Георге Апостол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
разширение |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Георге Апостол
Line 8 ⟶ 7:
}}
'''Георге Апостол''' ({{lang|ro|Gheorghe Apostol}}) е виден [[политик]] от [[Румънската комунистическа партия]] (РКП).
== Биография ==
Роден е на [[16 май]] [[1913]] година в село [[Тудор Владимиреску (село)|Тудор Владимиреску]] край [[Галац]]. През 1932 година се запознава с комуниста [[Георге Георгиу-Деж]] и се включва в нелегалното комунистическо движение, за което е арестуван многократно и осъждан.▼
Роден е на [[16 май]] [[1913]] година в село [[Тудор Владимиреску (село)|Тудор Владимиреску]] край [[Галац]]. Работи в железниците.
▲
След идването на власт на комунистите през 1944 година Апостол е сред близките сътрудници на Г. Георгиу-Деж, в така наречената Затворническа фракция, която се бори против Московската фракция на [[Ана Паукер]]. Член е на Политбюро на Централния комитет на РКП от 1948 до 1969 г. Заедно с лидера Георгиу-Деж се противопоставя на започналата в [[Съветския съюз]] [[десталинизация]] през 1953 година.
Председател е на националната Обща конфедерация на труда (''Confederaţiei Generale a Muncii'') от 1945 до 1952 г. Като член на парламента е председател на Великото народно събрание на Румънската народна република през 1948, 1950 – 1951, 1952 г. От 1952 до 1954 г. е заместник министър-председател, като междувременно е министър на селското стопанство (1953 – 1954).
Г. Апостол е избран за първи секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия на мястото на Георгиу-Деж през 1954 г.
След избирането на [[Николае Чаушеску]] за първи секретар на ЦК на РКП Апостол става негов последователев противник и критик от леви позиции. Чаушеску последователно понижава статута му.
Г. Апостол е председател на Централния съвет на синдикатите (''Consiliului Central al Sindicatelor'') от 1955 до 1961 г. После пак е вицепремиер от 1961 до 1967 г. и отново начело на синдикатите (1967 – 1969). Председател е на Държавния комитет по материалните резервеот 1969 дж 13 марта 1975 г., когато е снет от длъжността за „отклонения от морала“.
Дълги години – от 1977 до 1988 г., е посланик в [[Латинска Америка]]: в [[Аржентина]] и [[Уругвай]], после в [[Бразилия]].
След завръщането си (1988) в Румъния с 5 други ветерани на РКП и дисиденти съставя открито писмо, т.нар. „писмо на шестимата“. В него обвиняват президента в нарушения на правата на човека. На 11 март 1989 г. е прочетено по радиостанциите Свободна Европа и Гласът на Америка. Апостол е поставен под домашен арест и често е викан за разпит.
Освободен е след революцията от 1989 г. Възприема революцията негативно. Заедно с бившия премиер Илие Вердец основава крайно лявата Социалистическа партия на труда през 1990 г.
Георге Апостол умира на възраст 97 години в [[Букурещ]] на [[21 август]] [[2010]] г.<ref>{{cite news|url= https://mobile.nytimes.com/2010/08/27/world/europe/27apostol.html?referer=https://www.google.com/|title=Gheorghe Apostol, Critic of Romania’s Ceausescu, Dies at 97|last=[[Associated Press]]|date=August 26, 2010|work=[[New York Times]]|accessdate=20 July 2017}}</ref>
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Апостол, Георге}}
[[Категория:Починали в Букурещ]]
[[Категория:Председатели на парламенти]]
[[Категория:Вицепремиери на Румъния]]
[[Категория:Румънски министри]]
[[Категория:Румънски министри]]
[[Категория:Румънски политици]]
[[Категория:Румънски комунисти]]
[[Категория:Посланици на Румъния]]
[[Категория:Посланици в Аржентина]]
[[Категория:Посланици в Уругвай]]
[[Категория:Посланици в Бразилия]]
[[Категория:
[[Категория:Дисиденти]]
| |||