|
== Изображения ==
В Исляма и Юдаизма е строго забранено изобразяването на Бог, но сред Католиците и другите Църкви няма подобно нещо. Микеланджело ни е показал белобрадатия Старец като подсказка кой е той и как изглежда. От Откровение на Йоан, четем че и Господ е вече с бяла коса, отдясно на Отеца. Най-вероятно традициите в Юдаизма да не се рисува Бог стоят от там, че ако някой го види в човешки облик, ще си каже, че няма да му се кланя, че е просто човек и това го лимитира.
== Неточности в превода ==
Думата "Отец" е остаряла дума, която вече не се използва в съвременния българския език. Думата в оригиналния старогръцки текст на Новия Завет е πατηρ/патер и означава баща (татко в звателен падеж). В Библията се използва за всики бащи, а не само за Бога. Тенденцията при превод на Библията да се използват две думи: баща, когато се отнася за хода и отец, когато се отнася за Бога по никакъв начин не съответства на оригиналния текст. Доказателствата за това са много, но ето някои по-прости: Всички английски преводи на Библията използват само една и съща дума "Father": "Paul, an apostle, not of men, neither by man, but by Jesus Christ, and God the Father..." началото на Галатяни AKJV. Абсолютно идентично е положението с испанските преводи на Библията, където отново срещаме само една дума"Padre": "Pablo apóstol, no de los hombres, ni por hombre, sino por Jesu Cristo, y por Dios el Padre..." (същото място). Така може да се заключи, че българската богословско-преводаческа традиция не почива на никави факти, а на специфичното отношение на повечето народи да искат да отделят термините, които описват Бога и термините, които описват хората. Бог обаче иска да бъде разбран и затова обяснява всичко с обикновени думи, разбираеми дори за малки деца. Затова е много по-правилно да се казва Бог Баща, а не Отец.
[[Категория:Християнско богословие]]
|
