Забайкалски край: Разлика между версии

През 1654 г. руския първопроходец [[Пьотър Бекетов]] основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град [[Сретенск]], а през 1851 г. селището [[Чита]] става град и административен център на новообразуваната '''Забайкалска област'''. През април 1920 г. тя е преобразувана в '''Далекоизточна република''', а на 15 ноември 1922 г. – в '''Далекоизточна област'''. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на '''Читинска област''', която включва до 31 март 1992 г. в състава си [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]]. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] е отделен субект на [[Руската Федерация]]. На 1 март 2008 г. Читинска област и [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] се обединяват в нов субект на [[Руската Федерация]] – '''Забайкалски край'''.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край]</ref>

Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 &nbsp;°C на юг до -33 &nbsp;°C на север, средна юлска съответно от 21 &nbsp;°C до 17 &nbsp;°C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.<ref name="bse"/>

Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на [[Енисей]], [[Лена]] и [[Амур]]. Недалеко от град [[Чита]], в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера [[Барун-Торей]] и [[Зун-Торей]]. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Лена]] са нейните десни притоци [[Витим]] (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и [[Ольокма]] (с притоците си [[Тунгир]], [[Нюкжа]] и [[Чара]]). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река [[Амур]], с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща, с притоците си [[Нерча]], Черна, [[Ингода]] и [[Онон]]) и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща, с притока си [[Газимур]]). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на [[Енисей]] са реките [[Хилок]] и [[Чикой]] (с притока си Менза), десни притоци на река [[Селенга]], вливаща се в езерото [[Байкал]]. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото [[Барун-Торей]] е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край]</ref>