Протестантство: Разлика между версии

{{християнство}}

 

 

 

== Определение и произход на термина ==

Първоначално терминът „протестантство“ или „протестантизъм“ е означавал „да бъдеш свидетел“, а не „да си срещу нещо“, както е общоприетата съвременна всекидневна интерпретация на думата, която сякаш говори за някаква демонстрация срещу нещо. В противовес на това латинската представка ''„pro“'' се превежда като „за“. Латинското прилагателно ''„protestans“'' се отнася до човек, който свидетелства публично или някой, който доказва нещо или протестира (и от тук негативното и двусмислено значение на думата „демонстратор“ – някой, който показва или изявява, или някой, който протестира или се противопоставя). През ранните дни на [[Реформация]]та терминът „протестант“ се използва в съвсем тесен смисъл за група владетели и имперски градове, взели участие в [[Райхстаг (институция)|народното събрание]] в град [[Шпайер]], които през [[1529]] протестират срещу [[Вормски едикт|Вормския едикт]], забраняващ лутеранското учение в [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]].

:Протестантите характеризирали догмата за наместничеството на папата като Христов представител на църквата на земята, концепцията за свръхдлъжните дела и католическата идея за съкровището от заслуги на светиите, като отричане на библейската идея, че Христос е ''единственият'' посредник между Бог и човека. Поради [[грехопадение]]то, човекът е отделен от Бог и има нужда от Спасител и Изкупител в лицето на [[Господ]] [[Исус Христос]]. [[Грях|Грехът]] е нанесъл трайна повреда у човека и поради това е необходима Божията инициатива за човешкото [[изкупление]] и [[спасение]]. Човекът не просто е кривнал от правия път, но между него и Бог съществува пропаст, която човекът е неспособен да преодолее. Без тази инициатива Божият гняв остава върху човека и той е обречен на гибел. Но Бог е поел инициативата при [[Въплъщение]]то на Исус Христос за спасението на човечеството и сега спасението е дар.

 

:Протестантите вярвали, че [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] е прикрила учението на [[Библия]]та и е подценила нейния авторитет, като счита църковната традиция и авторитета на [[папа]]та за непогрешими, независимо дали този авторитет влиза в противоречие със [[Библия|Светото писание]]. Според [[Реформация|реформаторите]] Светото писание, или Библията, е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и [[църква (институция)|Църквата]]. Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. Поради това всеки вярващ трябва да я изучава и прилага в живота си и да се стреми към все по-голямо задълбочаване в нейните учения. Тази [[доктрина]] предполага, че Библията е достатъчно ясна в своето учение и че може да тълкува също сама себе си. Съществуват вариации по отношение на значението на термините „непогрешимост“ и „боговдъхновеност“, но най-общо те удостоверяват нейния Божествен произход и безгрешността на нейното учение.

 

:Протестантите характеризирали римокатолическата концепция за свръхдлъжните дела, самоналоженото наказание, отслужването на меса или [[литургия]] за мъртвите, съкровището със заслугите на светиите и мъчениците, изповедта пред [[свещеник]] и [[чистилище]]то, като упование на някакви други средства за оправдание като добавка към вярата в Исус и неговото дело за изкупление на [[Голгота|Голготския]] кръст.

 

:Римокатолическият възглед за спасението бил считан от протестантите като смесица от разчитане на благодатта на Бога и увереността в заслугите на нечии дела, проявявани с любов. Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез [[Свети Дух|Светия Дух]] според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека ([[Послание към Ефесяните|Еф]]. 2:8 – 9). Те са естествен плод на вярата (според [[апостол Яков]]). Човек се спасява поради вярата си в Исус Христос, а не поради нивото на добрите дела в живота си. Но без добрите дела няма доказателство за духовна промяна у човека и няма видимо доказателство, че този човек наистина е положил вярата си в Исус Христос за спасение и се е покаял истински за греховете си. Но спасението е само началото на християнския живот, а крайната точка е уподобяването на образа на Исус Христос.

 

Протестантските общности са разпространени главно в Северна и Средна [[Европа]], [[САЩ]], [[Южна Америка]], [[Африка]], [[Австралия]], части от Азия ([[Южна Корея]], [[Китай]]). В България са представени сравнително слабо (около 0,7% от българското население). Първата протестантска църква в България е Евангелската съборна (конгрешанска) църква в [[Банско]].

 

 

В протестантската мисъл всеки вярващ в Бог и в Господ [[Исус Христос]] човек и в боговдъхновеността на Библията, който наистина се е покаял за греховете си и е приел в сърцето си господството на Исус Христос, е християнин. В този смисъл християнството се счита не като религиозна принадлежност към едно изповедание, но като една лична и интимна връзка със Спасителя – Господ Исус Христос. Горното определение за християнин определя и църквата като едно единство от вярващи в Исус Христос, наречено в Библията „Христовото тяло“. В това отношение протестантството прави сериозно разграничение между видимата (административна единица) църква и невидимата (духовна единица) църква. Според това определение само истински повярвалите в Христос са част от невидимата църква. В този смисъл протестантството е инклузивно – включва към „Христовото тяло“ вярващи от всякакви християнски изповедания.

 

=== Петдесятничество (XX в.) ===

 

=== Модернизъм (XX в.) ===

== Основни богословски различия между протестанството, православието и католицизма ==

=== Първородният грях ===

 

=== Преданието ===

 

=== Тайнствата в църквата ===

 

=== Йерархията в църквата ===