Алкохол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Creptone (беседа | приноси)
Ред 3:
[[Файл:Alcohol general.svg|250п|мини|Схематично представяне на функционалната хидроксилна група (OH) в молекулата на алкохола]]
 
Слушай сега моето момиче, Алиса :DDD, Понякога значи всеки ден <3 <3
'''Алкохолите''' ({{lang|ar|на=от|الكحل}}, ''ал-кохл'', „[[кухл]]“) са [[органично съединение|органични]] [[химично съединение|химични съединения]], съдържащи една или повече [[хидроксил]]ни [[Функционална група|групи]] (-[[кислород|O]][[водород|H]]), свързани с атом на [[въглерод]]а, който от своя страна обикновено е свързан с други въглеродни или [[водород]]ни атоми. Могат да се разглеждат като получени от [[въглеводород]]и, при които един или повече водородни атоми са заместени с хидроксилна група.
 
Към алкохолите се причисляват широк кръг съединения, сред които особено място заемат простите едновалентни алифатни алкохоли с обща формула C<sub>n</sub>H<sub>2n+1</sub>OH. В тази група алкохолите с n от 1 до 4 са течности с приятна миризма, от 4 до 11 – течности с неприятна гранлива миризма, а над 12 – твърди вещества без мирис. Съединението с n = 2 е [[етанол]]ът, който има [[депресант]]но [[Наркотично вещество|психоактивно действие]] върху хората и се съдържа в [[Алкохолна напитка|алкохолните напитки]]. Поради широкото му разпространение в ежедневието, в разговорния език обикновено под алкохол се разбира именно етанол.
 
== Исторически сведения ==
Първият открит и употребяван от човека алкохол е [[етанол]]ът. В природата етанол и други алкохоли се получават по естествен път в процеса на [[ферментация]]та на [[захар]]ите, които се съдържат в [[плод]]овете, под въздействието на различни видове [[дрожди]], най-често от род [[Saccharomyces]]. При концентрация на алкохол в [[Субстрат (химия)|субстрата]] над 15% дрождите започват да умират и поради тази причина е '''невъзможно да се получи по естествен път алкохол с концентрация над 17%.'''<ref>{{cite book |title=Наркотиците |last=Караджов |first=Юлиян |year=2001 |publisher=Дилок |location=София |isbn=954-9994-04-Х |pages=262 }}</ref>
 
Арабското название „''ал-кохл''“ в превод означава „''дух на виното''“. Латинският превод на това название – „''Spiritus vini''“ се пренася в [[Европа]] през [[Средновековие]]то и остава като [[синоним]] на етанола в медицинската [[номенклатура]].
 
[[Етимология]]та на названието „''алкохол''“ е свързана с първия метод за получаване на концентриран природен алкохол – [[дестилация]]та на [[вино]]. Развитието на познатите днес инсталации, състоящи се от съд за дестилация и [[хладник]] ([[колектор]]) започва през 8 – 9 век от [[Персия|персийски]] и арабски химици. Конструкцията на алкохолния дестилатор, наречен по-късно „аламбик“, е описана за пръв път от Хабир Ибн Хаям (721 – 815). През Средновековието името му в Европа се изписва с латински букви като „Гебер“. Първоначално процесът на дестилация се пазел в дълбока тайна. [[Алхимия|Алхимикът]] Алберт Велики го описва подробно през 13 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bacchus.bg/show/index.php?storyid=787811 |заглавие=Дестилацията в историята |достъп_ден_месец=01.01. |достъп_година=2014 |фамилно_име=Маринова |първо_име=Веселина |дата=1 октомври 2006 |труд=Бакхус }}</ref>
 
== Номенклатура ==
В [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|системата за наименования на IUPAC]] имената на алкохолите се образуват, като към името на съответния [[алкан]] се добави наставката ''-ол'',<ref name = reusch-alcohols>{{cite web | first = William | last = Reusch | work = VirtualText of Organic Chemistry | title = Alcohols | url = http://www.cem.msu.edu/~reusch/VirtualText/alcohol1.htm#alcnom | accessdate = 14 септември 2007 | lang = en }}</ref> например [[метан]]/[[метанол]]. При поливалентните алкохоли, в които присъства повече от една хидроксилна група, преди това се добавя наставка, означаваща броя на тези групи, например [[пропантриол]] за тривалентния алкохол на [[пропан]]а.
 
