Капитализъм: Разлика между версии

Някои елементи на капитализма съществуват още впрез [[Античност]]та, а през [[Европа|европейското]] [[Късно Средновековие]] процъфтява т.нар. [[търговски капитализъм]].<ref name="Braudel on capitalism">{{Cite book | last = Braudel | first = Fernand | title = The Wheels of Commerce, Vol. 2, Civilization & Capitalism 15th–18th Century | url = http://books.google.com/?id=WPDbSXQsvGIC&lpg=PP1&dq=capitalism%20and%20civilization%20wheels%20of%20commerce&pg=PP1#v=onepage&q= | publisher = University of California Press | location = Los Angeles | pages = 231 – 373 | chapter = Production, or Capitalism away from home | year = 1982 | isbn = 9780520081154 | lang = en }}</ref><ref name=Banaji>{{Cite journal | last = Banaji | first = Jairus | year = 2007 | title = Islam, the Mediterranean and the rise of capitalism | journal = Journal Historical Materialism | volume = 15 | pages = 47 – 74 | publisher = Brill Publishers|doi=10.1163/156920607X171591 | lang = en }}</ref><ref name="britannica">{{Cite book | title = Capitalism | publisher = Encyclopedia Britannica | year = 2006 | lang = en }}</ref> Класическият капитализъм се формира в [[Западна Европа]] от 16 век,<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2011 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/93927/capitalism | title = capitalism | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 14 септември 2011 | lang = en }}</ref> и се превръща в преобладаващата система в региона в края на 18 век.<ref name="britannica" /> Той постепенно се разпространява и във вътрешността на континента, а през 19 – 20 век се превръща в основния двигател на [[индустриализацията]] в по-голямата част от света.<ref name="Scott">{{Cite book | title = Industrialism: A Dictionary of Sociology | last = Scott | first = John | publisher = Oxford University Press | year = 2005 | lang = en }}</ref>

[[Марк Блок]], вВ труда си „Апология на историята, или занаятът на историка“ френският историк [[Марк Блок]] отбелязва трудността да се укаже конкретното време на появата на капитализма:<ref name="apologia">[http://lib.ru/FILOSOF/BLOK_M/apologia.txt Марк Блок. Апология истории, IV, 3]</ref>.

За епоха на [[първоначално натрупване на капитала]] в Европа се счита времето от средата на 15 век до средата на 18 век. В този период се наблюдава ръст на търговията, като и основаването и развитието на редица обслужващи я институции ([[банка|банки]], [[застраховане]], [[акционерно дружество|акционерни дружество]], [[запис на заповед]] и др.). Владетелите в Западна Европа започват да провеждат политика на [[меркантилизъм]], която е основана на теорията, че е необходимо да се продава зад граница повече, отколкото се купува, а разликата да се получава в злато. За получаването на най-голям доход от износа, меркантилистската теория препоръчва използването на [[монопол]]и, предоставянето на които превръща владетелите и приближените им в съюзници на търговците.<ref>[http://libertarium.ru/l_lib_rich_04 Н.Розенберг, Л. Е. Бирдцелл, мл. "Как Запад стал богатым"]</ref> От 15 век, в Англия започва процес на отнемане на земята на селяните (т.н. [[ограждане]]), след известно време подобни процеси протичат в Германия и други страни на Западна Европа, вследствие на което много селски жители се преселват в градовете, увеличавайки предлагането на труда в тях.

Още през [[14 век]], в градовете на Италия възникват първите [[манифактура|манифактури]]. Към 18 век те стават разпространено явление по цяла Западна Европа. Но възникването на промишления капитализъм се случва на границата между 18 и 19 век. Съгласно изказването на [[Карл Маркс]], „[[мелница]]та създава [[феодализъм|феодализма]], а [[парна машина|парната машина]] – капитализма.“ („Misere de la philosophie“ (1847 г.)). Използването на парните машини довежда до това, че работилниците и фабриките се превръщат в огромни [[Фабрика|фабрики]]. Занаятчиите, първоначално владеещи техните собствени средства за производство, постепенно се превръщат в наемна класа на работници, лишени от от собственост върху средствата за производство – [[пролетариат]]. Собствениците на манифактури и банкерите се превръщат в капиталисти и формират новата управляваща класа, изтласкала старата земевладелска аристокрация. [[Индустриалната революция]] е придружена от рязко увеличаване на [[производителност]]та, бърза [[урбанизация]], началото на бърз [[икономически растеж]] (такъв растеж, като правило, е наблюдаван дотогава в рамките на столетие), исторически бързото нарастване на жизнения стандарт на населението. Индустриалната революция позволява в рамките едва на 3 – 5 поколения да се премине от [[земеделско общество|земеделското общество]] (където по-голямата част от населението води [[натурално домакинство]]) към съвременната градска цивилизация.

