Битка при Термопилите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
{{Битки през гръко-персийските войни}}
'''Битката при [[Термопили|Термóпили]]Термопилите''' е сражението, с което започва [[Гръко-персийски войни|Втората гръко-персийска война]]. <ref>'' Първата гръко-персийска война между войските на [[Дарий I]] водени от [[Мардоний]] и гръцките полиси започва с инвазията на персите по бреговете на [[Беломорска Тракия]] 12 години преди битката при Термопилите през 480 г. пр. Хр. и завършва с тежко поражение за [[Персийска империя|Персия]] в [[Битка при Маратон|битката при Маратон]] на [[10 септември]] [[492 пр.н.е.|492 г. пр. Хр.]]''</ref> По съвременни изследвания и анализ на археологически първоизточници, битката на ТермóпилиТермопилите се води от [[11 август|11]] до [[13 август]] [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]] След тридневна офанзива нашественическата персийска армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Самоотверженото поведение и тактиката на защитниците на ТермóпилиТермопилите често се използват като пример за доброто използване на терена и съоръженията (както и добрата лична военна подготовка) като фактори, помагащи на малобройна част да удържи натиска на многократно превъзхождащи я сили<ref name=usarmy>{{cite journal | last=Eikenberry | first=Lt. Gen. Karl W. | title=Take No Casualties | journal=Parameters: US Army War College Quarterly | volume=XXVI | issue=2 | pages=pages 109 – 118 | date=Summer 1996 | url=http://www.carlisle.army.mil/usawc/Parameters/96summer/eiken.htm | accessdate=17 октомври 2007}}</ref> и е станало символ на кураж срещу изключително надмощие на противника.
 
== Извори за битката ==
Битката при ТермóпилиТермопилите е важно събитие в историята на древна Гърция, което обаче ''не е отразено обстойно от съвременници'', а разчитаме на разказите на [[Херодот]] (том втори, книга VІІ, глави 198 – 200: подготовката, а глави 201 – 242: същинското сражение, [[Диодор Сицилийски]]<ref>'''Diodorus Siculus'''. Diodorus of Sicily in Twelve Volumes with an English Translation by C. H. Oldfather. Vol. 7. Cambridge, Mass.: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd. (1989); OCLC: 24758311; ISBN:0674994280
[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=11.6.1]</ref> (книга ХІ, глава 5 – 11), донякъде на [[Плутарх]] (в „Живота на Темистокъл“ и в книгата му с есета „Моралия“) <ref> Плутарх, Темистокъл 524 – 459 пр.н.е. ''Themistocles'' на английски текстът може да се намери в [http://www.bostonleadershipbuilders.com/plutarch/themistocles.htm]</ref>,<ref name="Plutarch">'''Plutarch.''' ''Leonidas, son of Anaxandridas.'' „Apophthegmata Laconica.“ Moralia. From Loeb Classical Library edition Vol. III. (1931)pp.348 – 349:225.c.(11)[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Moralia/Sayings_of_Spartans*/main.html]</ref> и [[Есхил]] (в пиесата му „Персите“). Единственият истински съвременник на конфликта е Есхил, който загубва брат си в [[битка при Саламин|битката при Саламин]], но неговите интереси към историята са от гледната точка на драматург и в драмата „Персите“ засяга психологическите моменти на гръко-персийските войни през очите на „другия“ (т.е. на врага). Поради патриотичния патос на Херодот, много по-късни историци гледат на числата в неговите Истории като нереални (в най-добрия случай), но имайки най-подробно описание на битката, той и Диодор Сицилийски се смятат за първични извори. От Плутарх <ref name="Plutarch"/> до нас е достигнала в книга с афоризми измежду другите крилати изрази на Леонид и фразата ''„Елате ги вземете“'' (оръжията ни...), но и Плутарх е доста отдалечен от събитията автор.
 
