Протестантство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавих информация за 5те соли в увода, поправих дребни правописни грешки
Редакция без резюме
Ред 9:
 
Изповеданията, които се считат за протестантски, имат здрави корени в Протестантската [[реформация]] в Европа през XVI век.
 
<br />
== Определение и произход на термина ==
Първоначално терминът „протестантство“ или „протестантизъм“ е означавал „да бъдеш свидетел“, а не „да си срещу нещо“, както е общоприетата съвременна всекидневна интерпретация на думата, която сякаш говори за някаква демонстрация срещу нещо. В противовес на това латинската представка ''„pro“'' се превежда като „за“. Латинското прилагателно ''„protestans“'' се отнася до човек, който свидетелства публично или някой, който доказва нещо или протестира (и от тук негативното и двусмислено значение на думата „демонстратор“ – някой, който показва или изявява, или някой, който протестира или се противопоставя). През ранните дни на [[Реформация]]та терминът „протестант“ се използва в съвсем тесен смисъл за група владетели и имперски градове, взели участие в [[Райхстаг (институция)|народното събрание]] в град [[Шпайер]], които през [[1529]] протестират срещу [[Вормски едикт|Вормския едикт]], забраняващ лутеранското учение в [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]].
Line 18 ⟶ 20:
=== Петте лозунга или сола ===
Съществуват пет лозунга, или „сола“<ref>Произлиза от латинската дума ''sola'', която означава „само, сам“.</ref>, четири от които са представени тук. Петият лозунг е създаден, за да подчертае останалите четири – ''[[Soli Deo gloria]]'' („само на Бог да бъде славата“). Тези лозунги станали сплотяващи възгласи, които се докосвали до разрешението на проблемите, които реформаторите вярвали, че са идентифицирали.
 
<br />
 
* '''Само Христос''' (лат. ''Solus Christus'')
Line 25 ⟶ 29:
:Протестантите вярвали, че [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] е прикрила учението на [[Библия]]та и е подценила нейния авторитет, като счита църковната традиция и авторитета на [[папа]]та за непогрешими, независимо дали този авторитет влиза в противоречие със [[Библия|Светото писание]]. Според [[Реформация|реформаторите]] Светото писание, или Библията, е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и [[църква (институция)|Църквата]]. Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. Поради това всеки вярващ трябва да я изучава и прилага в живота си и да се стреми към все по-голямо задълбочаване в нейните учения. Тази [[доктрина]] предполага, че Библията е достатъчно ясна в своето учение и че може да тълкува също сама себе си. Съществуват вариации по отношение на значението на термините „непогрешимост“ и „боговдъхновеност“, но най-общо те удостоверяват нейния Божествен произход и безгрешността на нейното учение.
 
*'''''Само чрез вяра''''' (лат. ''Sola fide'')
:Протестантите характеризирали римокатолическата концепция за свръхдлъжните дела, самоналоженото наказание, отслужването на меса или [[литургия]] за мъртвите, съкровището със заслугите на светиите и мъчениците, изповедта пред [[свещеник]] и [[чистилище]]то, като упование на някакви други средства за оправдание като добавка към вярата в Исус и неговото дело за изкупление на [[Голгота|Голготския]] кръст.
 
*'''Само по благодат''' (лат. ''Sola gratia'')
:Римокатолическият възглед за спасението бил считан от протестантите като смесица от разчитане на благодатта на Бога и увереността в заслугите на нечии дела, проявявани с любов. Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез [[Свети Дух|Светия Дух]] според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека ([[Послание към Ефесяните|Еф]]. 2:8 – 9). Те са естествен плод на вярата (според [[апостол Яков]]). Човек се спасява поради вярата си в Исус Христос, а не поради нивото на добрите дела в живота си. Но без добрите дела няма доказателство за духовна промяна у човека и няма видимо доказателство, че този човек наистина е положил вярата си в Исус Христос за спасение и се е покаял истински за греховете си. Но спасението е само началото на християнския живот, а крайната точка е уподобяването на образа на Исус Христос.
:
 
В [[Теология|богословско]] отношение, протестантското движение започнало да се разделя на няколко клона към средата и края на 16 век. Една от основните точки на разделение били различните възгледи за [[Господна вечеря|Господната вечеря]] (евхаристията или причастието).