Иван Асен I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x тире, год.→г., интервал, кавички (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 25:
| майка=
}}
'''[[Цар]]''' '''Йоа̀н Асѐн I''' (често само '''Асен''', всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име; † [[1196]] в [[Велико Търново|Търновград]]), известен още с прозвището '''Белгу̀н''' (от предполагаем [[кумански език|кумански]] – мъдър, знаещ), е владетел, управлявал [[България]] от [[1190]] г. до [[1195]] г. Властва заедно с брат си [[Петър IV|Теодор-Петър]], който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията [[Асеневци]], под чието водачество [[България]] се освобождава от византийско господство.
 
== Характер на ИванЙоан Асен I ==
Цар ИванЙоан Асен I е описван като действен, решителен и войнствен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на [[Второто българско царство]]. Един премълчаван факт е, че явно цар ИванЙоан Асен I приличал по характер на малкия си брат [[Калоян]]. Много от фактите за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийския историк [[Никита Хониат]]<ref name="n">[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_2.htm Никита Хониат, „Царствование Алексея Комнина, брата Исаака Ангела“]</ref>. От там става известно, че освен решителен тактик, ИванЙоан Асен I бил безжалостен към врага – Никита Хониат го описва като горд и самонадеян, а липсата на милосърдие, огненият нрав станали причина за гибелта на този важен за България владетел.
 
== Възстановяване на българската държава ==
През [[1185]] г. под ръководството на Йоан Асен и Теодор в България избухва въстание. Според Никита Хониат причина за избухване на въстанието е отказът на император [[Исак II Ангел]] да зачисли братята в прониатските списъци. Есента на 1185 г. и началото на [[1186]] г. били успешни за въстаниците. Император [[Исак II Ангел]] предприема няколко похода срещу българите. През [[1187]] г. при поредния поход бива спрян при силната крепост [[Ловеч]] и след като обсадата не успява, бива принуден да сключи мир. Това означавало възобновяване на българската държава.
 
== Изграждане на независима българска църква ==
Ред 38:
 
== Трети кръстоносен поход ==
През [[1189]] г. предвождани от [[Фридрих I Барбароса]] германски рицари повеждат [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Йоан Асен I и Петър решават, че немският крал може да узакони статута на България. Поради тази причина те на два пъти предлагат военна помощ срещу [[Византия]] (въпреки че през [[1188]] г. в [[Нюрнберг]] е подписан договор, уреждащ преминаването на кръстоносците през Византия; отношенията между двете страни били силно изострени), в замяна на което Фридрих Барбароса трябвало да положи на главата на Петър IV короната на „гръцките императори“. Монархът отказал, а конфликтът с Византия бил уреден по мирен път. По-важното е, че отново се вижда стремежът за равенство и дори превъзходство над Византийската империя, подобно на това при [[Симеон I|Симеон]].
 
== Битката при Тревненския проход ==
През [[1190]] г. [[Исак II Ангел]] решава да заличи отново България от картата и предприема мащабен поход. Преминава през [[Стара планина]] и се насочва към [[Търново|Търновград]]. Двамата братя осъзнават, че не могат да се противопоставят на ромеите и напускат града. Те отиват при [[кумани]]те за помощ. Освен това изпращат в лагера на византийците лъже-дезертьор, който казва, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решава да се оттегли в [[Тракия]]. Докато армията му преминава през [[Тревненски проход|Тревненския проход]], попада в устроена от българите засада и бива посечена. През [[1190]] г. след битката в Тревненския проход Петър предава реалната власт на брат си, като запазва титлата си, но се оттегля в Преслав. Формално в страната се установява двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточава в ръцете на по-малкия брат.
 
== Военни действия в периода [[1191]] – [[1196]] ==
Ред 47:
През 1193 – 1194 г. български войски завземат [[Сердика (крепост)|Сердика]] и селищата по Горна [[Струма]], а през следващата година и важните крепости [[Сяр]], [[Струмица]], [[Амфиполис]] и много други градове и села по Долна Струма и [[Беломорие]]то.<ref name="Хониат2">Никита Хониат, „История“, 29. – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_049.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49]</ref> През [[1195]] г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. [[Йоан Рилски]] от [[София]] в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани [[Ниш]]ко, [[Поморавие]]то, [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] области.
 
