Ленинградска област: Разлика между версии

Ленинградска област се намира в северозападната част на [[Европейска Русия]] в [[Северозападен федерален окръг|Северозападния федерален окръг]]. На северозапад граничи с [[Финландия]], на север – с [[Република Карелия]], на изток – с [[Вологодска област]], на юг – с [[Новгородска област]], на югозапад – с [[Псковска област]] и на запад – с [[Естония]] и [[Балтийско море]]. В централната ѝ част, като анклав е разположен град [[Санкт Петербург]], който е със статут на [[Градове от федерално значение на Руската федерация|град от федерално значение]] – самостоятелен субект на [[Русия|Руската Федерация]]. В тези си граници заема площ от 83 908 km² (39-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,49% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article069521.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ленинградска област]</ref>

Областта е разположена в северозападната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], по крайбрежието на [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]]. Бреговата линия на [[Фински залив|Финския залив]] (330 km) е слабо разчленена, с изключение на района на Виборгския залив, а на юг за разположени големите Копорски, Нарвски и Лужки заливи. Релефът е равнинен с ясно изразени следи от бившия континентален ледник. Голяма част от областта е заета от низини: Виборгска, Приозерска, Вуоксинска, Свирска, Приладожка, Предглинтова, Плюска, Лужка, Волховска и Тихвинска. Южно от [[Фински залив|Финския залив]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] се простира високия до 40 – 60 m Балтийско-Ладожки отстъп, т.н. глинт, явяващ се бряг на древно море. На юг от него е разположено Ордовикското плато, в пределите на което се намира Ижорското възвишение (168 m) и други по-малки. Освен това в предлите на областта попадат части от други възвишения: североизточната част на Лужкото възвишение (до 140 m), Вепсовско възвишение (около 300 m), Тихвински рид, Лемболовско възвишение (до 200 m) и отделни малки височини около Ленинград: Пулковска, Перголовска и др.<ref name="bse"></ref>

Климатът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11 &nbsp;°C, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5 &nbsp;°C. Територията на областта попада в зоната на високо овлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (минимална денонощна температура 5 &nbsp;°C) е 150 – 170 дни.<ref name="bse"></ref>

В Ленинградска област има над 25,1 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 50 хил.km, като 95% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на [[Балтийско море]], а крайните югоизточни райони (5%) – към водосборния басейн на река [[Волга]]. Главна река в областта е [[Нева]], изтичаща от [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] и вливаща се във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]]. Към нейния водосборен басейн са големите реки: [[Вуокса (река)|Вуокса]], [[Волхов (река)|Волхов]], Сяс и [[Свир]], вливащи се в [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]]. В [[Балтийско море]] се вливат и реките [[Нарва]] (в Нарвския залив) и Луга (в Лужкия залив). Подхранването на реките в Ленинградска област е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове (предимно през есента) и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември – декември, а се размразяват през април – май.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2530/Ленинградская_область «Вода России» – Ленинградска област]</ref>

На територията на областта има над 6,8 хил. езера с обща площ около 12,1 хил. km² (езерност 14,42%), в т.ч. около 3,13 хил. езера с площ над 10 дка. Те са разположени неравномерно. Най-много са в северозападната част на региона, където са концентрирани и най-големите. на изток също има много езера, но са предимно малки, а в югозападната част са малко, но са сравнително големи. Голяма част от езерата са с ледников произход, а най-големите [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и [[Онежко езеро|Онежкото езеро]] са с ледниково-тектонски произход. По долините на големите реки са разположени крайречни езера, а средблатните масиви – блатни езера. По крайбрежието на [[Фински залив|Финския залив]] има множество лагунни езера със солена вода, а в източните части на областта – временни карстови езера. Много от езерата са съединен едно с друго с тесни протоци, образуващи езерно-речни системи. На територията на Ленинградска област е разположена южната част (около 55%) на най-голямото европейско езеро – [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и югозападната част (около 1,6%) на [[Онежко езеро|Онежкото езеро]]. Други по-големи езера са [[Вуокса (езеро)|Вуокса]] и Отрадно на [[Карелски провлак|Карелския провлак]]. Най-големите изкуствени водоеми са Нарвското на река [[Нарва]] и Верхнесвирското водохранилище на река [[Свир]], което включва в себе си цялото [[Онежко езеро]].<ref name="water"></ref>

Блатата и заблатените земи заемат 9,89% от нейната територия – 8299 km² и са групирани в пет блатни региона: Мшинска блатна система, Берьозови острови във [[Фински залив|Финския залив]], Кургалския полуостров на [[Фински залив|Финския залив]], Свирския залив на [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] и южното крайбрежие на [[Фински залив|Финския залив]].<ref name="water"></ref>

Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн. m³.<ref name="bse"></ref>

[[Файл:Len region map.gif|thumbмини|400 px|Административно-териториално деление на Ленинградска област]]