На тези обединения противодейства законодателството, забраняващо всякакъв род съединения и съюзи на работниците за преследване на общите им интереси под страх от углавно наказание. Съюзите на работниците започват да се организират тайно. В края на 18 и впрез първата половина на 19 век, недоволството на работниците от тяхното положение довежда до многочислени [[стачка|стачки]] и безпорядък, съпровождан от грабежи и разрушение. В същото време, работниците считат за причина на своето обедняване машините и фабриките и се обръщат против тях. Към такъв род вълнения се отнасят например, движението на [[лудити]]те във Великобритания, безпорядъцитебунтовете във Франция от 30-те и 40-те години, вълненията в [[Силезия]] през 1844 г. и др.

За първото организирано работническо движение може да се счита [[чартизъм|чартизма]] във Великобритания от 1837 – 1848 г. Чартистите искат предоставяне на работниците на [[избирателно право|избирателни права]]. В [[класова борба|класовата борба]] на работниците се появяват два течения – икономическо и политическо. От една страна, работниците се обединяват в профсъюзи и устройват стачки за повишаване на работните заплати и подобряване на условията на труд, а от друга, осъзнавайки се като отделна социална класа, те се стремят да влияят на хода на политическия живот в страните си за приемането на законодателство, защитаващо правата им, и провеждането на социални реформи. При това, сред работниците започват да се разпространяват [[социализъм|социалистически]] и [[комунизъм|комунистически]], както и [[анархизъм|анархистки]] идеи. Най-радикалните поддръжници на тези идеи призовават към социална [[революция]]. Първата голяма революционна проява на работническата класа е Юнското въстание от 1848 г. в Париж. Във втората половина на 19 век, започват да възникват [[социалдемокрация|социалдемократическите]] партии, които отстояват интересите на работниците.

Социалните протести и стреме­жът да се намали политическата нестабилност заставят политиците да излязат в подкрепа на разработването на социални програми, държавно регулиране на отношенията между наемните работници и наемателите на труда им. Постепенно законодателните забрани за работническите организации са отменени. В края на 19-ти и началото на 20 век, в страните от Западна Европа са въведени държавното социално осигуряване в случай на нетрудоспособност, [[медицинско осигуряване|медицинското осигуряване]], помощите за безработни, пенсиите по старост. Така възникват основите на [[социална държава|социалната държава]].

Характерен елемент на развиващия се капитализъм е [[колониализъм|колониализма]]. През 18 – 19 век, Великобритания създава колониална империя, която става пазар за нейната промишленост. През 19 век, бързата [[индустриализация]] довежда до ръст на търговията между европейските държави, техните [[колония|колонии]] и [[САЩ]]. В този период, търговията с развиващите се страни често има неравнопоставен характер.

В развитите капиталистически страни, след Първата световна война работническата класа се сдобива с въвеждането на [[всеобщо избирателно право]], 8-часов работен ден, признаване на практиката на [[колективен договор|колективни трудови договори]], приемането на по-прогресивно социално законодателство.<ref>[http://bse.sci-lib.com/article094719.html Статья „Рабочий класс“ в БСЭ]</ref>

Сериозен удар по световната капиталистическа система нанася [[Голямата депресия|световната икономическа криза в края на 1920-те и началото на 1930-те години]]. Възниква спешна нужда от мерки за държавно регулиране и социална защита, въведени в САЩ от правителството на [[Франклин Делано Рузвелт]] в рамките на „[[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]“. В Англия, значимо събитие в политическо-правния живот е доклададокладът на [[Уилям Бевъридж]] в парламента (1942 г.), в който се говори за принципите на ''[[Скандинавски модел|държава на всеобщото благосъстояние]]''. Терминът, като цяло, е употребен като синоним на понятието „социална държава“. Започва да се говори за „модела на социална защита“ на Бевъридж. Правителството на [[лейбъристи]]те реализира този модел във Великобритания, формирайки от 1945 г. система за социална защита, включваща предоставяне на държавна гаранция за населението, установяване на задължение за работодателя да осигури социална осигуряване за наемните работници с тяхното частично участие, както и задължение на работниците за допълнително лично осигуряване. Обезпечават се основни условия за живот – държавно (безплатно) здравеопазване, равни възможности за семействата във възпитанието на децата (учебни пособия), предотвратяване на масова безработица.

[[Втората световна война]] води до влизането в [[социалистически лагер|социалистическия лагер]] на още редица страни. В световната икономика, [[глобализация]]та ускорява темповете си. Това създава условия за привличане в световната икономика на по-слабо развитите страни, осигурява икономия на ресурси, стимулира световния прогрес, но има и някои негативни последствия.