== Смъртта на ИванЙоан Асен I ==
Йоан Асен I става жертва на заговор – бива убит от болярина [[Иванко]], който прави и опит да узурпира българския престол, но не получава обещаната от Византия подкрепа. Византийският хронист [[Никита Хониат]] описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт, като представя две обяснения за убийството на цар Йоан Асен от Иванко.<ref name="Хониат2" /> Никита Хониат е съвременник на събитията и много добре свързан с управленските кръгове във Византия, затова вероятно и двата предложени мотива за действитята на Иванко почиват на реални сведения и факти.
 
=== Първо обяснение на Никита Хониат с личен мотив ===
Основна причина според него е немилосърдието и жестокостта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попада един свещеник. Свещеникът започнал да моли ИванЙоан Асен да го пусне, показвайки че владее български език (Никита Хониат го нарича – влашки, както нарича и самия владетел). Царят обаче отказал, казвайки че е дал дума да не пуска на воля византиец (ромей) и смята, че византийците трябвало да се убиват, понеже според него това било угодно на Бога. Със сълзи на очи, свещеникът предрекъл, че тъй както ИванЙоан Асен I не оказал милост на беден човек близък до Бога (в качеството си на свещеник), така и Бог нямало да му окаже милост, и че скоро щял да настъпи краят на живота му, при това от насилствена смърт като на човек, вадещ меч срещу другите. Предсказанието на свещеника, доколкото можем да се доверим на тази история от византийския хронист, се сбъднало с голяма точност.
 
Иванко, който бил близък с царя и приличал на него по характер, имал тайна връзка със сестрата на жена му. Когато царят разбира, той се разгневява и започва да се кара на благоверната си, защо не му била разкрила по-рано за това.
 
С нетърпение ИванЙоан Асен I веднага разпорежда да призоват Иванко през нощта, а той от своя страна отговаря, че ще се появи на следващата сутрин. Обаче ИванЙоан Асен I разчита това като неуважение и заповядва повторно Иванко да се яви пред него без отлагане. Иванко веднага осъзнава за какво го вика ИванЙоан Асен I и се обръща за съвет към свои дворцови приятели и роднини. Те го посъветвали да препаше меч тайно в дрехата си. Ако ИванЙоан Асен I само смятал да го упреква и да му наложи поносимо наказание, те го посъветвали да изтърпи мъжки и стоически, да поиска прошка и да се подчини на волята на самодържеца. Ако ли не, то да се защитава и да убие жестокия владетел.
 
Иванко така и постъпил. Веднага станало ясно, че ИванЙоан Асен I явно нямал намерение да прощава понеже в яростта си посегнал към копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил ИванЙоан Асен I. След смъртта му, Иванко просто се възползва от ситуацията и завзема Търновград, търсейки помощ от Византия, с която да се противопостави на брата на убития цар – Петър IV.
 
=== Второ обяснение на Никита Хониат и византийска връзка ===
Ред 65:
 
== Семейство ==
Дълго време българските историци смятат, че ИванЙоан Асен I има само един брак, с царица [[Елена (Иван Асен I)|Елена (монахиня Евгения)]], от която има двама сина:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html#A2 ''The house of Aseniden''], genealogy.euweb.cz</ref>
* Цар [[Иван Асен II|Йоан Асен II]];
* Севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]].
 
При разкопки в средновековния град [[Червен (крепост)|Червен]] обаче е намерен надгробен паметник, на който е изписано: „''На...ден поставих кръст на жена си Мария, Асен цар на Търново...''“<ref>Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> Този надпис заедно с Бориловия синодик, където Елена е спомената като „''новата царица Елена''“, доказва, че [[Мария (Иван Асен I)|Мария]] е първата съпруга на цар ИванЙоан Асен I, от която по всяка вероятност е имал дъщеря на име Ана.
 
== Литература ==