Иван Асен I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире, год.→г., интервал, кавички (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
| майка=
}}
'''[[Цар]]''' '''Йоа̀н Асѐн I''' (често само '''Асен''', всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име; † [[1196]] в [[Велико Търново|Търновград]]), известен още с прозвището '''Белгу̀н''' (от предполагаем [[кумански език|кумански]] – мъдър, знаещ), е владетел, управлявал [[България]] от [[1190]] г. до [[1195]] г. Властва заедно с брат си [[Петър IV|Теодор-Петър]], който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията [[Асеневци]], под чието водачество [[България]] се освобождава от византийско господство.
== Характер на
Цар
== Възстановяване на българската държава ==
През [[1185]] г. под ръководството на Йоан Асен и Теодор в България избухва въстание. Според Никита Хониат причина за избухване на въстанието е отказът на император [[Исак II Ангел]] да зачисли братята в прониатските списъци. Есента на 1185 г. и началото на [[1186]] г. били успешни за въстаниците. Император [[Исак II Ангел]] предприема няколко похода срещу българите. През [[1187]] г. при поредния поход бива спрян при силната крепост [[Ловеч]] и след като обсадата не успява, бива принуден да сключи мир. Това означавало възобновяване на българската държава.
== Изграждане на независима българска църква ==
Ред 38:
== Трети кръстоносен поход ==
През [[1189]] г. предвождани от [[Фридрих I Барбароса]] германски рицари повеждат [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Йоан Асен I и Петър решават, че немският крал може да узакони статута на България. Поради тази причина те на два пъти предлагат военна помощ срещу [[Византия]] (въпреки че през [[1188]] г. в [[Нюрнберг]] е подписан договор, уреждащ преминаването на кръстоносците през Византия; отношенията между двете страни били силно изострени), в замяна на което Фридрих Барбароса трябвало да положи на главата на Петър IV короната на „гръцките императори“. Монархът отказал, а конфликтът с Византия бил уреден по мирен път. По-важното е, че отново се вижда стремежът за равенство и дори превъзходство над Византийската империя, подобно на това при [[Симеон I|Симеон]].
== Битката при Тревненския проход ==
През [[1190]] г. [[Исак II Ангел]] решава да заличи отново България от картата и предприема мащабен поход. Преминава през [[Стара планина]] и се насочва към [[Търново|Търновград]]. Двамата братя осъзнават, че не могат да се противопоставят на ромеите и напускат града. Те отиват при [[кумани]]те за помощ. Освен това изпращат в лагера на византийците лъже-дезертьор, който казва, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решава да се оттегли в [[Тракия]]. Докато армията му преминава през [[Тревненски проход|Тревненския проход]], попада в устроена от българите засада и бива посечена. През [[1190]] г. след битката в Тревненския проход Петър предава реалната власт на брат си, като запазва титлата си, но се оттегля в Преслав. Формално в страната се установява двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточава в ръцете на по-малкия брат.
== Военни действия в периода [[1191]] – [[1196]] ==
Ред 47:
През 1193 – 1194 г. български войски завземат [[Сердика (крепост)|Сердика]] и селищата по Горна [[Струма]], а през следващата година и важните крепости [[Сяр]], [[Струмица]], [[Амфиполис]] и много други градове и села по Долна Струма и [[Беломорие]]то.<ref name="Хониат2">Никита Хониат, „История“, 29. – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_049.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49]</ref> През [[1195]] г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. [[Йоан Рилски]] от [[София]] в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани [[Ниш]]ко, [[Поморавие]]то, [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] области.
== Смъртта на
Йоан Асен I става жертва на заговор – бива убит от болярина [[Иванко]], който прави и опит да узурпира българския престол, но не получава обещаната от Византия подкрепа. Византийският хронист [[Никита Хониат]] описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт, като представя две обяснения за убийството на цар Йоан Асен от Иванко.<ref name="Хониат2" /> Никита Хониат е съвременник на събитията и много добре свързан с управленските кръгове във Византия, затова вероятно и двата предложени мотива за действитята на Иванко почиват на реални сведения и факти.
=== Първо обяснение на Никита Хониат с личен мотив ===
Основна причина според него е немилосърдието и жестокостта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попада един свещеник. Свещеникът започнал да моли
Иванко, който бил близък с царя и приличал на него по характер, имал тайна връзка със сестрата на жена му. Когато царят разбира, той се разгневява и започва да се кара на благоверната си, защо не му била разкрила по-рано за това.
С нетърпение
Иванко така и постъпил. Веднага станало ясно, че
=== Второ обяснение на Никита Хониат и византийска връзка ===
Ред 65:
== Семейство ==
Дълго време българските историци смятат, че
* Цар [[Иван Асен II|Йоан Асен II]];
* Севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]].
При разкопки в средновековния град [[Червен (крепост)|Червен]] обаче е намерен надгробен паметник, на който е изписано: „''На...ден поставих кръст на жена си Мария, Асен цар на Търново...''“<ref>Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> Този надпис заедно с Бориловия синодик, където Елена е спомената като „''новата царица Елена''“, доказва, че [[Мария (Иван Асен I)|Мария]] е първата съпруга на цар
== Литература ==
|