Северна Осетия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м fixlink |
||
Ред 41:
== Географска характеристика ==
Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на [[Голям Кавказ]], в югозападната част на [[Руската Федерация]]. На запад граничи с [[Кабардино-Балкария|Република Кабардино-Балкария]], на север – със [[Ставрополски край]], на североизток – с [[Чечения|Република Чечения]], на изток – с [[Ингушетия|Република Ингушетия]] и на юг – с [[Грузия]] и [[Южна Осетия]]. В тези си граници заема площ от 7987 km<sup>2</sup> (80-то място по големина в [[Русия]], 0,05% от територията).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article100650.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Северна Осетия]</ref>
На юг, по границата с [[Грузия]] и [[Южна Осетия]] се издига Главния (Вододелен) хребет на [[Голям Кавказ]] със своите Странични хребети, издигащи се над 4000 m (връх '''[[Казбек]] 5033 m''' – на границата с [[Грузия]], Джимара 4780 m, Уилпата 4679 m, Тепли 4431 m). Между Главния (Вододелен) хребет и 4-те Странични хребети са разположени 3 котловини: Закинска, Зарамагска и Горнодигорска. На север от тях са простират Предните хребети на [[Голям Кавказ]] (Скалисти, Пасбищен и др.) с много по-ниска височина и представляват типични куести – с полегати южни и стръмни северни склонове. Централните части на републиката са заети от Осетинската и Кабардинската наклонени равнини, а северно от тях са ниските Сунженски и Терски хребети. Северно от последните в най-северната част на страната се простира плоската Моздокска равнина (южната част на Терско-Кумската низина).<ref name="bse"/>
Ред 49:
Намира се в умерения климатичен пояс с ясно изразена планинска зонираност. На Моздокската равнина климатът е засушлив, с чести суховеи; средна януарска температура -4,3 °C, средна юлска 24 °C, годишна сума на валежите 400 – 450 mm. В Осетинската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 20 °C; годишна сума на валежите 600 – 800 mm. Вегетационният период (дни с денонощни температури над 10 °C) в равнинните територии е до 190 дни, а на височина 2000 m – около 100 дни.<ref name="bse"/>
В Северна Осетия има 1038 реки с обща дължина 3358 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Най-голямата река в страната е река [[Терек]] (110 km в пределите на Северна Осетия) със своите притоци Урух (горното и средно течение), Ардон, Фиагдон, Гизелдон, [[Сунжа]] (горното течение) и др. По начина на подхранването си реките в Северна Осетия се делят на две групи: смесено, с преобладаване на ледниково подхранване ([[Терек]], Гизелдон, Фиагдон, Ардон и др.) и пълноводие през лятото (юли и август) в периода на снего- и ледотопенето в планините и смесено, с преобладаване на дъждовното и подземното подхранване ([[Сунжа]], Камбилеевка и др.) с пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове. Голяма част от реките в Северна Осетия през зимата не замръзват. Ледниците заемат 152 km<sup>2</sup> от територията на страната, като най-големи са ледниците Карауг и Цейски.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2546/Республика_Северная_Осетия «Вода России» – Република Северна Осетия]</ref>
На север, в Моздокската равнина върху кафявите почви се отглеждат селскостопански култури, а на юг от равнината преобладават различни подтипове на черноземните почви. В долината на [[Терек]] и по долните течения на по-големите му притоци са разпространени крайречни гори и пасища върху алувиални почви. На Осетинската равнина почвите са ливадно–черноземни, ливадно-блатни и др. и също са изцяло обработваеми.В планинската част на страната има ясно изразена поясна зоналност. В ниско- и среднопланинските части преобладава горския ландшафт. Върху кафявите горски и оподзолени почви има широколистни гори с преобладаване на бука (61%), габър, липа, ясен, клен, дъб и др. В междупланинските котловини върху планинско-подзолисти и планинско-степни почви са разпространени борови и брезови гори. Горите заемат около 22% от територията на страната. Във високите части (до 3000 m) има субалпийски и алпийски пасища, развити върху планинско-ливадни почви.<ref name="bse"/>
| |||