Чорлу: Разлика между версии

| население = 262. 862

| пощенски-код = 59860- – 1

За историята и състоянието на Чорлу през 1762 г. споменава [[Руджер Йосип Бошкович]]. Тогава там живели около 3000 турци, 250 гръцки семейства, 100 [[арменци]] и 10 [[евреи]]. Имало е 3 джамии, гръцка и арменска черкви, [[медресе]] и хан (страноприемница) <ref>Руджер Йосип Бошкович, "Дневник„Дневник на едно пътуване"пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 22</ref>.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година 5 души от Чорлу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.</ref> В 21 век Чорлу е съвременен промишлен град на територията на който се намират многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. В града живеят и работят много преселници от България.

* {{флагче|България}} Иван Христов Танев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 689.</ref>

* {{флагче|България}} Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.</ref>

* {{флагче|България}} Кочо Гараев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд<ref name="moo.139">„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 139.</ref>

* {{флагче|Армения}} {{флагче|България}} Манук Авдикян (Авдукян), 24 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, Серска чета, 15 щипска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.</ref>