Кировска област: Разлика между версии

Кировска област се намира в източната част на [[Европейска Русия]], в [[Приволжски федерален окръг]]. На север граничи с [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], на изток – с [[Пермски край]], на югоизток – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на юг – с [[Република Татарстан]], на югозапад – с [[Република Марий Ел]] и на запад – с [[Нижегородска област|Нижегородска]], [[Костромска област|Костромска]] и [[Вологодска област]]. В тези си граници заема площ от 120 374 km² (30-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,7% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article061432.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област]</ref>

Кировска област е разположена в източната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до '''337 m''' – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките [[Волга]] и [[Северна Двина]]. По течението на река [[Вятка (река)|Вятка]] са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.<ref name="bse"></ref>

Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 &nbsp;°C, средна юлска температура от 17 до 19 &nbsp;°C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 &nbsp;°C) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.<ref name="bse"></ref>

В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река [[Волга]] (около 90% от територията на областта), вливаща се в [[Каспийско море]] и на река [[Северна Двина]] (около 10%), вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. Към водосборния басейн на [[Волга]] принадлежи нейния най-голям приток река [[Кама (река)|Кама]], която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река [[Вятка (река)|Вятка]] (десен приток на [[Кама (река)|Кама]]) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, [[Чепца]], Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река [[Ветлуга]] (ляв приток на [[Волга]]). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река [[Северна Двина]]. От тук води началото си и протича дясната съставяща на [[Северна Двина]], река [[Юг (река)|Юг]] с десния си приток [[Луза (река)|Луза]], а на североизток извира река Сисола, ляв приток на [[Вичегда]], която е десен приток на [[Северна Двина]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2556/Кировская_область «Вода России» – Кировска област]</ref>

Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).<ref name="water"></ref>

В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km², в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река [[Вятка (река)|Вятка]], като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km²) на река Белая Холуница, ляв приток на [[Вятка (река)|Вятка]]. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km², като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.<ref name="water"></ref>

Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река [[Вятка (река)|Вятка]], в южните части на областта – сиви горски почви (7%).<ref name="bse"></ref>

Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m³), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река [[Вятка (река)|Вятка]] и нейните притоци.<ref name="bse"></ref>

Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.<ref name="bse"></ref>