Ред 31:
 
=== Преговори ===
Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към ТермóпилиТермопилите преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки [[полис]]и, предлагайки на гърците възможността да се подчинят <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=6.48.1 VI, 48]</ref>, което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената [[тесалийци]], [[долопи]], [[енианийци]], [[переби]], [[локрида|локридци]], [[магнезийци]], [[малийци]], [[ахея|ахейците от Фтия]] и [[тива]]нци.<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=7.131.1 VII, 131]</ref>. Така всички гръцки градове от границата на [[Тесалия]] до залива на [[Патра]] (без западните области – [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]]) се подчиняват на персите. Само [[Атика]], [[Платея]], [[Евбея]], [[Коринт]], някои от островите и по-голямата част от [[Пелопонес]] защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военначалникът на Ксеркс, [[Хидарн]], предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия ''като отплата за успеха им да подчинят на властта му'' гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.135.1 VII, 135].</ref> Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и войската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични ''земя и вода'', които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на Ксеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма – да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните пък ги хвърлят в кладенец, с пожеланието ''да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода''.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133]. </ref> Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс, обаче ги пощадява, като казва, ''...че ако '''онези''' постъпват варварски не значи, че и '''ние''' трябва да направим същото'' и като показва истинско великодушие ги изпраща да си вървят „по живо по здраво“, според част 134 – 137 от Историите на Херодот.<ref name="vii-133"/>
 
<gallery>
Ред 45:
 
=== Конгресът в Коринт ===
Следващият път, когато Ксеркс отново изпраща посланици до гръцките държави, малко преди битката на ТермóпилиТермопилите, по явни причини не изпраща до Атина и Спарта <ref>Херодот (англ.) [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.32.1 VII, 32]</ref>. Около тези две водещи държави се присъединяват и други съюзници. В късното лято на [[481 пр.н.е.|481 г. пр. Хр.]] в [[Коринт]] се събират делегати на всички съюзници<ref name="vii-145"> Херодот (англ.) [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.145.1 VII,145]. Историята не споменава съвременния термин „конгрес“, който ние използуваме когато става дума за среща на делегати с правомощия да гласуват и да изразяват волята на изпратилите ги, или друг античен еквивалент, но на този (за краткост) конгрес те обменят ''клетви за взаимопомощ'' и изразяват с това волята на градовете си държави, а също заседават за да вземат съвместни военно-стратегически решения.</ref> Така се създава ''коринтският конфедеративен съюз''. Той има правомощия да изпраща посланици в търсене на външна подкрепа от съседите и да изпраща войскови части по стратегически отбранителни места след обща консултация. Херодот не формулира никакво конкретно или абстрактно име за този съюз, но го нарича ''простичко само'' „{{Unicode|''οἱ Ἕλληνες''}}“ (гърците) или „гърците, заклели се в съюзничество“ <ref>според превода от древногръцки на Godley</ref>, или „взаимно свързалите се гърци" <ref>...според превода от древногръцки на Rawlinson</ref>,<ref> Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.148.1 VII, 148]</ref> Спарта и Атина имат водеща роля в този конгрес<ref name="vii-160">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.161.1 VII, 161]</ref>, но интереса на всяка една от градовете държави играе определена роля за оформяне на отбранителната стратегия. Много малко достига до нас за механизмите на работа в тази организация на гръцките държави или за това какво точно се дискутира на заседанията в Коринт, но със сигурност основната тема е ''персийската експанзия'' и нашествието по техните земи. От общо близо 700 гръцки градове едва една десета (или около 70) изпращат делегати.
 
<gallery>
Ред 57:
Коринтският конгрес първо изпраща войска от 10&nbsp;000 гърци в това число [[хоплит]]и и [[кавалерия|конница]] в [[Темпейска долина|Темпейската долина]], където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва [[лакедемон]]ци предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и [[Атина|атиняни]], водени от [[Темистокъл]]. Предупредени от [[Александър I Македонски]], че долината може да се премине и отдругаде, и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в ''не''стратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).<ref name="vii-173">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.173.1 VII,173]. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери, но на английски език в {{cite book|first=Jacob|last=Abbott|title=The history of Xerxes the great|pages=pages 110 – 113|publisher=Nathaniel Cooke|date=1854|city=London}} Downloadable Google Books.</ref>
 
След отказването от Темпейската долина обединените гърци решават, че следващият стратегически пункт <ref name="h288">Persian Fire, p 288. Holland, T. Abacus, ISBN 978-0-349-11717-1 </ref> за спиране напредването на персийските войски е проходът при ТермóпилиТермопили.<ref name="vii-175">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin//ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.175.1 VII, 175]</ref> Решават да ги укрепят като поправят старата оградна стена и да ги охраняват; за целта изпращат флота да заварди нос Артемизион (стратегическа морска теснина) поради факта, че силите на Ксеркс се поддържат с провизии, доставяни по море. (По времето на битката при ТермóпилиТермопилите при [[битка при Артемизия|нос Артемизион]] също се провежда битка между двата флота, при която гърците отстъпват, но провалят персийския опит за подкрепа от морето). Освен това предотвратяват опита на персите да прекосят Малякския залив и да обградят гръцката армия. По думите на Джордж Гроут: "... окупирането на северната част на Евбейския проток било безценно за предотвратяването на проникването на персийските войски в тила на защитниците на ТермóпилиТермопилите. "<ref>{{cite book | first=George | last=Grote | title=A History of Greece: Part II: Chapter XL Battles of Thermopylae and Artemisium}}. Книгата е на английски език: Throughout the decades many editions of Grote have been published. The page numbers depend on the edition. This quote is near the beginning of the chapter.</ref>
 