<gallery widths="150px">
Файл:Methane-CRC-MW-3D-balls.png|Алканът метан (CH<sub>4</sub>) е образуван въглероден атом, свързан с 4 водородни атома
Файл:Methanol-3D-balls.png|Алкохолът метанол (CH<sub>3</sub>OH) е подобен на метана, но един от водородните атоми е заменен с хидроксилна група
Line 25 ⟶ 16:
Когато това е необходимо, положението на хидроксилните групи се означава с едно или повече числа, разположени преди наставките и оградени с тирета. Числата обозначават мястото във веригата на въглеродния атом, с който е свързана хидроксилната група, например [[пропан-1-ол]] за CH<sub>3</sub>CH<sub>2</sub>CH<sub>2</sub>OH и [[пропан-2-ол]] за CH<sub>3</sub>CH(OH)CH<sub>3</sub>. При поливалентните алкохоли числата, съответстващи на отделните хидроксилни групи се отделят със запетаи, например [[пропан-1,2,3-триол]]. Понякога числата се изписват преди основното име – 1-пропанол, 2-пропанол, вместо пропан-1-ол, пропан-2-ол.
 
<gallery widths="150px">
Файл:Propan-1-ol-3D-balls.png|При пропил-1-ола хидроксилната група е свързана с първия въглероден атом във веригата
Файл:Isopropanol-3D-balls.png|При пропил-2-ола хидроксилната група е свързана с втория въглероден атом във веригата
Line 96 ⟶ 87:
В зависимост от броя на въглеродните атоми, свързани с въглеродният атом, към който е прикрепена хидроксилната група, алкохолите се разделят на първични, вторични и третични. Първичните алкохоли имат обща формула RCH<sub>2</sub>OH, вторичните – RR'CHOH, а третичните – RR'R"COH, където R, R' и R" са [[алкил]]ни групи. При окисление на първичните алхохоли се получават [[алдехид]]и, а при окисление на вторичните алкохоли се получават [[кетон]]и.
 
<gallery widths="150px">
Файл:Ethanol-3D-balls.png|[[Етанол]]ът (C<sub>2</sub>H<sub>5</sub>OH) е първичен алкохол
Файл:Cyclohexanol-3D-balls.png|[[Циклохексанол]]ът (C<sub>6</sub>H<sub>11</sub>OH) е вторичен алкохол
Line 104 ⟶ 95:
Алкохолите с една хидроксилна група се наричат моновалентни, с две или повече – двувалентни, тривалентни, поливалентни. Примери за моновалентни (едновалентни) алкохоли са [[метанол]], етанол, [[пропанол]], [[бутан-1-ол]]. Двувалентен алкохол е [[етиленгликол|етан-1,2-диолът]] (етиленгликол), а тривалентен – [[Глицерин|пропан-1,2,3-триолът]] (глицерин).
 
<gallery widths="150px">
Файл:Butan-1-ol-3D-balls.png|[[Бутан-1-ол]]ът (C<sub>4</sub>H<sub>9</sub>OH) е едновалентен алкохол
Файл:Ethylene-glycol-3D-balls.png|[[Етиленгликол|Етан-1,2-диолът]] (C<sub>2</sub>H<sub>5</sub>(OH)<sub>2</sub>) е двувалентен алкохол
Line 113 ⟶ 104:
Както и останалите органични съединения, алкохолите се разделят на [[Ароматно съединение|ароматни]] и [[Алифатно съединение|алифатни]], в зависимост от вида на въглеводородния остатък. При ароматните алкохоли присъстват устойчиви [[Ароматичност|ароматни пръстени]], а при алифатните – не.
 
<gallery widths="150px">
Файл:Geraniol-3D-balls-B.png|[[Гераниол]]ът (C<sub>10</sub>H<sub>17</sub>OH) е алифатен алкохол
Файл:Phenol-3D-balls.png|[[Фенол]]ът (C<sub>6</sub>H<sub>5</sub>OH) е ароматен алкохол