните конуси и терасите служат предимно за удобни места за изграждане на селища и стопанска дейност на човека. Широко са разпространени ледниковите форми на релефа (трогови долини, „овчи хълмове“, планински прагове, кари, карлинги и др.).<ref name="bse"></ref>