Гръцката стратегия се потвърждава в една надгробна реч, прознесена от оратора [[Лизий]] <ref>[[Лизий]], Надгробно слово II, Част 30, преведена на английски от W.R.M. Lamb. Речите на Лизий могат да бъдат намерени на {{cite web | last=Lysias | authorlink=Lysias | title=II. Funeral Oration | work=The Orations of Lysias | publisher=Project Gutenberg | format=ascii text | url=http://www.gutenberg.org/dirs/etext04/lyssw10.txt | accessdate=27 октомври 2007}}</ref> по-сетне в същия век:
<blockquote>Но докато останалата част на Гърция показвала тези си наклонности [бел. на прев.: да се присъединят към персите], атиняните, от своя страна, отплавали с корабите си с ускорено темпо да осигурят стражата на Артемизия; докато спартанците и други от съюзниците им се отправили към ТермóпилиТермопилите, смятайки, че теснината на терена ще им позволи да блокират успешно прохода. </blockquote>
 
== Дата на битката ==
Ред 66:
 
{| class="wikitable"
|+ ПРЕДПОЛАГАЕМИ ДАТИ<br/> НА БИТКАТА ПРИ ТермóпилиТермопилите<br/> през [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]]
! style="background:skyblue;"|ДАТА
! style="background:yellow;"|ИЗТОЧНИК
Ред 85:
| align="center"|18 – 20.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Ърни Брадфърд, 1980
| Годината на ТермóпилиТермопилите<ref>Ernle Bradford – 'The Year of Thermopylae', (1980) U.S. edition 'The Battle for the West, Thermopylae'</ref>
|-
| align="center"|19 – 21.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Филип Стийл, 1993
| Термóпили Термопилите<ref>Philip Steele – 'Thermopylae' (1993)</ref>
|-
| align="center"|20 – 22.VIII
| style="background:LIGHTYELLOW;"|Филип Стийл, 1995
| ТермóпилиТермопилите<ref>Philip Steele – 'Thermopylae' (1993)</ref>
|-
| align="center"|-СЕПТЕМВРИ -
Ред 264:
{{clear}}
 
== Битката при Термóпили ==
[[Файл:Léonidas aux Thermopyles (Jacques-Louis David).PNG|мини|300п|Картината [[Леонид на Термопилите (Жак Луи Давид)|Леонид на ТермóпилиТермопилите]] от [[Жак-Луи Давид]], 1814.]]
 
=== Пристигане ===
Спарта позволява на Леонид да вземе само 300 мъже, които вече имат наследници<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.204.1 VII, 204] „Този Леонид пристигнал при Термопилите, взимайки със себе си, според обичая, отряд от триста души, при това такива, които вече имат неследници...“</ref>, за да продължат рода им. И така, се отправили към мястото на първата сухопътна битка за последната гръко-персийска война при ТермóпилиТермопилите, теснина между морето и планинската верига [[Калидромо|Калидром]], през която всяка войска, движеща се от Тракия към Пелопонес по необходимост трябва да премине. За изненада на персите, проходът е окупиран само от няколкостотин гърци (като в това число не влизат илотите и съюзниците), начело на които били 300 спартанци водени от цар Леонид. Тристата (300) мъже са само личната стража на царя, тъй като армията на [[Спарта]] остава в града, съгласно закона, за да почете празника ''[[Карнея]]''. Като пристигат на мястото на битката четири дни изминават за персите в чакане<ref>'''Setzer, Thomas.''' The Persian Invasion of Greece. "...Upon reaching the Malian plain, Xerxes delayed his attack for four days, probably hoping to hear of a Persian naval victory at Artemision before engaging the Greek Hoplites in the pass. Xerxes finally began his attack on the fifth day..."</ref>,<ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.210.1 VII, 209] „… Xerxes, who let four days go by, expecting always that they would take to flight…“</ref>, a за спартанците и подсилване на старото укрепление – стена простряна напречно на прохода, способна само да затрудни, но не и да спре един многочислен противник. [[Демарат]] <ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.209.1 VII, 209]"...he sent for Demaratos the son of Ariston, who was in his camp, and when he came, Xerxes asked him of these things severally, desiring to discover what this was which the Lacedemonians were doing..."</ref>(изгонен цар на Спарта и дезертьор в лагера на персите) предупреждава Ксеркс, че спартанците ще се бият без значение ''със'' или ''без'' подкрепления. Великият цар не вярва, че толкова малка войска би се изправила срещу него и чака те да се разпръснат. На четвъртия ден персийски разузнавателен отряд оглежда противника и приготовленията му за битка. <ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.208.1 VII, 208]"...As they were thus deliberating, Xerxes sent a scout on horseback to see how many they were in number and what they were doing...</ref> При връщането на разузнавателния отряд Ксеркс изпраща да доведат гръка Демарат син на Аристон, който потвърждава пред Ксеркс, че поведението, описано от съгледвачите, значи само едно – спартанците се готвят за бой.<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.208.1 VII, 209]"...these men have
come to fight with us for the passage, and this is it that they are preparing to do; for they have a custom which is as follows;--whenever they are about to put their lives in peril, then they attend to the arrangement of their hair...</ref> Търпението на Ксеркс се изчерпва.
 
