Гръцка военна хунта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
|||
Ред 62:
Когато танковете навлизат по улиците на Атина на 21 април легитимното правителство на Националния радикален съюз, на което Ралис е член иска от краля незабавно да мобилизира държавата срещу преврата. Той отказва да го направи и се заклева пред диктаторите, че тяхното правителство е легитимното, докато утвърждава, че „те са действали, за да спасят страната“.
Трима от лидерите на преврата посещават Константинос в неговата резиденция в Татой, която са обградили с танкове, предовратявайки все опит за съпротива. Кралят се кара с полковниците и отначало ги отхвърля, заповядвайки им да се завърнат със Спандидакис. По-късно през деня краля отива до Министерството на националната отбрана, разположена на север от центъра на Атина, където се събират всички лидери на преврата. Кралят води дискусия с Канелопулос, който е задържан там и с други водещи генерали. Това е безсмислено упражнение, тъй като Канелопулос е затворник и генералите нямат реална власт, както е видно от виковете на по-ниските и средни по ранг офицери, отказващи да се подчинят на заповедите и искащи ново правителство начело
Кралят накрая отстъпва и решава да сътрудничи, заявявайки, че до този ден, той е бил изолиран и не е знаел какво друго да прави. Оттогава заявява, че се е опитвал да спечели време, за да организира контрапреврат и да отхвърли Хунтата. Той организира такъв контрапреврат, обаче фактът, че новото правителство има легални права, които са му дадени от законен държавен глава, играе важна роля в успеха на преврата. Кралят по-късно ще съжалява горчиво за своето решение. За много гърци то служи, за да го идентифицира незаличимо в тяхната памет с преврата и определено играе важна роля в крайното решение да се изостави монархията на референдума през 1974 година.
Ред 171:
==== Земеделие ====
Фермерите са естествен електорат на Пападопулос и е по-вероятно да го подкрепят, виждайки, че той също като тях има селски корен. Той усъвършенства отношенията с тях, като ги нарича ласкаво „гръбнакът на народа“ ({{lang|el|η ραχοκοκαλιά του λαού}}) и отменя всички земеделски заеми.<ref name="Google Book">[http://books.google.com/books?id=XE97ryf8noAC&pg=PA11&lpg=PA11&dq=contradictions+Papadopoulos+dictatorship&source=web&ots=uMypQ1vfJJ&sig=xuBkuKHjvMrKABa13mxIhq4WA7s&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=3&ct=result#PPA12,M1 Recent Social Trends in France, 1960 – 1990] Цитат от Michel Forsé: „В допълнение на отписването на земеделски дългове, постепенното премахване на твърдата парична политика и осигуряването на кредици за опортюнистични инвестиции създават климат на икономическа еуфория (главно между 1970 – 1973). Въпреки това начина по който заемите се осигуряват и тяхната неконтролируемо използване представлява въвеждане в процеса на деиндустриализация, който започва с периода на Йоанидис. Колапса на диктатурата, поради националистическата ярост на последния период, периода на Йоанидис, води до колапс на натрапчивите междусистемни връзки на сила, които гражданската война и нейните последствия са оформили.“ p. 12 ISBN 0-7735-0887-2 <br />
also Recent Social Trends in Greece, 1960 – 2000 By Dimitris Charalambis, Laura Maratou-Alipranti, Andromachi Hadjiyanni Translated by Dimitris Charalambis, Laura Maratou-Alipranti, Andromachi Hadjiyanni Contributor Dimitris Charalambis, Laura Maratou-Alipranti, Andromachi Hadjiyanni Published by McGill-Queen's Press – MQUP, 2004 ISBN 978-0-7735-2202-2, 701 pages. Посетен на 15 август 2008</ref> Освен това се настоява за насърчаване на, но не изцяло поради страх от реакция на средната класа, религията и патриотизма, а Пападопулос по-нататък се обръща към простите идеали на земеделска Гърция и засилва своя образ като водач на хората сред фермерите, които имат склонност да се подиграват на средната класа. Нещо повече, режима прокарва политика на икономическо развитие в селските райони, които са били в повечето случаи са били пренебрегвани от предишните правителства, които се фокусират най-вече върху градското индустриално развитие.
| |||