[[Файл:Paris - Blick vom großen Triumphbogen.jpg|мини|250px260px|Изглед на бизнес-квартала [[Дефанс]] в [[Париж]].]]

През 1940-те и 1950-те години, в най-развитите страни настъпва периода на [[Информационна революция|научно-техническата революция]], в резултат на която произтича трансформацията на [[Индустриално общество|индустриалното общество]] в [[Постиндустриално общество|постиндустриално]]. Изменя се структурата на трудовите ресурси: намалява се дела на физическия и нараства дела на умствения висококвалифициран и творчески труд. Частта на [[Сфера на услугите|сферата на услугите]] в [[БВП]] започва да преобладава над промишлеността.

* Christian Bacher, Christian (2007) ''[http://books.google.co.uk/books?id=w_6PqBp64y0C Capitalism, Ethics and the Paradoxon of Self-exploitation]'', [[GRIN Verlag]]., 2007, p.&nbsp;2

* De George, Richard T. (1986)De George, ''Business ethics'', 1986, p.&nbsp;104

* [[Scott Lash|Lash, Scott]] and [[John Urry (sociologist)|Urry, John]] (2000). ''Capitalism''„Capitalism“. In Nicholas Abercrombie, S. Hill & BS Turner (Eds.), ''The Penguin dictionary of sociology'' (4th ed.) (pp.&nbsp;36 – 40).

* {{Cite book|title=Profit Theory and Capitalism|author=Obrinsky, Mark|authorlink=Mark Obrinsky|publisher=University of Pennsylvania Press|url=http://www.questia.com/PM.qst?a=o&d=4995059|year=1983|pages=1}}

* [[Eric Wolf|Wolf, Eric]] (1982). ''[[Europe and the People Without History]]''. 1982.

* [[Ellen Meiksins Wood|Wood, Ellen Meiksins]] (2002) ''[http://books.google.co.uk/books?id=FZPyKjVguVoC The Origins of Capitalism: A Longer View]'', London: Verso, 2002.

* [[Thomas K. McCraw]], [http://www.themontrealreview.com/2009/The-current-crisis-and-the-essence-of-capitalism.php ''„The Current Crisis and the Essence of Capitalism“''], ''The Montreal Review'' (август 2011)

* [[Карл Маркс]], [http://www.esperanto.mv.ru/Marksismo/Kapital1/index.html К.Маркс „Капитал“ Том первый]

* [[Ойген фон Бьом-Баверк]], ''Капитал и прибыль. История и критика теорий процента на капитал''

* ''Ойген фон Бьом-Баверк, О.'' Критика теории Маркса:''. перПер. с нем. – Челябинск: [[Социум, издательство|Социум]]2002, 2002. – 283 с –. ISBN 5-901901-08-8.

* [[Милтън Фридман]]: [[Капитализм и свобода]], ([http://ptab1943.narod.ru/friedman_capitalismfreedom.html HTML„Капитализм и версиясвобода“])

* [[Макс Вебер]], [http://www.kara-murza.ru/books/Veber/index.html Макс Вебер „Протестантская этика и дух капитализма“]

* [[Йозеф Шумпетер]], [http://www.libertarium.ru/lib_capsocdem ''Капитализм, Социализм и Демократия:''. Пер. с англ. /Предисл. и общ. ред. В. С. Автономова.] – М.: Экономика, 1995., – 540 с. – (Экон. наследие) – ISBN 5-282-01415-7

* {{икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/programmes/p00545kv Capitalism] – BBC

* {{икона|en}} [httphttps://capitalism.columbia.edu/ Center on Capitalism and Society] – към [[ColumbiaКолумбийски университет|Колумбийския Universityуниверситет]]

* {{икона|en}} [http://capitalism.wfu.edu/ Center for the Study of Capitalism] –към [[WakeУниверситета ForestУейк University]]Форест

* {{икона|ru}} [http://tapemark.narod.ru/kommunizm/057.html Капитализм], Научный коммунизм: Словарь (1983) / Капитализм]

* [http://bibliofond.{{икона|ru/view.aspx?id=97536}} А. В. Харламенко, Е. Н. Харламенко. [http://bibliofond.ru/view.aspx?id=97536 О становлении капитализма как мировой системы], 2009

* ''[[Милтън Фридман]]''{{икона|en}} [http://www.youtube.com/watch?v=RWsx1X8PV_A ВидеоинтервюАлчността: [[Милтън Фридман]] за капитализма]{{икона|en}}, интервю на Фил Донахю, 1979, YouTube