Обединено княжество Влашко и Молдова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ro}} => {{lang|ro}}
Редакция без резюме
Ред 122:
'''Обединеното княжество Влашко и Молдова''' ({{lang|ro|Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei}}) е названието на румънската държава след утвърждаване [[обединение на Влашко и Молдова|обединението на Влашко и Молдова]] на [[Цариградска конференция (1861)|Цариградската конференция]] от есента на [[1861]] г. За [[княз]] на обединените дунавски княжества е одобрен [[Александър Куза|Александру Йоан Куза]]. Обединеното княжество е васално на [[Османска империя|Османската империя]].
 
През 1866 г. княз [[Александру Куза]] се обявява за един(ен) такъв - на единното '''Княжество Румъния'''.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]], обединеното княжество обявява [[независимост]], която е призната на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През [[1881]] г., след обявяването на [[Карол I]] за крал на територията на обединеното княжество (със [[Северна Добруджа]] и без морския коридор в Южна Бесарабия) се трансформира в Кралство Румъния.<ref name="Principalities">[http://books.google.com/books?id=LBYriPYyfUoC&pg=PA114 The establishment of the Balkan national states, 1804 – 1920]</ref>
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]], обединеното княжество Румъния обявява [[независимост]], която е призната на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През [[1881]] г., след обявяването на [[Карол I]] за крал на територията на обединеното княжество (със [[Северна Добруджа]] и без морския коридор в Южна Бесарабия) се трансформира в Кралство Румъния.<ref name="Principalities">[http://books.google.com/books?id=LBYriPYyfUoC&pg=PA114 The establishment of the Balkan national states, 1804 – 1920]</ref>
 
Румънската конституция от 1866 г. усвоява редица принципи и постановления на Белгийската конституция от 1831 г. Начело на страната стои княз, чиято власт е наследствена. Той назначава и освобождава министрите. Конституцията предоставя на държавния глава значителни права – князът утвърждава законите, има право на абсолютно вето, разпуска парламента, командва армията. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент – Национално събрание и Сенат, които са изборни органи. В Декларацията за правата и свободите на гражданите (съдържаща се в Конституцията) са нормирани основните права и свободи: лична свобода, неприкосновеност на жилището, свобода на словото, съвестта и вероизповеданията и др. Частната собственост е неприкосновена и може да се отчужди принудително по военни и санитарно-епидемиологични съображения или за изграждане на съобщителни пътища.