Ред 286:
 
== Последствия и значение ==
[[Файл:Battle_of_Thermopylae_and_movements_to_Salamis%2C_480_BC.gif|мини|255п|Карта на движението на персийските войски от ТермóпилиТермопилите до битките при [[битка при Саламин|Саламин]] и Платея]]
Саможертвата на спартанците на Леонид въодушевява гърците за борба. Забавянето на персите при ТермóпилиТермопилите дава време на [[Атина]] да евакуира жителите си на остров [[Саламина|Саламин]]. Персите настъпват в [[Беотия]] и опожаряват [[Атика]] и град Атина. Извън града обаче ги чака офанзивата на съюзените гръцки по̀лиси (градове държави), водени от [[Еврибиад]] и [[Темистокъл]]. В морските теснини покрай бреговете на Саронския залив, между [[Пирея]] и [[Егина]] се провежда решителната морска [[Битка при Саламин|битка край остров Саламин]], завършила с разгром на персийската флота. Изплашеният за живота си Ксеркс напуска завинаги Гърция след Саламинската битка.
 
Гръцките воини укрепяват теснините на Коринтския провлак, за да предотвратят настъплението на персите в Пеолопонес. Около една година след битката при ТермóпилиТермопилите, през [[479 пр.н.е.|479 г. пр. Хр.]] в [[Платея]] (на север от [[Коринт]]ския провлак) [[Спарта]] и съюзниците ѝ разгромяват останалите персийски ешелони; по думите на Херодот [[перси]]те ''наброявали стотици хиляди''. Там казват, че участва [[Аристодем]] – единственият останал жив от 300<sup>та</sup> спартанци на Леонид (човекът, който разказал и историята на битката). Десетки години след това гърците се споразумяват с персите да върнат тялото на Леонид и да го погребат като герой, заедно с всички други загинали в защита на родината си. Тристате спартанци и Леонид са познати в цял свят като ''символ на отчаяна смелост – в лицето на непосилно превъзходство на противника''. Образите им са намерили място в популярната култура, чрез филми, например: „300-те спартанци“ (1962 г.), „300“ (2007 г.) и други. В българската литература например [[Иван Вазов]] прибягва до [[алюзия]]та със спартанците на Леонид в стиха "... кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса..." в стихотворението си „[[Опълченците на Шипка]]“, описвайки така героичния подвиг на българските опълченци. По думите на историографите Леонид е най-известният от всички царе на [[Спарта]]. Още в античността подвигът на защитниците на прохода е увековечен от от поета [[Симонид]] в епитафа, издълбан по-късно на плочата върху общия гроб на тези герои:
[[Файл:Thermopiles memorial epitaph.jpg|255px|мини|Епитафът на Симонид.]]
 
Ред 303:
Както сам се се изразява „бащата на историята“ Херодот, описал подробно този етап от Гръко-персийските войни, тяхната саможертва се е превърнала във „вечен символ на великата защита на демокрацията срещу завоевателната агресия на източната тирания“.<ref>[http://www.historynet.com/greco-persian-wars-battle-of-thermopylae.htm/6 www.historynet.com]</ref>
 
== ИзточнициБележки ==
<references />