Разлика между версии на „Памир“

No change in size ,  преди 1 година
 
== Историческа справка ==
Първото запознаване с високопланинската област Памир става през VІ – І в. пр. Хр. от индийски търговци и будистки монаси, а първите официални сведения за планината дават китайските пътешественици [[Джан Циен]] през 138 – 126 г. пр. Хр. и [[Сюен Дзан]] през 629 – 647 г. През средните векове множество китайски, индийски и европейски търговци преминават покрай непристъпните хребети на Памир, но никой не предприема опити за навлизане в недрата на планината. През '''1871''' г. руският географ [[Алексей Федченко]] предприема първото изследване във вътрешността на Памир, като изследва долното течение на река Муксу (лява съставяща на [[Вахш]]) и покрай десният ѝ бряг открива [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]]. През '''1873''' г. индийският пандит (млади и интелигентни индийски младежи на британска служба) Абдул Себхан първи проследява меридионалното течение на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]) и открива долните течения на десните ѝ притоци [[Гунт]] и [[Бартанг]]. През '''1878''' г. руският изследовател на [[Средна Азия]] [[Василий Ошанин]] навлиза в северозападните части на планината и открива хребетите [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] и [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] и огромния долинен ледник [[Федченко (ледник)|Федченко]]. Същата година друг известен руски изследовател на [[Средна Азия]] [[Николай Северцов]] изследва котловината на езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и части от Източен Памир и открива [[Рушански хребет|Рушанския хребет]]. През '''1881 – 1882''' г. руският астроном и топограф Алберт Едуардович Регел извършва астрономически наблюдения и топографски заснемания в Памир, като изследва [[Дарвазки хребет|Дарвазкия хребет]], меридионалвия участък на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] и десните ѝ притоци Ванч, [[Гунт]] и [[Бартанг]] и полага началото на откриването на хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]]. През '''1883''' г. руският геолог Дмитрий Лвович Иванов в Източен Памир и открива хребетите [[Сариколски хребет|Сариколски]], [[Музкол]], [[Североаличурски хребет|Североаличурски]], [[Южноаличурски хребет|Южноаличурски]] и [[Вахански хребет|Вахански]] и дава първите геоложки сведения за планината. През '''1884''' г. видния руски географ [[Григорий Грум-Гржимайло]] изследва северната част на [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]] и езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]], а през '''1887''' г. – средното течение на река [[Бартанг]] (Муксу) и южната маст на [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]]. През '''1886 – 1887''' г. английският пътешественик [[ФрансисФренсис ЙънгхъзбъндЙънгхъзбанд]] изследва южните части на Памир. През '''1904 – 1905''' г. руският алпинист, географ и глациолог [[Николай Корженевски]] изследва и картира голяма част от ледниците в Памир, а през '''1932''' г. извършва комплексни физикогеографски изследвания на котловината на езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и самото езеро.
 
Най-високата точка на Памир е връх [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m). До 1932 г. върхът няма име, от 1932 до 1962 г. се нарича Сталин, по името на [[Йосиф Сталин]], от 1962 до 1998 – [[Комунизъм (връх)|Комунизъм]]. Първото изкачване (от източната страна) е извършено от Евгени Абалаков през 1933 г. Югозападната стена на върха е изкачена за пръв път през 1968 г. от [[Едуард Мисловски]].